Абе точно пък в Америката да ми говорите за страх от закона.... Страх ги е белите и набожни хорица, дето като видят диското по магистралата и почват да се потят и да стискат волана та им побеляват кокалчетата. Иначе по негърските и мексиканските гета - за какви закони говорим? Наркотиците ги продават като дъвки.

Маам си аз гащи из неква плаца до Чикаго и зяпам колите (ей за такива като мен дето се дивят на мощни коли - там е рай) и гледам един Додж, нещо ме накефи посочвам го и тръгвам да го видя отблизо. При което съпътстващите ме персони ми казват с ужас - не го сочи и не си помисляй да ходиш да му зяпаш колата - може да извади пистолет и да те гръмне.... Е да го еба - това и за "престъпен" град като София звучи несериозно. Сигурен съм че нямаше да ме гръмне... май.

Пък и даже на нашите "тъмни балкански ширини" не се случва често (пази боже) работник да перколяса и да изтрепе шефа и колегите си или някой пъпчив тинейджър да се появи с револвер 45 (и на пушкала се кефя пък те там свободно се продават) и да почне да гърми по децата ей тъй за емоция.

Иначе я няма тая дребна и тарикатска корупция - това е вярно.

"Американските" българи ми се смееха в София, че си вадя касетофона от колата.... въпрос на ценности...

Въобще нивото на престъпност е много относително понятие. В тая връзка един от босовете (швейцарец) беше тука по времето когато гръмнаха някаква мутра в София. И се заговори за престъпност. При което той ми каза, че преди години са му насочили пистолет и са му отмъкнали портфейла и ценности в Цюрих в 21.00 вечерта.

А иначе сте прави - кой къде го кефи - там да живее. Навсякъде си има и + и -

@Dimitar въпросът ми беше провокативен. Знам че си имал впредвид "само законни неща". Но това както и Цецо спомена е много относително и условно за една проста операция като 2+2?
"Почти никой не се интересува какво прави съседът му" ???
Ако на теб ти харесва това нищо чудно да си затвориш очите за много неща които стават около теб стига ти да получаваш това което искаш.

Аз лично бих имигрирал в страна в която времето тече по-бавно. Че нещо напоследък 24 часа са ми малко в денонощието. А "United States of A miracle" все още не предлагат такава възможност.

Ъремето да си тече както му харесва, стига да е топло, да има море, хубави плажове и спокойствие, това е има някакьв филм на име "Плажа", не сьм го гледал, но в ракламата имаше хубави кадри.....

Ей това е наистина сериозна тема за размисъл. Дали наистина си струва да живееш живот на "бързи обороти", както вероятно е в америката или е за предпочитане да даваш на всеки изживян момент дължимото време, както може да е в БГ.
Аз работя от една година. Докато не бях почнал работа не знаех какво е наистина да нямаш време. Всимко ти изглежда сиво, нямаш настроение, ставаш неориентиран. Поне при мен беше така.
Имам колега с когото ходим заедно на обед понякога. Ами той един хамбургер го глътва за 3 мин. Когато е свършил неговия аз тъкмо се чудя от коя страна да захапя моя. Опитах и аз така - за да съм в крак с останалите, обаче удоволствието изчезна. Това се отнася за всичко останало. От всяко нещо което правиш можеш да изпиташ удоволствие стига да си спокоен и да не бързаш за никъде. А какво става когато сутрин бързаш за работа, щото живееш на 40км от нея, вечер обратно вкъщи, нямаш време да се огледаш наоколо, недоспиваш... Къде е смисъла от всичкото бързане и добрите условия и заплата като нямаш време да им се порадваш.
Досега робтех на 30мин пеша от вкъщи. Почти в гората - наоколо дървета, няма шум. Имаше дори една катеричка дето се разхождаже по первазите на прозорците на втория етаж. Ама кога да ти остане време да се отпуснеш...
Бих седял на по-ниска заплата, стига условията на работа да са добри и на обед да имам достатъчно време за почивка. Добре че още не съм се преселил в София (камо ли пък още по- на запад...)[/code]

За бавно изтичане на времето ще Ви препоръчам манастирите в Тибет, ще тренирате йога, ще изучавате древните ръкописи, времето ще тече изключително бавно и мъчително в началото ( през първите 10-тина години ). После казват, че се свиквало Нямаш пари, нямаш жени, няма бира, да не говорим за скара, пък за коли забравете Но пък гаранция Франция, че ще доживеете 100г., стига някой млад монах да не вкара спин в манастира

Закарвали сме американци на сливенския балкан - на Карандила. Там я шишче, я агънце, ама винаги с ракийка(салатка) и после бира/вино ........Свикват!! Ама има гаден проблем - трудно отвикват.
Не им се тръгва за Америка. Хубаво е да работиш яко, да получаваш яко, за да харчиш яко. И да си почиваш.
В САЩ не успях да си почина, нито да се изморя - за 50 дни няма как да стане.
Изключително си зависи от човека - някои няма как да свикнат, а за други е рай!
Аз съм от първите.
Успех на другите:))

Айде да се разберем така - тези дето не са били в Америка да не обясняват как се живее там и колко време имат хората. Защото аз мога да ви кажа, че въпреки, че работя на две места и уча едновременно - имам време за доста неща. И за барбекюта, и за бири, и за катерички, и за зайчета, и сърни и т.н. (всички тия твари се разхождат на воля в задния ми двор и не само в моя ). Имам време и да пътувам понякога. И живея на 3км. от работата си, така, че мога и по едно кафе да пия сутрин, седнал на кафенето. Така, че пак ви казвам - зависи от желанието и приоритетите на човека. Ако има желание - за всичко ще намери време.

