Течна фаза става за всеки бензинов двигател. Супер просто е за инсталация. Имаш 4 инжектора, един соленоид за прекъсване на газта и бутилка. Има и два пластмасови маркуча между бутилката и инжекторите.
Единственият проблем който забелязах е че в БГ масово налягането на газта е не повече от 10-11 бара и лятото е мъка да се зареди.
На мен ми се изплати за около 10 месеца

Абе и аз си имам мнение за газта - първо, това да ти гори колкото на бензин в л/100км си е мит, да кажа най-меко - просто калоричността е 80%, така че нЕма как да стане. Не че не може да се докара примерно с различен стил на шофиране, но това е когато си се хванал на бас - иначе при мен мисълта за евтиното гориво ме кара да мачкам по-здраво.
Но най-често причината е в розовите очила на разказващия.
Особено с по-новите кочини не става изобщо така - на дрът голф може и да накараш газаджията да я "спъне" и принудително да ти смени стила на каране, но както вече споменахте, на по-новите това води до прогаряне на клапаните заради по-бавното горене на бедните смеси.
Като цяло тия сметки от разните калкулатори са за да те убедят да сложиш газ. Не че не е по-евтино после, но разлика 2:1 при равни други условия е физически невъзможна. Т.е. срока за изплащане не е 10000км. Някъде някоя фирма, фобос, италианци, холандци, поляци, да дават гаранция че ще гори до 20% отгоре? Аз поне не съм видял - единствено фабричните мога да кажат разход при евро цикъл примерно.
Като експлоататор вече 7 години на сравнително добра италианска уредба с OBD мога да кажа нещо, дето го знаех и преди да я сложа, но не бях прожектирал знанието - представете си как изглежда контролния loop на системата с две ECU-та (бензиновото и газовото). Най-скромно да кажем че има поне по един регулатор във всеки, да кажем PI/PID, или нещо подобно със звено закъснение.
Закачането на единия след другия на теория е възможно само ако първия е много по-бърз от втория. На практика параметрите на първия не се знаят, така че настройката на втория става леко сложна. Като сложим че той работи в режим с много допълнителни смущения на входа става предизвикателство да се настрои дори за един конкретен екземпляр на даден модел, с конкретен изпарител и в конкретен момент от времето. Автоматичните настойки (адаптивен регулатор) може и да сработи, но в технологичните процеси за да сработи изисква доста повече информация от трим-овете.
За да работи такава постановка има смисъл от т.нар. каскаден контрол (каскадни регулатори). Те изискват да има достъп до междинни данни - дали краткия трим е достатъчен е дълбока тема, дали директния сигнал от ламбдата е полезен? Но цялостният въпрос е "Е ли тази постановка работеща на теория?" Имаш една черна кутия, която вади едни трим-ове, дето даже не са стандартизирани като алгоритъм (времена, ...). И около тази черна кутия да сложиш алгоритмите...

Като цяло за мен изводът е че истината е ако за газовия режим си има директен, единичен контролер - т.е. собствено ECU което не ползва основното. Мисля че на течните фази са така? Може би и на фабричните с газ - там май всичкото е вградено в основното ECU.
Или това което Рек прави, макар че такова нещо си иска доста ресурс (най-малкото не случайно фирмите ги правят отгоре на бензиновите за да покрият всичката галимация от сензори). Иначе звучи примамливо и е добра реклама като кажат че то всичко си работи както на бензин, те само коригират за физическите свойства на газта и дюзите. Но си мисля че е повече реклама и просто не могат да го изпълнят по друг начин, не и на приемлива цена.

Проблемът с леглата на клапаните го има и при перфектна смес. Просто, както казах, газта гори по-бавно, съответно фронтът на горене се задържа по-дълго в горната част от където се пали, от там топлинното натоварване на клапаните се увеличава. Освен това, клапаните се въртят около оста си докато работят, което в комбинация с размекнатия от нагряването материал на леглата води до по-бързото им изпилване. В този смисъл, мазането има някакъв резон.

Колкото до високото натоварване, то е без значение. Осигуряването на перфектна смес при установен режим е най-лесното нещо. Преходните режими, особено когато движиш дросела по-бързо и особено при баир са гадното нещо. Основната амортизация при каране на газ се случва точно в тези моменти.

Ако всички двигатели бяха идеални си прав. Ама не са, така че има случаи в които това може и се случва
Иначе средно статистически на газ разходът е малко по-висок от порядъка на 10-на процента, което предвид огромната разлика в цените не е нещо съществено.

Въпросът в случая е какво точно Рек се опитва, щото аз не го разбирам. От практиката, моя и на всичките ми познати не знам да има проблем с газта и клапаните. Масово се внасят разни каруци от Италия, които са карани на газ и са дроб, ама това мисля е една друга тема.

