Стига бе, верно ли няма единен стандарт??

Какво значи единен стандарт ? Всеки конектор си е специфичен, дори такива които са видимо сходни, примерно MicroFit на Molex и VAL-U-LOCK на Tyco кото са сходни като стъпка, и конструкция се кримпват с ралзични инстурменти, поне ако искаш да се кримпне както трябва. То това си е цяла наука, както всичко останало де.
https://www.molex.com/mx_upload/superfa ... ooling.pdf
и ето малко четиво по въпрос : https://www.shearwater.com/wp-content/u ... _crimp.pdf
Фабриката която ми прави кабелните форми освен че си има отделни инструменти за всяко перо, самите машини се прогрмаират различно, и освенвсичко друго отчитат имаш ли липсващи проводници, и дали е в норма, примерно за моите е допустимо да имаш липса на 1 жичка от проводника, ако обаче в 5 последователни кримпа липсва по една жичка машината спира и може да я пусне само QA.
Може да не изглежда много важно, но от качеството на кримпване зависи контактното съпротивление и съответно максималният ток, силата на опън при която ще се извади проводника, както и това дали и колко вибрации/движение ще поеме проводника спрямо перото преди да настъпи скъсване.

Мерси за обясненията. Колкото и разочароващо да звучат.

Чак разочароващо... ToHu може да не го разбирам в отношението му към човешкия фактор, но относно техниката в повечето случаи е прав. Ако производителят на дадено нещо иска да се извършат някакви действия то си има основателна причина, колкото и тя да е неразбираема за публиката.

Добре де, на вас ако ви се налага да кримпвате такива неща в къщи, какво правите?

Обикновени клещи , поялник, отвертка и шило. Всички клеми оправят, но бавно...
Или инструмент под наем

Имам няколко броя клещи за кримпване. По научния метод онче-бонче определям кои са най-подходящи, и тествам. Някой път работата става, някой път е горе-долу, а понякога е... нецензурно.

Хахаха, като мен значи. Ясно, продължаваме си с колхозния метод.

За ръчно най добре с поялника, съвсем по MIL стандарт Калайдисваш проводника, разтапя малко тинол в леглото за кримпване, запояваш. С нормални клещи затваряш леглото и перата за изолацията. Всичко е ок с изключение захвата на изолацията, а той е важен за да не се скъса кабела от вибрации, ограничава огъване то му. Това е особено важно при спойки. Мил стандарта изисква спояване, но то се прави след кримпване и процеса е малко по-друг.
Аз си купувам клещи, и унифицирам типовете конектори, имам не повече от 10-на модела, но най-вече mini, micro и ultra fit на молекс. За всяки си имам клещи, за някои са по две в зависимост от проводника, общо 15-на инструмента, за всяко перо и конектори има и и струмент за вадене. Има едни 5-6 евра в кримпвачки, за по-актив а дейност са си пари, сигурно имаме 50-на к в такива, няма как с по един и струмент, по един само за сервиз и в мехико че всичко ми иде готово. Ама това е нищо, ако имаш автомат всеки к-т за определен накрайник ти е 3к в зелено, местният ми доставчик има около 8 млн само в и струмент за кри пващите машини

Има и един друг момент, че спойката не е термоустойчива колкото кримпването. Но все пак обикновеният припой се топи при 190C.

Нормално конектори те не са предвидени за такава температура. Много от отговорните кабели се поят към терминала, авиация, военни машини и др. но там съединител ите и терминалите са предвидени за това и има подходящи стрес релийв елементи.
Абе това си е много тънък бизнес, всяка индустрия си има нейните стандарти. Примерно фабриката в която произвежда има всички без авио/космически най-вече щото сеттифицирането е скъпо а пък клиентите са малко и за малко бройки, ама си има и специфика.
Интересно е да се влезе да се разгледа. Примерно между язаки които са тясно специализирани в авто индустрията и електрикорд, тия които използвам има доста голяма разлика като процеси. И електрикорд произвеждат авто но са много по универсални и гъвкави. То само да специфицираш и пуснеш един кабел в такъв производител си е приключение.. като се започне от стандарта на проводника и свършиш със стандарта на етикетите, и толеранса им. толеранс на дължина, ако нямаш по стандарт, ама кой стандарт, ама коя версия.... и чертожник като смени по-грешка нещо, било то цвят, име, ревизия и се почва една безумна комуникация...

Аз мисля, че пластмасата ще замине много преди тинола.

Има съединители които издържат доста повече от тинола.

Вероятно има и керамични.
Във някоя ел. печка има значение. За автомобили не зная как е положението.

Ами точно там е критично, особено тия около блока, там става бая топло. Използват модифицирани пластмаси, а някои са с термореактивни пластмаси. Ама дори един прост DC жак вземи, калпавите са PE, PVC и други подобни гадости, и докато запоиш кабела коксиалния изолатор е вече стопен. Хубавите са ABS и др. по-читави. ABS са най-различни модели, имам едни които са с нещо като бакелит, не знам как се казва, леко жълтее, не се топи, чупи се ако го назориш, това колкото и да нагряваш няма да се стопи.