Интересно изследване за ефикасността на програмните езици спрямо енергия, време, и памет.
https://sites.google.com/view/energy-ef ... languages/

Мда, съвсем очаквано групиране, но не очаквах такава огромна разлика конкретно с perl, много полезно, сега мога да се обоснова защо трябва да сменим пърла на сървърите.

https://www.youtube.com/watch?v=bHIhgxav9LY
Имаше една много разгорещена дискусия на тема "Какво всъщност излъчва антената".
Не искам да я повдигам отново, че пак ще отидат към 20-30 страници.

В коментарите задават доста неудобни въпроси.
И като гледам пича пренебрегва дори и скоростния фактор (velocity factor).
При много високи честоти енергията е в електромагнитите полетата в диелектира - това лесно се наблюдава/доказва, като изменяме диелектрика. Но при постоянен ток от батерия, енергията минава през проводника - това лесно се наблюдава/доказва, като изменяме проводника.

https://www.alcor.org/
Някой да иска замразяване?

Въй, тези още ли са живи?! Още едно време ги споменаваха като любопитна дивотия, после се оказа, че ледените кристалчета съсипват клетките и дори научната фантастика се коригира по темата - започна да споменава за смяна кръвта с "антифриз".
Покупката на парцел на Луната е по-безобидно пилеене на милиони.

https://www.youtube.com/watch?v=tpNoaR_Nzrs

За проводника 2х300000км и аз се съмнявам, че Veritasium е прав.
Но за останалото е прав. Енергията се намира в полето, независимо от честотата.
То електромагнитното полето не си носи честотомер и да каже от тази честота нагоре ще съм в диелектрика, а по-надолу - в проводника.
Но проводникът е нещото, без което нямаме достъп до енергията на полето.
И поради по-особените свойства на проводниците, /всъщност място с голяма интензивност на полето/,
те оказват силно влияние върху разпространението на електромагнитните полета.

Не знам дали го е направил умишлено, но видеото е по-скоро уловка да си кажеш "не може да бъде".
Формално всичките му твърдения са верни. Подвеждащото е във формулировката на твърденията. Той казва, че крушката ще светне почти мигновено. Което всички знаем че няма как да се случи. Само, че неговата дефиниция за "светване" на крушката е когато през нея тече "някакъв" ток, без значение колко малък е той. В случая обаче няма нужда от толкова дълъг кабел, няколко метра са достатъчни. Даже няма нужда и да има верига. Може просто да са опънати успоредно. И да като затвори "веригата" ще има някакво изменение на електрическото поле, някакво смешно магнитно поле (говоря за няколко метра кабел) и някаква индукция, така че от другата страна след около 1/c време няколко електрона сигурно ще трепнат. Ако това е дефиниция за "светеща крушка" можем да кажем, че ще "свети".
По-точно ще почне да свети. Като колкото по-дълги са кабелите това "светене" ще продължава и евентуално усилва.
Но ако под "светене" разбирам нормално светене с мощност по закона на Ом, то това ще се случи след около секунда.

+1
И ще има и доста интересни резонансни явления.
/Нали е казано, че проводникът е без загуби/.

На мен ми е по-интересна друга постановка.
Интересува ме лампата да светне изцяло с пълна мощност, не само да "усети" някакво поле.
Та какво ще се случи ако лампата в единия край е свързана непосредствено за + или - на батерията, а в другия край през кабел с дължина 1 час в едната посока и след това още 1 час на обратно.
След колко време ще светне лампата?
а. Веднага.
б. След 1 час.
в. След 2 часа.
г. След 1 час умножено по velocity factor на проводника.
д. След 2 часа умножено по velocity factor на проводника.
е. Друго.

Също така, ако кажете че ще светне след 2 часа, какво ще се случи, ако примерно се прекъсне връзката към батерията от другата страна на лампата в 01:59 минути.

За удобство приемаме че проводника в свръхпроводник.

Замразяване? Посред зима?

Първите два часа ще свети все едно е захранена през резистор със стойност колкото характеристичното съпротивление на линията, примерно 100 ома за усукана двойка. И това независимо дали отсреща двете жици са окъсени или несвързани. На втория час, като се върне сигнала да каже какво е намерил отсреща, лампата ще реагира. Ако сме се изхитрили и нея да я сложим да е 100 ома и да работи като терминатор, ще светне на макс при окъсен кабел или ще изгасне при отворена верига. Ако съпротивлението на лампата е различно от 100 ома, ще започне да "звъни" с период 2 секунди със затихване на процеса до пълно изгасване или пълно светване, според както сме оставили другия край на кабела.

