Аз не мисля, че в момента и да се опита човек може да направи някакво по-глобално заключение, според мен и КПП не може да каже какво е точно положението защото все още е нова тенденция, то и в БГ имаше едно връщане 2008-ма ама после пак си заминаха, и покрай ковида някои се върнаха за месец два, други се опитаха и да работят .. в Китай според мен не е лошо, но не е евтино, поне не и в читавите места, иначе 100% има места където и имотите са сравнително евтини, и разходите са много по-ниски, но и там както в други подобни икономики има много голяма диференциация, горе долу като в Перу, там едно нещо в зависимост от квартала може да има 2-3 пъти разлика в цената, че и повече. В гетата може да ядеш за без пари, в Мирафлорес стек в ресторант под 25-30$ няма, хамбургер под 10 е чудо да намериш ...

Мисълта ми беше, че ако кинайците нямат добре организирана научно-изследователска дейност, завърналите се (колкото и да са добри в своята област) няма да имат последователи/ученици и нищо читаво няма да излезе. Ако пък имат развита наука, то доста и то високо квалифициран народ трябва да се завърне, за де има ефект.

Завръщане на малцина може да даде ефект при нашите малки мащаби. Но при нас проблема е най-напред в организацията и след това в парите, та и милиарди да се изсипят и всичкото емигрант да се завърне пак няма да има ефект.

А при нас никой не се връща. Всички поради една и съща причина - не искат децата им да се тровят с мръсния въздух по тамошните градове. Иначе казват, че биха се върнали с удоволствие. При индийците пък, в момента в който захлебят и беж на обратно. Ама те и така и иначе не могат да свикнат с местната храна. Виж китаеца докато има месо на масата и му е все едно.

Аз съм в малък град. Наоколо цигански къщи на твърдо гориво (от помощите!), автомобилите са дърти и повече от нормалното, но най-голямата мизерия я прави Ганю: общината съвсем добросъвестно е сложила контейнери за сгурия, но Ганю съвсем небрежо си мята там торбичката с боклук, щото му е малко по-ниско от стандартния контейнер. И се образува една димка... На няколко пъти съм се карал, трябваше да им запиша оправданията, щото не е за вярване

Отделно не е за вярване, че все още тук-там някой си мята боклука през терасата, но това е друга бира.

Всъщност фактите са, че китайската наука е сред "най-организираните" в света. Не мисля, че някъде другаде има по-дългосрочно и по-пълно планиране.
Друг е въпросът кой как възприема това "планиране". Предвид нашите спомени от комунизма и петилетките е нормално да се съмняваме в ползата и успеха. Неминуемо стават и "грешки". Ако погледнеш други подобни "планирания" ще видиш, че не са съвършени. Примерно строителството на градове. Не знам колко стотици градове построиха по тоя начин. От гола поляна до ключ. Като някои от "градчетата" са за по 10 милиона жители. Тубата е пълна със снимки от дронове на такива строежи. Изглежда меко казано внушително и меко казано безумно. И да факт е, че след като се построят минават години докато се заселят. Но факт е също, че не се сбъднаха мрачните прогнози дето види те ли, китайците строят градове призраци. Почти всичко след това се пълни, рано или късно. И продължават да го правят, сега строят някакво градче за автоиндустрията.
Може тоя балон да се спука, знам ли... Но мисълта ми е, че засега китайците успяват с планиранията си. Имат си трески, ама като цяло успяват. В това число и с науката. Обучеха си доста народ, повечето в чужбина естествено. Но си спретнаха и техни университети. Като наливат страшно много пари за всякакви научни и технически разработки. От космически изследвания, квантова физика, медицина и каквото се сетиш.
И всичко го правят плавно и методично вече много години и нямат нужда от завръщащи се. Те не са включени в плановете, но със сигурност няма да ги объркат.

Веднъж ходих в Китай, умрях си гладен 5 дена....тяхното китайско няма нищо общо с нашето, пък с германсото -хич.

Е проблема е в теб не в китайското, аз лично предпочитам истинското китайско, ако е за храна това е една от първите ми държави в списъка в които бих се преместил, ама не е само храна. забелязал съм, че Българите като цяло са много консервативни от към храни и не ядат много неща които не виждам причина да не са им вкусни освен чисто психическата. Горе долу като с някои американци, ако им кажеш това е шкембе повечето казват че не им е вкусно, ако не им кажеш какво ядат им е вкусно.
В Индия храната също не е лошо, но с някои подправки леко прекаляват и след седмица две вече почва да ти писва, поне на мен, ама не защото не ми е вкусно просто омръзва.

