Епа по-добре отколкото да постнеш един двоен интеграл на тока и индуктивността, а после една лека невинна сметчица за преобразуване на енергията, и след нея простичко разлагане в ред на Фурие за основния хармоник, след което кратичко, така между другото, да обяниш за лавинния пробив в полупроводниците ...
а то само за да обясниш, че е нужен обратен диод за да не пробие транзистора.
Напоследък много публицистика в този форум!

Според мен има и по-простичко, но все пак научно обяснение на проблема. След като прочетох последните постове си прочетох малко теорията по физика и там има едно законче на някой си Ленц, което обяснява всичко. Работата е, че в релето си има бобина, в която при спирнето на тока има преходен процес, който се подчинява на закона на Ленц. Между другото тоя диод май предпазва и при първоначалнто пускане на схемата, защото пак има същия тоя палав преходен процес. Вероятно ако бях внимавал малко повече в лекциите по физика щях да се сетя сам за функцията на диода . Все пак ви благодаря за експресните отговори.

P.S. Тука разглеждаме реле, а на мен ми трябва да се управлява вентилатор - ама и при него реално си има бобина. Така че, по принципа на чайника проблема пак си го има както и необходимостта от диода.

И аз да кажа нещо. Доколкото знам, ако консумацията в колектора е голяма (явно не за този случай), последователно на обратния диод се слага и едно съпротивление, което ще ограничи тока през диода. То не трябва да е малко (заради тока), но не трябва и да е много голямо (защото пада в/у него може да изгори транзистора), но както казах това е при голяма консумация и сравнително големи индуктивности. Стъпкови мотори например.
За управлението на вентилатора - ако е РС, предполагам знаете че вътре си има едно "276" чипче за управление на "моторчето".

не знам какви са финтилаторите, ама ако са малки аз бих разкарал релетата и бих ползвал следната схема:

А може и с IGBT и съответния му драйвер, примерно.

Ама човека все пак иска реле да цъка. Аз спадам към незнаещите и явно при мен всичко става на късмет. Слагам един BC817 с 1-2 кО на базата и диода - щото така са ми казвали и работи. Все пак нали целта е да стане работата а не да се развиват теории като за дипломна работа.

и IGBT може....

иначе не видях някъде да има изискване да се ползва реле. Горната схема е поне 2 пъти по-евтина от решение с реле, с 1000 пъти по-ниска консумация, няма механика да се разваля а и е доволно проста и няма нужда от каквито и да е сметки...
Така че ако тая бензинова помпа не е за танк, не виждам причина да не тръгне...

Аз съм на абсолютно същия принцип. Но напоследък проявявам и нездрав интерес към теорията.

Да беше споменал и някой си Майкъл Фарадей ... Защото правилото на Ленц допълва Закона за електромагнитната индукция.
И прегледай теорията на преходните процеси в R(C)L - вериги, защото ще ти трябват. Да беше обяснил какъв е този "палав" преходен процес при първоначално пускане.

Диодът предпазва добре комутиращия елемент, но времето за отпускане на релето е сравнително голямо в този случай. Затова, ако е необходимо бързо отпускане се добавя и последователен резистор, който разсейва по-бързо натрупаната енергия, но напрежението върху комутиращия елемент нараства. С други думи - въпрос на компромис в зависимост от приложението

Ама нищо като подобно, колега! Точно обратното. Направете си справка с ТЕ1. Поради спецификата на електромагнитните процеси в бобина със сърцевина (какъвто е случая с релето), допълнителен резистор се слага за да се ограничи тока през обратния диод. Но това ЗАБАВЯ разсейването на електромагнитната енергия и оттам отпускането на котвата на релето, в сравнение със случая когато няма съпротивление а има само диод. Ще дам жокер - остатъчната запасена магнитна енергия в сърцевината. Както вече казах по-горе: изпадаме в публицистика. Това теоретичнознаниемерене с нищо не помага на @Реконструктор! Нито на някой друг.

@evc: не съм съгласен относно това , че не помага на никого.

Едно е написано в учебник теория , друго е казано от човек по точно зададен проблем част от теорията.
Дори изказа някои път игра роля.

Лично за мен такива ПОЛУ-теоритични,полу-практически мнения са доста ценни.

За което и благодаря! За да следи една тема човек и да му е интересна не е задължително да пише в нея Така че съм сигурен, че има още не 1 , 2-ма на подобно на моето мнение.

едит: важно е да не се забравя , че за едно нещо има повече от едно вярно определение и също че се случва човек да се обърка / сгреши. За да се избягват заяжданя за това, че някои не подбрал хубав синоним или не се изказал много точно. Иначе не мисля че припомнянето на теорията и основите е лошо.

Но това си е само моето мнение

Вместо последователно свързан резистор ,съм виждал у-ва с последователно свързани ценеров диод и обикновен диод-така ограничават U-то до безопасни стойности ,а бързодействието при отпадане на релето се подобрява значително

Ами да ама понякога не става катосложиш само един резистор 1-2 к, защото той тоя резистор зависи от товара който искаш да комутираш. Защо и как възниква пренапрежението в-у комутиращия елмент не е толкоа сложно, учи се в 8 или 9-ти клас, но това може и да не се запомни, но как да се предотврати ефекта, и как се смята транзистор мисля е редно да се помни. Няма универсални решения, или ако има някое което е близо до универсалното то е доста по скъпо от всяко друго решение, и другото което е според мен сериозна техника с универсални решения не се прави.

Абе колеги, нещо много сме разсеени! За мен причината е в горещината...

Резистор може да се сложи последоваттелно на бобината ако необходимо да се ограничи работния ток така че да не се насища. Насищането повишава консумацията и намагнетизирането... Естествено, много по-добър вариант е да се накъсва тока от източника, ама това е за по-напредналите
Да се слага резистор последователно на защитния диод няма голям смисъл. Токът през диода първоначално е леко по-малък от работния и постепенно спада до нула. Ограничаването на тоя ток забавя размагнетизирането на индуктивността, но увеличава обратното напрежение.
Когато има нормално отворени и нормално затворени контакти, за да се намали вредното искренето което уврежда контактните повърхности се гони бързо отлепяне и плавно затваряне така че да няма механични вибрации. В тоя случай има някаква мъничка логика да се замени диода с ценер. В началото разряда на индуктивността е по-бърз (докато отлепи едните контакти) а след това ценера постепенно се запушва и забавя разряда, което леко забавя ускорението така че подвижната част да се тресне по-нежно в другите контакти....
Много по-добро решение е ако самото управление е по-интелигентно. При включено положение релето може да се предпазва от насищане с PWM, а при отпускане може след определена пауза докато едните контакти отлепят да се пусне кратка поредица от затихващи импулси които да убият скоростта, така че релето да каже "цък" и да залепне за другите контакти без да има вибрации от пружините...
А перфектното решение разбира се е да се разкара релето и да се сложи електронен ключ

абре миро, резистора е последователен не на намотката, а на диода. какво беше това съчинение на тема насищане на реле? още малко и ще го вкараш в клас А това реле и ще си направиш със него ССБ крайно стъпало

и тоя случай съм го описал....

но явно е било напразно. тука май сме само писатели а не читатели