Редактирам се, 2 секунди на звъненето са полупериод, а не период.

След като идеализираме средата, лампата ще изгасне 2 часа след прекъсването на веригата, поради обстоятелството, че светването и изгасването представлява пренос на информация, която, каквато и да е, не може да се движи със скорост по-висока от тази на светлината.

Няма никаква разлика в постановката ти... Принципно имаш класическа постановка, в която липсват каквито и да е квантови ефекти или други щуротии. Имаш и две различни интерпретации - тази на електротехниката, която е създадена много преди квантовата физика, много преди теорията на относителността и даже преди откриването на електроните. Но тъй като говорим за класическа схема на практика няма никакво значение дали използваме простата класическа интерпретация или по-съвременна интерпретация. Резултатите ще са еднакви, само тълкуването им е различно.
Това, което може би те подвежда е факта, че електротехниката не отчита разстоянията и теорията на относителността. Но тя не ги отчита само пряко, косвено ги отчита чрез тъй наречените "еквивалентни схеми". В случая проводникът може да е с нулево съпротивление, но не може да е с нулева индуктивност. Може да го екранираш, но това вече няма да е "еквивалентна схема". По същият начин имаш и паразитни капацитети. С други думи ако си начертаеш коректна еквивалентна схема, ще имаш огромна индуктивност, паразитни капацитети и всичките тия ще им отнеме време да се заредят/наситят. Ако си го направил правилно, ще видиш че времето за тяхното зареждане е същото като времето за пропътуване на електромагнитното поле през съответните проводници.
Конкретно на твоя въпрос, зависи коя интерпретация предпочиташ. Според електротехниката имаш множество трептящи кръгове и преходен процес. Ако те интересува кога ще приключи преходния процес, трябва по-добре да дефинираш загубите, защото с тия свръхпроводници нали се сещаш че не само след 2 секунди ами и след 2 години ще продължава да звъни. И както си дефинирал "светенето" да стане "постоянно" отговорът е някъде в безкрайността. Ако щракаш допълнителни ключове, само вкарваш още повече преходни процеси, които ще се наслагват и само правиш дискотека...
Но пак казвам, същият отговор ще получиш и от квантовата физика, поне при тая постановка. За да се получат разлика трябва да вкараш някой квантов ефект.
В случая обаче, по-интересно е друго. Значи самите полета и в двете интерпретации се променят еднакво. Като в електротехниката полето си е просто поле и не се интересува от повече детайли. Но в квантовата физика когато полето пренася енергия имаш бозон (в случая фотон). Този бозон обаче няма траектория. Имаш само начална и крайна точка и винаги времето за пропътуването между тези две точки е колкото скоростта на светлината по пряка линия. Изглежда като че ли фотонът винаги избира най-прекия път, което звучи логично. Само че според квантовата физика това не е съвсем вярно. Квантовата физика твърди, че фотонът минава по всички възможни пътища едновременно. В това число и много по-дългите от преките. И не може да знаем по кой път е минал, но възможните пътища все пак влияят върху фотона. Да той винаги му отнема едно и също време, независимо по колко възможни пътища може да мине. Но не винаги фазата на вълновата му функция е еднаква. Това е най-добре обяснено в лекциите на Ричард Фейнман и безкрайните огледала.
Това го обяснявам, защото квантовата интерпретация на постановката на Веритасису е много по-откачена. Говоря за поставянето на втори ключ в другия край. Откаченото в случая е, че първите фотони ще им отнеме само 1/с време, демек колкото отнема на светлината да измине един метър. И може би си мислите, че те изминават този метър на пряко и по никакъв начин не разбират дали веригата е затворена. Всъщност "разбират", независимо че на светлина й е нужна една секунда да отиде и да провери. Фотоните го усещат веднага и тяхната фаза се променя. Но проблемът е в това, че ние не можем да го разберем веднага. За да се определи фазата им е необходима статистика, а тя отнема време и както можете да се сетите това време е поне толкова голямо колкото на светлината да отиде и да се върне. Така че Айнщайн все още е прав, като казва че класическа информация (като това дали е прекъсната веригата) не може да пътува по-бързо от светлината в съответната медия. Но за квантовата информация няма такова ограничение.