Много от дейностите вече са автоматизирани и тепърва все повече професии ще изчезват и съответно много знания няма да са нужни. За сметка на това пък ще се появяват много нови неща, които трябва да се знаят. Напълно естествено развитие на нещата.

Предизвикателствата, с които децата ни ще се сблъскат в бъдеще, ще са много по-различни от тези на нашето поколение. Някои неща, смятани за важни днес, изобщо няма да са от значение, когато днешните първокласници завършат гимназия. Проучване на Оксфордския университет наскоро установи, че 47 процента от днешните професии ще изчезнат в следващите 20 години.

> Не учете децата да пишат код, а да общуват!
03/12/2019

Докато все повече рутинни дейности се автоматизират, важните постижения ще са все по-зависими от способността на хората да си сътрудничат, за да проектират работата на машини.

Образованието би трябвало да подготвя децата за бъдещето. Традиционно това означава да знаят определени факти и да имат определени умения. Днес обаче учебните програми имат нужда да се адаптират спрямо посоката на развитие в съвременния все по-глобален и дигитален свят. Но това не означава да се учат да програмират. Вместо това те трябва да развият най-вече уменията си за общуване.

Предизвикателствата, с които децата ни ще се сблъскат в бъдеще, ще са много по-различни от тези на нашето поколение. Някои неща, смятани за важни днес, изобщо няма да са от значение, когато днешните първокласници завършат гимназия. Проучване на Оксфордския университет наскоро установи, че 47 процента от днешните професии ще изчезнат в следващите 20 години.

През следващите няколко десетилетия голяма част от това, което днес знаем за света, вече няма да е актуално, отбелязва Medium. Компютрите на бъдещето няма са цифрови, а квантови. Самият софтуер няма да е толкова съществен, колкото логиката зад приложенията. Много работни места ще бъдат или изцяло автоматизирани от изкуствения интелект, или напълно обезценени. Трябва да преосмислим как подготвяме децата си за новия свят.
Разбиране

Според теоретикът Сам Арбесман, фактите имат „полуживот”. С натрупването на все повече знание, полуживотите на фактите се свиват. Например, когато ние сме били деца и сме учили компютърно програмиране в училище, обикновено беше на BASIC. Днес той е неизползваем, има десетки езици за програмиране, а Python е най-популярният в момента – но и това вероятно ще е бледен спомен след едно десетилетие.

Самите компютри също ще бъдат много различни и ще се основават по-малко на цифров код и все повече на квантовите закони и човешкия мозък. Вероятно ще съхраняваме по-малко информация върху силиций и повече върху ДНК. Няма начин да научим децата как ще работят с тези неща, защото никой, дори и експертите, все още не са сигурни какво точно ще стане и какво ще трябва да се знае.

Децата днес трябва да се научат да разбират системите, за да могат да схванат лесно устройствата, на които ще стъпят бъдещите технологии. Дейностите, които се основават на рутина, ще изчезнат. Най-добрият начин децата да са готови за бъдещето е да развият способността си за учене и адаптиране.

Преживявания и емпатия

Докато машините поемат все повече и все по-сложни задачи, има и някои неща, които изкуственият интелект никога няма да може. Компютърът никога няма да се развълнува от победата в игра, да страда от разбито сърце или да му се преобърне душата, когато се роди детето му. Тези неща принадлежат на хората.

Липсата на емоции, чувства и съпричастност затруднява машините да проектират продукти и процеси, които създават добри преживявания за хората. Затова в следващите години ще са важни дизайнерските умения – рутинната работа ще е автоматизирана и роботизирана, но създаването на преживявания, които вълнуват хората, ще остане в ръцете на човеците.

Този процес вече сме го виждали с развитието на интернет. В първите дни на „глобалната мрежа” това беше запазена територия за техничари. Трябваше да си висококвалифициран инженер, за да направиш уебсайт. Днес обаче създаването на сайт е по силите на всеки ученик. Голяма част от реалната стойност е в друг тип задачи – проектирането на потребителското изживяване.

С възхода на изкуствения интелект и виртуалната реалност преживяванията ни ще стават все по-сложни и всепоглъщащи – а това ще увеличи необходимостта от добър дизайн. Например, разговорните анализатори (да, това е истинска професия вече) работят по развитието на „разговорна интелигентност” за гласовите интерфейси.

Комуникиране на сложни идеи

Все повече внимание се насочва към образованието, свързано със STEM предмети (наука, технологии, инженерство и математика), а уменията в тези области със сигурност са важни за днешните ученици, за да могат да разбират светът наоколо. Много от завършилите STEM професии обаче трудно намират добра работа. За тях способността за ефективно предаване на идеи се превръща във високо ценено умение.

Ако вземем за пример Amazon, една от най-иновативните и технически специализирани организации на планетата, ще видим, че ключов фактор за успеха й е нейната култура на писане. Компанията е толкова фанатична по отношение на способността за комуникация, че развитието на добри умения за писане е от съществено значение за изграждането на успешна кариера там.

Разбира се, в Amazon работят висококвалифицирани инженери. Но за да създадат наистина превъзходен продукт, тези хора трябва да си сътрудничат тясно с дизайнери, маркетолози, ръководители на бизнес развитие и други. За да координира цялата тази дейност и да помогне на всички да са съсредоточени върху предоставянето на специфично, висококачествено преживяване за крайния клиент, комуникацията трябва да е ясна, добре структурирана, последователна. Затова, наред с изучаването на технически предмети като математика и наука, става важно и изучаването на умения, свързани с общуването.

Сътрудничество и работа в екипи

Традиционно училищната работа се основава на индивидуални постижения. Бидейки ученици, винаги сме учили така – подготвяме се индивидуално вкъщи, отиваме на училище подготвени, взимаме изпитите си сами, без чужда помощ. Ако съученик подскаже, това се нарича измама и се наказва.

Но с течение на времето се променя естеството на работата, дори и в силно техническите области. През 1920 г. повечето научни трудове са писани от самостоятелни автори; към 1950 г. вече съавторството е норма. Днес обичайно един научен труд има четири пъти повече автори, отколкото е имал през 50-те. За една стойностна разработка работата, която се извършва, е много по-интердисциплинарна.

Докато все повече рутинни дейности се автоматизират, важните постижения и открития ще са все по-зависими от способността на хората да си сътрудничат с други хора, за да проектират работата на машини. Сътрудничеството ще става все по-конкурентно предимство.

Ето защо трябва да обърнем внимание не само на това как децата днес учат и напредват със знанията, но и как играят, как разрешават конфликти, как общуват в група. Наред с когнитивните умения важни стават социалните умения.

И с последните си два поста tutiv даде заявка, че е бот със зле написан фърмуер. Цецо излезе прав, като писа, че не му се връзва да му отговаря. Историята не познава радио, с което психически здрав човек да може да проведе ефективен диалог.

400 самолета на склад в Боинг и още 400 в различни авиокомпании ...