Един приятел ползва следната технология:
Купил си е някакъв античен плотер (Roland) който работи с химикалка(маркер). Чертае платката на Proteus там в менюто има опция "принт с плотер"
На плотера слага преманентен маркер и газ... след 10 минути има платка, за прости платки е трепач..

Има вариант и ламиниране с позитивен фоторезист. После фотоплотер - лазер 405nm. Има лазерни диоди по 150-200mW, даже 900. И не са скъпи.

За едностранни платки за прототипи горе-долу бива. Но за двустранни е вятър работа. Докато напоиш телчетата между слоевете и станало коледа.
И в двата варианта след ецването следва досадно пробиване...

След малко май ще стигнеш до гравиране ...не вярвам да излезе много по-скъпо.
Ей тука друга вариация -
с ЦНЦ 10Ватов лазер.
https://www.instructables.com/How-to-Ma ... r-Laser-E/

Аз бих стигнал до най-близката или най-удобната платкарница.

Идеите са много хубави, дори не бих казал съвсем безумни. Но имаха смисъл преди 20 години. Сега дори и българските платкаджийници, ако са останали от тях, правят двуслойки за три дни. Китайските също за три или четири дни, с доставката. Което си доста впечатляващо. Аз лично избягвам работата с лазери, химикали, CNC, рязания, гравиране до минимум, тоест нула. Няма смисъл вече. По-добре похарчете парите и времето си за нещо друго, дето да тръгва с тридневни (само ако се налага толкова бързо) еднослойки и двуслойки, правени в Китай (или в България, що не?).

Сега погледнах цените на китайците - JLCPCB - 56лв до вратата с DDP (т.е няма занимавки с митница) за 5бр 100мм по 100мм платка с белия печат и маската. При това за под 2 седмици. Без пари са станали тези услуги. Няма никакъв смисъл човек да се цапа, да диша разни химии и да си губи времето.

Което се връзва колкото двадесетина свредла за платки, които ще бъдат счупени докато се пробият 5 бр. платки 100 х 100 мм.

Мда, тази подробност я бях забравил. Ако помня правилно и свредлата бяха високооборотни и без стойка малко не се получаваше фокуса. Дори скъпата стойка на Дремел не е достатъчно стабилна.

Ами аз навремето пробивах с карбидни свредла на ръка и не съм чупил много, но бяха 1 и 1.5 мм. Но като цяло за такива свредла си трябва хубава стойка, корава и немърдаща.

0.6 до 0.9мм съм ползвал и определно ги чупех бързо. Първите ми карбидни свредла купувах от едно магазинче в Шумен

Ами аз да ви кажа с китайския полу-отпадък тип 3018Pro се пробива перфектно. Пробвах с от 0.3 до 1.2 - няма грижи и не се чупят свредла. Намерих някъв магазин в Шумен (сигурно е същия дето Мичев си е купувал ) дето на много прилични цени продават комплекти от 0.3 до 1.2 с опашка 1/8". Подложил съм отдолу едно парче ламиниран паркет, правят се два пасващи отвора с фрезер (по дълбоко че да влезе хубаво в ламината) и после вече каква точно технология ще се ползва за махане на медта - въпрос на вкус. Идеята на такива платки е да мога днес да си направя нещо с което да изтествам идеята - едно време можеше на протоплатки с елементи с крачета, ама сега дето няма чаркове ами и все са едни смд-та дето немам нерви да ги правя с жички. И като видя кво не е наред, мога след час да имам коригирана платка и така няколко итерации докато дойде 1 комплект от 3-5 бр. от платкаджийница. Правихме преди две седмици 3 бр. в Хардтех - не бяха баш за 3 дни - по скоро за 5 (2 дни в повече - 1 докато се поръча и 1 за куриера) и струваха 300+ лв.

Едно е да имаш налична техниката и да не си давал лични средства за нея и друго е тепърва да наливаш някакви хиляди левове (сумарно). На твое място и аз щях да пробвам. Ако имах 3д фотополимерен принтер - сигурно и платка щях да светна от любопитство, но тепърва да купувам или преправям за тая цел и да инвестирам солидно количество време - никакъв шанс.
Магазинчето в Шумен го проверих как се казва - NN electronic.

Има и още нещо което се пропуска. По тая технология платките стават бързо. Уж...
Ентусиастите мажат с фоторезисти, шаблони, експониране, ецване, фрезоване, пробиване, псуване защо не е станало, псуване "ама как пробих с грешното свредло и конекторът пада през отвора"...

А хората които си поръчват платките в платкарници използват това време за да си свършат друга работа, и не се чудят откъде са се появили тия странни дупчици по дънките им...

Ами преди от фирмата където работех поръчвахме платките. Отвора го задавам един, пък той след метализацията става по-тесен. Конекторът не влиза в дупката и играе шилото
Другият момент - наборът от свредла на платкаджийницата не е безкраен, т.е. закъглят диаметъра.