вся бях срещал луди идеи, ама братушките ме изумяват...

www.volnovoidvigatel.ru

особено термотрона, не ми беше идвало на ум че една термодвойка може да има такова кпд и мощност... още малко и ще почнат да ги слагат по атомните централи

Честно казано какво им е КПД-то не мога да ти отговоря но: по време на Втората световна война (мисля че тогава е били зле съм със помненето на дати) един от корифейте в ел. машините руския професор Йофе измисля термо батерия точно от такива термодвойки.Термодвойките се нагряват от керосинова лампа която освен за топленето служела и за осветление.Такива термо елементи реално за се използвали за захранване на портативна апаратура и не виждам в това нищо безумно.Даже нейде по музейте се пазят екземпляри от тях.
А Ванкелови двигатели все още се използват.
Понякога лудите идеи не само не са разбрани,но са докарвали и присмех на създателите си.Години по-късно обаче цялото човечество е благодарно че ги има.

Хм, ами доколкото знам термогенератри използващи термдойка са се изпозлвали в самолети, а и може би още се ползват.
Относно Ванкеловия двигател, монтира се на някои серийни автомобили, мисля мазда вс еоще имат ванкелов вариант, а също и доста производители на двигатели за моторници мисля имат ванкелови двигатели.

Те са единствените производители на коли, които го слагат. Това "все още" прозвуча все едно всеки момент ще се отказват, а то не е така .

"Томахавките" са с Ванкелов двигател. Ресурс 10 часа. Ако преди това не гръмне.

Реалният КПД на термодвойките е от порядъка на някоко процента. Проблем е не само КПД, а и малкото напрежение, което се получава. Плюс е само, че вътрешното съпротивление на този източник е малко. За да се повиши напрежението се използват последователно свързани термодвойки - термобатерия. В резултат на това се намалява надеждността и се повишава вътрешното съпротивление. Малкият КПД се дължи на термопреноса по използваните метали. Напрежението обикновено е близко до пропорционалната заисимост от температурната разлика между топлия и студения край на термодвойката. Ако двата края са близко един до друг, то се очаква, че не може да се достигне голяма температуран разлика. Ако са далече пък се появяват други практически проблеми.
И аз зная, че руснаците са използвали термобатерия за захранване на радиостанции. Използвани са и като климатични инсталации - монтирани в стените на някои сгради.
Голяма съблазан е да се използва като директен преобразувател на топлина (може и слънчева) в електричество. Няма движещи се части, тихо е и може да се инсталира на всяка поляна или скала. Обаче...

Ами точно заради кпд-то ми привлякоха вниманието... Няма друго такова животно което да претендира за кпд = Th-Tc/Th, освен двигателя на Карно но той е химера
Иначе, да има много термодвойки но те са всичко друго но не е ефективни.

Вълновият двигател не е просто ванкелов, а много по-изчанчен... че даже изземва функциите на скоростната кутия

Срещал съм всякакви измислени и неработещи идеи за двигатели, но идеите на тоя сайт са наистина уникални. Просто някои неща независимо дали работят или не работят имат някаква красота.

Защо ми се струва, че бъркаме емисионните явления с контактните или какво общо има термотрона с термодвойката?

Прав си - нямат много общо.

Leo, "термотрона" както пише в заглавието на самата статия преобразува директно топлината в електрическа енергия базирайки се на ефекта на Томсън (Зеебек), същият ефект благодарение на който работят и термодвойките.
Така че според мен имат доста "общо" нещо.... Друг е въпроса за точността на термините и кое как трабва да се нарича.
Според термодинамиката всяко животно което преобразува топлина в друг вид енергия се нарича термодвигател... Аз нямам представа как точно може да се нарече една обикновена термодвойка - термоелемент според мен е неправилно.
Във въпросната статия се използва терминът "термоемисионен генератор" - струва ми се удачен термин, особено ако приемем че ефектът на Томсън може да се нариче "термоелектронна емисия".

Тук малко се преплитат различни видове емисии, но няма да уточнявам разликите в детайлите, мисля че който му е любопитно ще е по-добре да прочете оргинала а не моя "преразказ по картинки"

Пуснах го тука само щото ми се стори интересно, да си призная аз винаги съм смятал термоелектронната емисия като средство за измерване на топлина, а не толкова като средство за преобразуването й в електроенергия. И в моя болен мозък, всичко дето използва тоя ефект се наричаше "термодвойка". Е, явно не е така, има разлика в устройствата, но в крайна сметка принципът на действие си остава един и същ...
Не знаех че има "термоемисионни генератори" които имат мощност 250кВт на квадратен метър при само 1000К температурна разлика ( 17%кпд). И доколкото разбирам от статията това са реално съществуващи, а не "термотрони", което също доста ме учуди щото доколкото знам най-добрите разработки на NASA са с кпд 15%, въпреки че не знам точните температури при които работят.
А това с кпд-то също е много объркващо, щото термично кпд от 5 или 10% нищо не означава ако не знаеш температурите.
5% кпд може да е страшно лошо при големи разлики, може да е и теоретично невъзможно при ниски...

