в офиса се наложи да се нанесе непланов ремонт на ВиК инсталациите - на съседа отдолу му прокла някаква тръба от ветикалния щранг и му предложили да сменят всичко с пластмаса. събра се многоетажната собственост и решиха, че така и така ще се кърти, да се направи един пълен ремонт със смяна на вертикалните тръби с пластмасови. съседа намери фирма, те гледаха, мериха и отсякоха: "по 200 кинта на етаж, ще стане за 2-3 дена". хубаво... взе се решение да се почва.

дойдоха майсторите с кангото за къртене и мангото за носене. за нула време разбиха всичко - плочки, кенеф, подовия сифон дори. после дойде "техническия" (единствения, който май говори български) и засмука химикалката - "бе бате, шо не ти сменим и металните тараби за чешмите бе?" колко ще струва? "миии 200 кинта и 50 за матареали" за колко време? "ааа, данеска ша стани бе бате..." действай! почна се още по-разширено къртене, само лампата на тавана остана.

на другия ден дойде "мастор" с поялник за тръби. по обяд взе да мрънка, че му трябвали още 30 кинта за пластмасарии, че било с много врътки. два дена се гъзури, ама наистина ги направи. на следващия ден залепиха и канализацията. викам си "тия ще вземат да свършат наистина за три дена..." после замазаха наедро дупките... след 3 дена дойдоха и си довършиха мазането - криво ляво става, да му мисли плочкаджията.

та като равносметка - за три работни дни (от 10 до 5), календарни 7, някакви "майстори" взеха 480 кинта и сме до никъде - нямаме още кенеф, цукалото го счупиха, плочките са натрошени, а и за плочкаджия ще замине още солидна сума.

за какво ви занимавам с глупости?
ами за да си ценим взаимно труда. не е хубаво някакви мургави майстри да вземат 500 кинта за работа с поялник (за тръби), а за развой (поене на чипове и писане на софтуер) да се чуват цени като 100 или 200лв.
замислете се...

Добро утро мутро - дето имаше един лаф. Ма нема да са косиш - тука е почти същото. Разправям им аз на тия фенове, че отиват там, от където аз се връщам - ама никой не ма слуша. Иначе слушах наскоро за някакви ВиК майстори дето правили по 1к$ на ден. Кво да правиш - някой занаяти са по-котиращи се .

Не се щашкай и по лошо ще става
Тоя свят е сбъркан нещо.

Ех, Дедо, ама що се чудиш на таквиз работи ? Та те са ежедневие. Някои хора от форума още се чудят защо аджиба ПиРеФ искал да си сменя професията на дърти години .... ми защото няма оправия ... виж из моите мнения темата за стругарите и да си дойдем на приказката ...

абе аз нямам нищо против да дам на мастора 200 кинта за 2 дена работа.
тезата, която застъпвам е, да не се продаваме НИЕ евтино. да е поне колкото ВиК "майсторите"

адвокатите са си определили в гилдията минимални хнорари - 300 кинта. що и ние да не си определим минимална цена на проект?

Защото си нямате гилдия...

все си мисля че цените ги определя пазара
а това което пишеш не е рядкост, в сферата на услугите България е в 18 век, особено услугите в строителството

аз например ако трябва да правя ремонт - викам майстор, искам да видя както е направил преди и да говоря с хората с които е работил, пускам го да работи, постоянно го следя и коригирам защото едно говорим той си прави каквото си е наумил по-рано, накрая го гоня и викам някой друг който е като брат клонинг на първият и продължавам
досега за 15 години съм срещнал само един свестен (междудругото вишист завършил задочно но никога не работил по специалноста , реже глави но пък работи безупречно

много съм си мислил защо виреят такива маймуни с недовършено средно образование в строителството и отговора е - има голямо търсене а няма обратна връзка - нещо като EBAY - като сгафи два обекта ( и похаби материали които струват 10 пъти това което му е надницата) и му напишат лоши препоръки на web страницата и да не може повече да си намери работа - ех мечти...
и обратно който работи свестно да има добри препоръки и да е по-търсен следователно да може да взема и повече - който може да си го позволи да работи с него