Не казвам, че е невъзможно да има проблем с клапаните... просто аз не знам за такъв и още по-интересно, каква е причината? Много се говори, че газта влияе на смазването. То не само се говори ами и повечето производители на масла имат специални за коли с газификация. Доколко са ефективни, не знам. Моя майстор твърди че по-добре да си слагам хубаво масло, отколкото тия специализираните. Така и правя и нямам ядове. При всички случаи обаче, незначителни количества бензин не виждам как ще подобрят смазването, а по-сериозно впръскване обезсмисля газификацията...
Относно температурата като потенциален виновник... Значи и при газ и при бензин, целта е да изгори всичкия кислород в цилиндъра. При едно и също количество кислород, ако се ползва по-калорично гориво това води до повече енергия, демек температура. По-високата температура означава по-високо КПД за всеки топлинен двигател. От друга страна обаче, бензинът изгаря много по-бързо, което пък е лошо за КПД-то. Като цяло двата фактора се компенсират и почти няма съществена разлика в КПД-то между бензин и газ. Това значи, че ако искаме определена мощност, то през двигателя ще мине почти едно и също количество топлина. Все пак, като температури при бензина има по-голям пик, докато при газта ще е по-широк като време. В случая ни интересува как това се отразява на клапаните, т.е. какъв ще е топлообмена към тях. Топлообменът е почти квадратична функция на разликата в температурити, т.е. колкото по-висока е температурата клапаните ще греят на квадрат. Но пък в другия случай ще се загряват по-дълго. Трябва да имаш и двете графики и да се интегрира, така на око не мога да преценя. Но доколкото се интегрира квадратична функция все си мисля че пикът ще има по-голям ефект от ширината. Ако трябва да хвърлям боб, бих казал че по-скоро няма да има разлика, отколкото при бензина клапаните да са по-студени.
Но това е нещо, което може да се измери грубо. Значи, ако има разлика тя няма да е само за клапаните, а за целия блок. Демек може да се измери температурата на изгорелите газове при едни и също натоварване, примерно празен ход. Интересува ни дали топлото бяга през аспуха или през охлаждащата система. По-принцип е добре да се измери и какво минава през охлаждането. Но там зависи как се въртят кръговете и е малко по-сложно. Нека първо да се види дали на газ изгорелите газове са по-студени. Ако са по-студени, значи или не е минало еднакво количество топлина (не би трябвало, даже напротив) или са отдали повече енергия към охлаждането....
И обратно ако ауспуха е по-горещ, то клапаните би трябвало да са по-студени. Звучи нелогично, но е така

Абе не съм с еинтересувал от измервания газ/бензин за да има нещо черно на бяло, но ако горенето е толкова по-бавно, та да повлиява износването на клапаните, то мощността би следвало да е доста по-ниска, и по точно моментът, а двигателите с нисък момент предполагат значително по-висок среден разход, особенно в градски условия. както казах имали сме смао няколко газови автомобила и то фабрични, не съм ги карал нито веднъж, но колегите с еоплакваха че не върваят, не че метаня върви много повече ама ... а реално при неперфектни автомобили разликата ще е още по-голяма, верно ако разхода по принцип ти е висок, газовата ще се изплати значително по-бързо. Но последните 2-3 години карах едно поло дизел, 1.3 ли не го знам колко е, това поло буквално забравях кога го зареждам, ив същото време на магистралата спокойно държа 160, не виждам как газова каруца може да съчетае такъв разход и динамика.

На къде отиде темата. За мен няма спор дали си струва газовата - струва си, ако караш повече от 10хил км на година (съвсем коректно можем да напишем 10 Mm -Мега метра на година ).
Друг въпрос - току-що в сервиза до офиса ми казаха, че на нивата най-ще й отива някаква Vega газова уредба. Вече не работели с Фобос. Мнения?

Вярно, че се поотплеснахме, но аз вече съм набрал инерция.
1. Преди години таксиджиите превключваха на газ само на извънградско, ще питам комшията как е сега.
2. Говори се за "газ", ама какъв?! Никак не ми се връзва метанът да е само 80% по-нискокалоричен от бензина. Пропан-бутанът е смес, която силно варира според зависи, освен това пак от петрол се прави и от петрола зависи.
3. Под "дълъг път" се разбира и някъде из комшийско, а к'ва е гаранцията, че там любимият ти газ ще го има на всяка крачка?
4. Колко газът е по-еко? Бензиновите двигатели претърпяха еволюция, като най-голямата крачка беше с безоловния.

А що ми се струва, че ако се сметне килокалория за лев май няма да има нужда да се мърда от течното гориво...

И под 10К годишно има смисъл от lpg. Последното ми засичане - 300 км градско с 26 лв пари.

Е това е истинска екология в цифри!
И аз постигах такива резултати, когато газта беше 60 ст.

А Бонго нека се чуди... той и колегата ми така беше голям философ, щото карал основно нафтовата си печка, пък бензина само в града и предимно жена му ползвала. Сега се псува че не е сложил газово още в самото начало. Тъй че бате Бонго, не слагай газ... много ще те е яд!

