Застъпват ти се горните и долни ключове. Имаш мъртво време, ама само за единия фронт, при другия нямаш и де-факто окъсяваш...
Просто смени
td=Ton+dt
с
td=T/2+dt
и всичко ще си дойде на мястото...

След като енергията е безплатна, би трябвало да няма голямо значение дали КПД ще е 92 или 95%...

Благодаря! То това ми беше идеята, но при изпълнението съм го проспал.
Трябваше да бъде td=Ton+dt+dt, което е същото.

Незнам колко е реално, но се загледах за разни соларни инвертори и гледам, че от DC/DC с MPPT и след това DC/AC имат КПД 97% за 3kW модела ... С пасивно охлаждане е само (няма вентилатор). Т.е. имат поне 4 силови транзистора в двата регулатора...

Гледам модел EF SUN-3K-G 3000W от този сайт
https://www.ef-panels.com/prices-grid-inverter-with-limiter-bg

В модела са използвани транзистори, каквито има в библиотеката на LTspice,
с доста голяма стойност на Rdson. Ако се използват оптимални транзистори,
със сигурност ще е друг резултатът.

Панелите не са безплатни и кпд-то има значение. Но по-важното е къде отиват загубите и как зависят от различните режими. Примерно в симулациите докарвам режими на някои схеми при които се получават доста гадости. Опасявам се, че в реална обстановка това ще доведе до изпускане на вълшебната миризма.
Проблемът е, че мощността е доста висока. Никой няма да усети ако изгубя едни 5-10% в панелите. Но ако тия 5-10% отидат в един транзистор може да стане напечено и в буквалния и в преносния смисъл.
По тая причина и се загледах в ZCS схемите. При тях е по-трудно да сгафиш. За съжаление имат други недостатъци. Тези проблеми ги няма в стандартните бък/буст конвертори, обаче за да се постигне широк диапазон трябва много да се внимава с времената на транзисторите. Малка грешка може да доведе до голям проблем.

Като оправих тази грешка, и к.п.д се вдигна до 95%.
Което, разбира се, е нормално.

Дотук стигнах до следните заключения относно технологиите:
1) Кондензаторния мост (ZCS) - мощност само до 800W (при 160V и 16 ома товар) и доста шумен - не става в тоя си вид...
2) Buck - мощност до 1600W. По принцип става.
3) Boost - самостоятелно очевидно не става.

Умувах и върху различни комбинации, но единствено buck-boost може би става. Всъщност не съм гледал стандартния buck-boost, а само опростена версия :


На картинката в ляво имам класически buck, а отдясно е схемата за buck-boost. В зависимост кой от двата транзистора се клати се получава или buck или boost.
Проблемът е, че трябваше да махна изходния кондензатор, щото все в единия режим пречи. Резултатът се вижда... При buck-a токът е почти постоянен, докато в дясно бръмченето е яко.
Сега по принцип нагревателят е потопен във вода... и в метален кожух. Може и да не смущава местните радиостанции... не знам
Интересното е, че макар и двете схеми да са в почти идентичен режим, бръмчащата е с малко по-високо кпд. Не, че е важно, просто е любопитно.
Разглеждам тая схема, защото само така могат да се покрие целия диапазон от мощност и един нагревател. Въпросът е дали в тоя си бръмчащ вариант или да се реализира класическата схема с 4 ключа. По принцип малко е спорно, защото очевидно 4-ключовия вариант ще е с по-ниско кпд. Това не е толкова фатално. Ако се двуумя то е защото ползата е основно в бръмченето на изхода. А според мен далеч по-фатално ще е бръмченето на входа, а то няма да се подобри особено.

Бръмченето по вход ще се лекува с "C" или "LC" филтри.
В изхода бръмченето от реотана ще е минимално (защото е екраниран в металния корпус на бойлера, който е и заземен). Проблема ще е излъчването от кабелите до нагревателя.

Нещо не ме кефят тези бръмчилки. Вярно, е, че силовите компоненти са минимален брой, но ...

Ако използваш "класическия" буст/бост с 2 транзистора и 2 диода, изходния кондензатор паралелно на товара ще филтрира и тока ще е постоянен.
Е, няма да е AC, но може да се прекъсва от време на време - както предложи в началото.