истински случай: позната решава да прави ремонт на банята, чете във вестника и се обажда на майстор - пуснал обява че работи бързо и евтино, идва майстора, купуват плочки за 500 лв, дава му 100 капаро и купуват там още материали и онзи почва, след два дни познатата реве - няма една плочка залепена както трябва, баща и бивш майор от армията отива у тях и като вижда онзи какво е направил се хваща за главата, намира адреса на майстора и отива у тях, звъни на звънеца, отваря жена, той: искам да говоря с Петър дето е сложил безобразно плочките на дъщеря ми в банята, а жената искренно учудена казва: ама да не сте объркали нещо: мъжа ми се казва Петър но той е безработен и никога не е слагал плочки, ние у нас като слагахме викахме майстор оказва се че идиота наистина е безработен и чудил се как да изкара някой лев и видял че се търсят майстори в строителството и пуснал обява във вестника!

Много се говори, че гилдиите качвали ненужно цените, но те са и тези които гарантират за работата на своите членовв.
И у нас си повиках майстор за ВиК, защото новите пластмасови водопроводи ми се видяха много "хай-тек". Той сбъркал един размер под мивката. Бях побеснял, но като се успоких си взех под наем едно поялниче и сам си го оправих. Не ми беше взел много, но и толкова му беше работата.
Успех

всичко което се прави в строителството не изисква никакви знания, хората които строят обикновенно нямат завършено средно образование, всичко е опит (проби и грешки по предишни обекти)
ако се хвана аз мога да си направя всички ремонти у нас но обяснявам на жената че вземам толкова скъпо че не мога да си се позволя

Парите са една особенна категория която има претенциите че може да осигури критерий за сравнение дори между несравними неща.
Пример: Труда на Пирев и труда на бай Х*й стругаро-фрезиста са по принцип неща които не подлежат на сравнение. Но когато двамата отидат да си получават заплатите ...
Пазарът на труда в областта в която работим е различен от пазара на труда при фаянсаджиите и стругарите.

Дедо ти хубаво пускаш фитилите ама замислихте ли се преди да почнете да обвинявате себе си, хората от форума, колегите от гилдията, сънародниците си и прочие ... че никой не си наема майстор фаянсаджия от Китай или стругаро-фрезист от трудовата борса в Читагонг.
Спирам дотук. Все пак темата е за размисъл.

Някъде четох, че поради повишаващата се индустриализация и механизация + натиска на евтина работна ръка от изтока, се очаква цената на труда в пройзводствената сфера в развитите страни да спадне драматично в бъдеще. Освен това безработицата в тия сектори ще скочи значително. За сметка на това се очаква обратната тенденция във сферата на услугите. Ами като гледам то вече се случва.

Въпроса е ние девелоперите - към кои да се числим? Отговора смятам е ясен.

Изобщо почти всичко дето е свързано с електроника е много лошо платено.
Услугите свързани с поддръжка на битовата електроника в последно време са много лошо платени също.
Фрапиращ случай са ремонтите на гаранционни уреди. Ами колегата му гледах цените които му плащат за ремонт 2те фирми на които е гаранционен сервиз.

Ремонт на цветен телевизор нормален 4-6 лева.
Ремонт на цветен телевизор 100Hz 8-10 лева.
Ремонт на автокасетофон 4 лева.

от тези цени се заделя 50 процента за разходи на сервиза

Нормален ремонт е 15-20 лева. Един специалист средно на ден може да се справи с около 3 телевизора ако има работа. Обикновенно сумарно разходите на сервиза отиват към 30-50 процената от заработеното. Ако кажем че човека средно прави 3 телевизора на ден по 20 лева са 60 лева и ако заделя 40 процента за разходи на ден изкарва 36 лева. Но това е оптимистичен вариант. Обикновенно не се събират 3 телевизора на ден като поръчки. И колегите се тровят поради липса на друго занятие с разни боклуци колкото да не стоят все пак ще вземат някой дребен лев от тях.

Така че и приуслугите в сферата на електрониката работата изобщо не е добре.
И за всичко е виновна жълтеницата.
Всичко що е жълто на сапун

Относно гаранционния сервиз... Преди време работех в автосервиз на едни корейски автомобили, които за гаранционните ремонти плащаха невероятно малко. Когато ги запитахме: "що така бе.." те ни казаха, че сервиза не е за да печели пари, аза да им продава колите. И като се замисли човек има логика. Прайш боклук, продаваш го добре щото има гаранция франция и всички са щастливи (е, почти..). Все пак клиента първо пита за цената, после за гаранцията.