Не го яжте Бонго. Ако сложи газ на голфетката (тя беше с голяма моторетка - 1.6) и тролеите ще започнат да му присветват да потегля по-чевръсто...

Не е толкова до температура на горене, колкото до време - скорост на пламъка. При бедни смеси скоростта е по-ниска (по-малко прилича на експлозия, повече на постепенно възпламеняване). По тази причина процесът (като време) не е приключил и към изпускателните клапани отива по-гореща смес. Затова газовите искат по-големи аванси, а пък те са възможни заради устойчивостта към самозапалване.
Ако сместа не е прекалено бедна тези процеси си остават в рамките на разумното времетраене - но ако смесообразуването не е добре с преобедняването се стига до екстремални стойности и топлинното натоварване на клапаните се увеличава.
Системите за мазане работят на принципа на оловото в старите бензини - самото олово смазваше клапаните на старите дъргели и ако си спомняте имаше един период в който се говореше да не се слага безоловен на определени двигатели, понеже се износват клапаните. Просто в безоловния няма кой да подпомага мазането, както е и със сярата в дизелите. Та тия системи впръскват нещо, което е еко-приемлив еквивалент на оловото. Както има добавки за олд-таймери към бензина за да могат да работят на безоловен. В смисъл тия химии не са масла, а някакви други мръсотии дето имат свойството да остават по леглата на клапаните.

И проблемът с контрола си остава - при липса на директна информация за процеса, т.е. като се работи с забавените резултати на основния контролер (ECU) дори теоретично не може да се нагласи прецизен контрол. Особено в преходните режими - като се погледнат записи от диагностики на разните газови компютри си се виждат участъци в които газовата не може да реагира и оставя лоша смес. По-често бедна, но понякога заради опитите за насилствено противодействие на тия ефекти (feed forward, ускорителна помпичка на карбуратор) може и да се преобогати. Което пък после води до стойност в бензиновото мерене, и т.н. и става една класическа положителна обратна връзка.

За това кои коли носят или не на газ - има си разлики според конструкцията. Това че определен мотор голф 3 или 4 няма кахъри не значи че другите ще има. А на пазарът втора ръка има доста фактори кое ще стигне - като се знае че някой мотор не носи хората няма да му сложат, или сервиза ще ги откаже, или просто ще умрат и няма да ги видим тук. Или пък който ги купи ще казва "гори ми колкото на бензин, нищо не съм пипал", макар истината да може да е друга...

Неприятен е моментът че дори да си карал нещо на газ няколко години и да си доволен, това не означава че следващата ще е пак така - просто за тези 5-10 години производителите са почнали да гонят други еконорми, търсенето е било друго. И ако искаш да си сигурен трябва да купиш пак същия мотор - което не се връзва с това че са минали 10 години.

По отношение на смесообразуването при работа на газ, скоростта на реакция е същата, като на бензин просто, защото бензиновият компютър си коригира инжекторните времена по същия начин, както при работа на бензин.

Реакцията на бензиновия е същата и това се предава и при работа на газ, но само за факторите, които се следят и оценяват от него. А налягане на газта, температурата, вакуум и всичко друго, което се връзка към газовото еку (щото само с връзка на импулсите за дюзите не работи) се работят от другите регулатори - в газовото. Които при ОБД се опитват да го играят адаптивни и освен входните променливи "време на бензиновия импулс" им се налага да ползват и трим-ове, тия допълнителните сензори дето се слагат горница с газовото и т.н.
Там като го гледаш блоково излиза че се завъртат едни сложни обратни връзки, които на всичко отгоре не са ясни като алгоритми и скалиране. Срещу това няма алгоритъм, който да сработи - имам предвид адаптиращ който да настрои работата на газовите регулатори така че да няма трим-ове в бензиновия. Може би някакъв AI би се справил - и това звучи смислено като приложение. Само трябва да се събират всички данни от еку-тата.

Едит: отделно реакцията на актуаторите (дюзите, изпарителя, маркучи, рейки и други обеми по пътя на газта) е различна, и то в посока да добавя забавяне. Още един фактор който води до дефазиране на сигналите и за още смущения (влияния, за които няма измерване - като например запушване на дюзите, обем на маркучи в конкретната инсталация, и тем подобни).

Говоря за газов компютър, който няма информационен интерфейс към бензиновия. Чете бензиновите времена, умножава ги по таблично зададени коефициенти и формира газовите времена. Въпросните коефициенти могат да бъдат коригирани динамично на базата на определени фактори, като температура на газта и диференциално налягане.
Накратко - проста работа, която не изисква кой знае, колко сложни алгоритми.

А, не те разбрах - като писа при работа на газ си помислих че имаш предвид сегашните газови дето ги правят би-ЕКУ