Миналата година ме водиха на един пазар в Шанхай където печаха или пържиха месо на клечки - нещо подобно на нашите шишчета но само едно парче месо. Вонята беше толкова ужасна че ми стана лошо щях да повърна и така и не успях да се приближа и да разгледам какво всъщност е това. После ми казаха че било пилешко.
Иначе имат и нормална храна, включително ходихме в един немски бар където ако не виждаш многото дръпнати около теб не можеш да кажеш че не си в Мюнхен примерно.
Иначе по разни капанчета продават и друга вкусотия която не бих докоснал. Там ги ядат като солети за залъгване на глада примерно докато се разхождаш в парка

Поне във физичните науки нещата са стигнали до там, че без голяма и много скъпа инфраструктура няма как да се произвеждат значими резултати.

Разбира се, има и разни изключения. Примерно една прилична лаборатория за квантова оптика може да се оборудва за 100-200 милиона и с 50-100 души (качествени) да е на световно ниво. Такива има на много места, включително и в Китай. Е, там и лабораториите са леко пренаселени, както всичко останало. Проблемът им не е количествен.

За физика на високите енергии (ускорители >1 TeV), големи неутрино обсерватории (Super-K или IceCube), много големи телескопи (ESO), интерферометри за гравитационни вълни (LIGO/VIRGO/KAGRA), космически телескопи (Hubble или James Webb), мисии до планети и астероиди - там цената отива към порядък 10^10, а технологичното време е поне 10-15 години. Т.е. дори при наличие на пари и хора, системата е бавна и инертна. Така или иначе резултатите обикновено нямат никакво пряко приложение, съответно инвестициите се връщат бавно и индиректно. Не е въпрос на бизнес, а по-скоро на политика с достатъчно дълъг времеви хоризонт. Затова в тези области има само три сериозни играча, и сега Китай се опитва да стане четвърти. Дали ще стане - само бъдещето ще покаже. Поне в Европа отдавна са разбрали, че по отделно никой няма шанс.

Това е ясно,ама защо ли на 6-ия ден се нахраних доволно в бразилския ресторант?
Както и да е - науката е нещо много по-сериозно от яденето ...и все пак имат допирни точки.

щото в бразилския си ял мишо, и то най-вероятно адаптирано както китайските в Европа. Бразилската кухне не е лоша, но и там има неща които по-консервативните не биха яли, пък ако отидеш на бразилски пазар не е много по-различно от тоя в китай, зависи от пазара и градът. На някои само миризмата и вида им стигат, помня една година в Перу някъде по селата около куско не успях да убедя никой от семейството да опита дори изглеждало им много мизерно,, а си продаваха чисто месце, аз за сметка на това каквото не видях това не ядох най-добре се яде от пазари, колкото по-мизерни толкова по-вкусно. Досега единствено пропуснах едно пазарче във варанаси където водата си е гребяха от реката, а там най-малкото бяха горените мъртъвци, носеха се всякакви умрели твари и реших да не пробвам колко ми е здрава имунната система.

Едно от любимите ме развлечения като съм там е да изляза по т.н. базари, някои от които са с големитана на наше село и да опитам от колкото може повече неща, половината от които и идея си нямаш какво ядеш... усещането е като на експедиция в непознат континент. Особено на този в Xi'an дето събира народ от северните покрайнини. А храната особено в добрите им ресторанти е на светлинни години от това което ядеш в Хепи или в немско. Страх досега съм брал само веднъж, като седнах да ми почистят ушите с едни горящи шишове...

Не съм се докосвал до тая страна на китайското,
бяхме 3-ма, двамата колеги се кефеха на яденето(смятам , че ни хранеха качествено) , аз гладувах.
Обаче в бразилския(или аржентински , не помня) ресторант - и на двамата колеги им пролича - че не са успявали да се нахранят.
Както и да е, не храната е най важното... Китай ми остана безинтересен и скучен, не знам що...нищо тяхно не ме впечатлява.

Ами зависи къде си ходил, ако е било по работа сигурно е било до някои от големите технологични мегпаолиси, там няма кой знае какво да видиш, особено ако не обикаляш. Китай е удобно, че имаш влакове, качваш се и в рамките на 5-600 км пътуването не го усещаш, може доста да пообиколиш, но не става след работа. Не че в големите градове няма интересни неща, но е много трудно да стигнеш до там ако си в Китай по работа. Аз съм ходил и само на ваканция и пак седмица са до никъде да се ориентираш къде какво има, пък като си по работа и месец два е все тая.

Не знам, аз като съм там ми е като в Дисниленд. Но мнението на човек злитащ по японски коли и К-драми най-вероятно е субективно.