Както кажеш Миро...
Но все пак Физиката прави разлика между контактни (пък били и термоконтактни) и емисионни (пък били дори термоемисионни) явления. Първите се наблюдават при контакт между проводници с кристална структура (метали), а втората група са емисия на електрони от повърхността на такива проводници в околната среда, която е обикновено в състояние на вакуум. Затова в първия случай споменаваме майките на Пелтие и Зеебек, а във втория - майките на Ричардсън и Дешман

просто си мисля че става въпрос за едно и също нещо и разликата е количествена а не качествена...

И това е че разликата между "влизащите" и "излизащите" електрони към/от даден материал зависи "поне" от две неща: самият материал и температурата.

От тук нататък може много майки да споменем
Но в случая важното е че това позволява изграждането на диоден преход, щото без него електроните щяха да се преместват само от топло към студено... и нямаше да се вътят в кръг -топло-студено-топло-студено като хамави и ние нямахме да имаме преобразуване топлина в електроенергия ...

Разбира се, всичко е въпрос на гледна точка.... физиците може да правят разлика между това дали електронът напуска метал и излита във вакуум, или пък излиза от един метал и влиза в друг. Те даже дълго време са го обеснявали по различен начин, ако не се лъжа май точно Ричардсън формулира нещата по един общ начин и за което получава Нобеловата...

BTW аз говоря че няма особена разлика т.е. че емисията си е емисия независимо дали е контактна емисия(термодвойка) или безконтактна емисия (термотрон), а за "термоконтактни" не знам какво имаш предвид...

...

Това многозначително многоточие означава че постигаме съласие или точно обратно?

Има ли нещо общо между емисионните явления било то контактни или безконтактни и термодвойката ???

Мен всичко това ме накара да направя справка.... Признавам пообъркал съм имената на ефектите и майките им.
Ефектът на Зеебек дефинира пораждането на термо е.д.н. и ни дава формула как се смята промяната на потенциала по протежение на проводник по който имаме промяна на температурата. Хубаво... формулата е вярна и наистина дава верни резултати при термодвойките.
Само че нещата са малко по-сложни. В една термодвойка протичат няколко явления едновременно, ефектът на Зеебек, т.е. термо едн-то е само едно от явленията и макар и понякога достатъчно да изчислим резултатите, не е достатъчно да се обясни напълно една термодвойка. Най-малкото термо едн има и само в един проводник, но нетната стойност на тока в един проводник е нула. За да има ток ни трябва втори материал и тук някак си в дълбока сянка остава контактната емисия, като че ли тя няма никакво отношение към въпроса.
Ако мислите че контактната емисия няма нищо общо, ами пробвайте се да направите термодвойка без наличие на контактна емисия.
От друга страна, термодвойка според мен може да бъде направена БЕЗ да има термо едн, ха сетете се как

май някъде бъркам, ама не мога да се сетя къде, кой ще помогне?

Добре че сме в безумни идеи, та ето и моята...

В суперпроводниците няма термо е.д.н. т.е. няма "ефект" на Зеебек. С други думи няма разлика в потенциалите на двата края на суперпроводника, дори и те да са под различни температури..
Това е факт и се използва за абсолютно измерване на термо едн на обикновен проводник, за разлика от "относителното" измерване при нормална термодвойка.

Ефектът на Зеебек го няма, но ако не греша ефектът на Ричардсън, т.е. емисията трябва да важи дори и за суперпроводниците, т.е. за да напуснат суперпроводника електроните (или двойките електрони) все още се нуждаят от известно количество енергия. Няма причина тая енергия да не е зависима от самия материал така и от температурата - също както е при обикновените проводници.

Така че, ако допрем два суперпроводника един до друг, то потенциалите между двата ще бъдат различни, тъй като ще има разлика между работата по напускания на единия и на другия. С други думи можем да очакваме че тоя който се напуска по-лесно ще обеднее на електрони до един момент в който разликата в зарядите между двата суперпроводника поражда ел.поле което възпира по-нататъшни "изтичане" на електрони.... Точно същия ефект който наблюдаваме при допир на два различни метала и води до корозия...

Нека, сега двата суперпроводника са допрени в двата си края, и освен това контактите са под различна температура. По протежение на който да е суперпроводник нямаме градиент на потенциала въпреки градиента на температурата, както казах по-горе "Зеебек" отсъства...
Това не означава, че вследствие на повишената температура в топлия край не се отделят повече токоносители - отделят се и има дифузионен ток, но няма напрежение, щото нямаме съпротивление.

Сега пак ще се върна на емисията... както вече предположих при еднаква температура между два проводника/суперпроводника има потенциална разлика. Но тая разлика зависи от температура. В случая с темодвойките имаме 2 контакта (студен и топъл). Тогава единия контакт ще допуска по-малка потенциална разлика от другия. Но говорим за суперпроводници и каквата и е разликата вурху единия контакт такава ще е и върху другия. С други думи в момента който подадем топлина към топлия край, ще свалим бариерата което ще обуслави изтичане на елекрони. Но тия електрони променят потенциала на двата суперпроводника и съответно се променя потенциала и върху студения край. Въртележката се завърта и имаме ток. Не говоря за дифузионен ток, а истински кръгов ток с ненулева нетна стойност.

И така нямаме напрежение, но имаме ток... и тоя ток ще е пропорционален на разликата в температурите.
Вместо термо е.д.н може да говорим за термо електродвижещ ток

Но... сигурно бъркам, щото би било прекалено добре за да е истина ...