Проблемът е, че не съм наясно какво бръмчене е допустимо.
Очевидно за опън сорс проект всичко е допустимо. LoadMaster-a е поне порядък по-бръмчащ. Пичът използва по-ниска индуктивност и по-ниска честота и не знам дали изобщо някога успява да влезе в continious режим. Предполагах, че снубера го спасява, т.е. повярвах на твърденията му. Обаче след симулация вече не съм толкова сигурен. Има някакъв ефект разбира се, но доста спорен мен. Вдига загубите почти като на класическа схема, а е много далеко от нея като бръмчене.
Както и да е, мен повече ме притеснява бръмченето на входа, щото там ще са дългите кабели. Съмнява ме, че само с C/LC филтри ще се изчисти особено. Даже в някои ситуации може да се влоши, щото това е още един трептящ кръг и може да стане цял оркестър. Истината е, че всички BUCK имат импулсна консумация, токът винаги е прекъснат и при тия енергии филтрирането е мъка, особено без използване на съпротивление. Спасението е само BOOST и да се поддържа режим с малки пулсации.
За съжаление обаче при мен до BOOST ще се стига много рядко. Освен ако не променя конфигурацията на панелите и смъкна напрежението. Но тогава токът става много голям и индуктивност за 50+А не знам къде ще намеря.
Не знам, първо мисля да симулирам панела както трябва, т.е. с токов генератор и PN преходи. Трябва да видя какъв ще е ефекта на пулсациите върху панелите. Ако освен бръмченето има и проблем с панелите, това определено ще наклони везните.

Големите тоци ще изискват по-дебели кабели към соларите, а и по-големи кондензатори. Според мен високите напрежения са за предпочитане.

Относно BUCK-а, дали не може да се изпълни с 2 маломощни включени в паралел, като управлението им е синхронно и токова, че когато единия "зарежда" бобината си, другият да "разрежда" своята. Така пулсацията във входа би трябвало да се намали и да се използва входен кондензатор с по-малък капацитет. Разбира се пак ще има момент когато не се консумира от входа, но той ще е с по-малка продължителност.

Чета размишленията за високочестотните съставки на тока и евентуалното бръмчене, и се замислих дали изолацията в нагревателя ще е такава и за ВЧ?
Високо напрежение, жега, ВЧ...

Трябва да се отговори на въпроса, постоянен ток става или не става /във връзка със Buck или Boost топологиите/.
В началото на темата ставаше дума, че може постоянен ток, но трябва да се накъсва.
Но ако ще се накъсва постоянен ток с ниска честота, това отново значи огромен кондензатор на входа.

С постонен ток става, вЕрвайте ми! Забелязаните от мен повреди са повече в резултат от електролиза. За контактите на релетата казах: просто по-рядко трябва да се задействат, не мисля че е проблем в случая.

Буквално постоянен ток не става. Трябва да има искрогасене. Вариантите са:
1) През 20-30mS токът да сменя посоката, нещо което изисква поне 2 допълнителни транзистора.
2) През 20-30mS токът да спира. Може да се реализира само с 1 транзистор (при класическа топология).
3) Е'нтелигентно решение, което следи токът по-прецизно и при най-леки съмнения за дъга изключва. Хуавей шумно рекламират, че даже използвали изкуствен интелект. Голяма работа ще да е, честно казано не разбирам за какво им е интелекта, та затова казвам че е Е'нтелигентна работа.
Последното по-скоро го споменавам, защото при тях е на входа (на изхода те са с АС). И ако се измисли начин да се реализира и от страна на входа и на изхода към нагревателя, ще е супер. Не че на някой му е работа да откача панелите без да е спрял бойлера... Но ако може да се направи, защо не. Още повече, ако става без да се накъсват тоци

По темата за бръмчилките... Идеята беше по-лесно да се комбинират различни топологии и малко по-добро кпд. Тия неща могат да се получат, но явно за сметка на хубаво бръмчене. Мислех, мислех и май ще трябва да се откажа от подобни щуротии.
Разгледах пак чистия класически buck. Проблемът му беше, че съпротивлението на нагревателя може да дойде височко спрямо мощността на панелите. Да, ама ако вместо 4s сложа 5s, напрежението си става 200V и дори при 20 ома нагревател пак излизат до 2kW. Което според мен е повече от достатъчно.
С един LC филтър на входа, както и подходящ С на изхода всякакви бръмчения изчезват! Няма смисъл да руча повече жабета...