Преди да отида за първи път в щатите бях чувал и добро и лошо. Нямах големи очаквания, но това което видях със "собствените си очи" разби и последните митове и съмнения у мен. Ходил съм до там общо 10-12 пъти за кратко време. И окончателно затвърдих у себе си позицията, че никога не бих преселил там семейството си.

Аз явно съм от първия тип хора според класификацията на Wise, а Dimitar ти определено си от втория.

Въпросът въобще не опира до това на какви обороти е животът там. Бил съм и в други страни по целия свят и сравнявам САЩ не само с България.
Не съм стигнал до там че да ме гони параноя за апокалипсис, макар че преживях Голямото спиране на тока в шатите през 2003. Бях точно в Манхатън тогава и трябва да призная че паниката беше незабележима въпреки огромното стълпотворение което настана.
Сигурен съм че Америка има много лица и на всеки който тепърва ще заминава там му пожелавам тя да се обърне към него откъм добрата си страна.

Не съм ходил в Америка и никак не горя от желание да ходя. Не знам... може би защото не искам да се потвърдят всички онези лоши неща за които съм слушал. Въпреки че съм бил на много други места и в повечето случаи това което съм чувал се е оказвало съвсем различно от това което съм видял. По принцип смятам че ние българите твърде малко познаваме света и е добре повече от нас да попътуват за да имаме повече реалисти, а не само крайни утописти, половината от които си мислят че еди-къде си е рай, а другата половина - ад...
Споделям напълно мнението че "навсякъде си има + и -". Но освен това си мисля че по стар български обичай ние търсим места с мнооого минуси... Имам предвид, че повечето които им е харесало навън никак не им е било лесно и уважават и малкото което са постигнали. Други в това число съм и аз, щото на мен не ми се е налагало нито да мия чинии, нито да разнасям пици, нито дори да работя на две места... Точно обратното - още от първия ден имах служебно БМВ, апартамент и всички екстри. В общи линии имах всичко, освен нашия си начин на живот. Издържаш година-две и ето ме пак тук. Тая седмица ходих с колело на работа, но нито за миг не съжалявам че съм тук в България
Ще ми се само поне малко нещата да се оправят и особено във възможността да се прави бизнес, да не сме толкова назад в технологиите... Минусите ме привличат, ама да не е пък чак минус безкрайност...

Сигурен сьм, че всеки разумен човек, вземайки решението да напусне Бьлгария, го прави сьс сьзнанието и надеждата, че отива на по-добро място. Не става вьпрос за РАЙ, никой не е трьгнал доброволно натам, че човек отива в рая (евентуално) като трупяса тук на земята. Някой да му се умира доброволно?
А това кое му е по-доброто на новото място, всеки си го решава сам, тук опираме до лични ценности. Тези, на които очакванията им се оправдаят вероятно стават, другите или се врьщат или продьлжават с тьрсенето. Но всеки вижда "новия свят" през собствените си очи и го оценява по собствените си критерии. Затова имаме толкнова различния. Нищо лошо.
Понякога не става вьпрос за миене на чинии. Истинският мьж мие чинии удома или купува миална машина А за това кьде е екшьн живота... ами аз в Бьлгария сьм работил на 2 места през лятото за да покрия един минимален "ученически живот", в повечето страни "на запад" работа на 2 места ти осигурява повече от "минимума".
Но както казах това си е строго индивидуално, парите в никакьв случай не са най-важния фактор, но далеч не са за подценяване.
Оправният човек и на луната ще се уреди добре с малко кьсмет

Ами ето - последните две мнения си личи, че са сериозни, а не говорене на празни приказки. Както казва един мой приятел - идеално място (рай) няма никъде, идеален манталитет - също. Затова е най-добре да си там където ти харесва и да комбинираш добрите неща от двете страни, така че просто да ти е приятно да живееш. А иначе хората са различни и на всеки му харесват различни неща - това му е хубавото на живота. Щеше да е много скучно, ако навсякъде беше еднакво .

Дам...
Обаче става много кофти когато два начина на живот започнат да се смесват...
В България мисля в момента става нещо такова...

където и да отидете, каквото и да правите.... навсякъде ще бъдете такива каквито сте...
Пирев - стига си ревал, стягай си багажа и заминавай, ако не ти "хареса" все можеш да се върнеш

Е за тва най-много ме е яд... Тук живота си имаше и добри и лоши страни. И на навън си има и добри и лоши.
Но откакто е тръгнала тая промяна, май само лошите страни копираме. То не беше престъпност, то не беше див капитализъм. Сега следва да видим ще е то корпуративни интереси... поне корпурациите да бяха нашенски.

Колко по-добре можеше да е ако копирахме добрите неща, примерно западен стандарт/заплати и нашенски начин на живот. Каква Швейцария на Балканите можем да спретнем на теoрия... Ама няма да стане, не и докато повечето хора продължават да мислят, че някой друг ще ни го направи.
Малко офф-топик, но се сещам баба ми като разправяше как са ни "оправили" комунистите... Значи 45-а година, добруджанско село (за тези които не знаят до 40-та година е било румънска територия) селото е без вода, без улици без ток...
Идва един партиен секретар и казва "До една година НИЕ ще ви прекараме ток, ще прокараме вода, ще направим път".
В началото всички го гледали "я пък тоя кви ги разправя". Никой не повярвал и вероятно много от вас ще си помислят че ви разказвам приказки от 1001 нощ, но всичко това наистина се е случило...
С една малка подробност, че "НИЕ" всъщност се оказали самите селяни, които били принудени да копат и да свършат цялата работа...
Така че аз съм оптимист -крайно време е вече някой да вземе да ни "оправи"....

Ам аз не съм видял Пирев да реве .......