Адресирането го направи го с 3 бр. 74HC595. Тези могат да се навързват последователно колкото си искаш, тоест само с 3 жици от контролера можеш да задаваш адреси на колкото си искаш слейв дивайси. Раздаването на адреси може да се случва както автоматично, така и ръчно, с някво шарено GUI.

Тия дни почнах да се образовам за профибъс (Profibus DP по конкретно) - направено е за точно такива системи и протокола позволява повече от един мастър и слейвове без предварително зададен адрес. Е като трябва да е толкова дуракоустойчиво, с някой модификации, може да се докара да върви и по i2c. Профибъс също върви върху полудуплексна линия. Само че в случая вече самото i2c леко се обезсмисля.

Здравейте,

За Profibus адреса винаги трябва да е конфигуриран на устройството обикновенно с DIP ключетата,иначе няма как без да е конфигуриран да стане комуникацията.

Интересно, така ли е наистна на Профибъс?
Да бе и аз какво питам, като работих в Айгер щракахме ключета на инверторите с простите протоколи за да го хване.
Сигурно съм загубил 2 часа от живота си за това Да търся къде е причината - кабел, софтуер пц, връзка, захранване машина и прочие....
То едни келяви профибъс адаптори
Значи има логика, дори и големите компании нямат защити срещу еднакви адреси...

Има някакви простотии в протокола за конфигурация на устройство ама още не съм стигнал до там. Принципно при commissioning можеш да закачиш само едно устройство и да му налееш и адреса освен настройките. В GSD файла на устройството се описва какво може и какво не. На вентилатор гледах един пример и там имаше и дали адреса може да се преконфигурира. Вероятно ако накачиш 2+ устройства на един адрес няма да има начин да ги достъпнеш по отделно и ще има колизия.
Аз на М6-цата прфибъс имам вграден с хардуерен порт. Битката ми в момента е по-скоро да закача едно пик-че да предава 10-тина байта към един Comfort панел.

Има сума ти бъсове при които е решен проблема с адресирането и конфликтите. Никой от тях обаче не ползва i2c отдолу, и то към чип с твърда логика (разширителят). Ако имаше контролери в слейвовете можеше да се измисли нещо на по-високо ниво като процедура да се раздадат адреси, ама в конкретния случай си мисля че е mission impossible.
В случаят питащият иска да ползва евтинията на готовите разширители, но да постигне функции от по-високо ниво. Има CAN i/o extender-и, има и по SPI с възможност за daisy chain на няколко чипа един след друг. Има и контролери, с които да си напише протокол и да си реши проблема.
Принципно подхода е като за закърпване на нещо - i2c не е подходяща да излиза от една платка и да ходи на друга, както и SPI. Преди да се реше този проблем (сменяне на физическия слой) е безпредметно да се слага на свинче звънче.

Горе-долу на цената и мястото на едни DIP ключета може да се сложи един 8-краков PIC (примерно 12F1822). Два от изводите се свързват към I2C, осганалите 3- към А0,А1,А2 на разширителя. PICa се програмира да отговаря "заводски" примерно на адрес 0х20 ( mcp-то е на 0х80-0х8Е). При включване на устройството софтуерът на хоста търси най-напред какво има на този адрес (нещо като chipID). При положителен отговор задава два параметъра в PICa- 1. Новият му адрес (примерно 0х22, програмата му го записва в EEPROMа) и 2. Адрес на разширителя (0-7); Следващото устройство, което ще се добави ще получи следващия свободен адрес (примерно 0х24) и т.н. Така само с едно сканиране на шината ще се знае колко са устройствата и тяхната конфигурация.
Единственото нещо, което трябва да направи потребителят в този случай, е да добавя устройствата едно по едно.