Абе боклуци има, в Китай логично да са в повече след като там се произвежда голяма част от всички стоки. Когато някои й търси нещо много евтино логично го търси там, и съвсем логично има достатъчно производители които ще му го предложат. Както знаем търсенето определя предлагането.

Стъклена и керамична памети?
https://www.techradar.com/pro/microsoft ... it-from-it

Снимката ли не показва ясно съществената част, аз ли съм забравил да я спомена...
Но отново говорим за различни неща. На 99.9999999995% съм сигурен, че и от щатите няма да мога да закупя захранване в което има корпус за дросел на PFC, пълен с пръст (почва, земя, кал, тиня).

Както вече казах - да изделия направени пестеливо, с незнание или и с двете вероятно могат да се закупят в произволна точка на света. Но имитация на компонент пълен с пръст, не. За подобно нещо трябва специален модел мизерник - от чайника.
И изобщо, що за идиот трябва да си за да направиш подобно нещо. Дори не само да го направиш, а да ти мине подобна мисъл през кухата кратуна?
Логично е ако не си залягал над книжките да не знаеш че трябва да има такъв чарк и захранването да няма. Ама да сложиш имитация, с някакъв пълнеж за да го докараш на тегло...? Поне да беше гипс или цимент...

И чеп за каца не става от тия...

ще започна да събирам снимки на имитации, естествено е след като в сащ няма много производство на такив нещ, да няма и много имитации, но има купища други не по-малко мизерни ...веднага ти казвам една, сифона в гаража ми, не че се е запушил, не че е затапен/ зазидан/ бетониран, никога не го е имало, т.е. сифон има, акуратно монтиран, минал инспекция "проверен" от инспектора, тука нали минава инспектор като купуваш ......е да ама е само сифон, няма тръба, никога не е имало. Повярвай, същата тип мизерщина я има, но изразена по друг начин.

Ааааа, това си е живо тролене.
Много мога да напиша за строителните постижения, но предлагам да ги оставим за друга тема.
Да се придържаме към електрониката.

Тони, в братска Турция като стана земетресението една до друга имаше здрави и тотално сринати къщи - всички минали строителен надзор т.е. това "надлъгване" да ти вземат парите като не внимаваш ще го има докато има хора, такава ни е природата, мизерна ...

Е аз точно това казвам, дали е строителство, дали е производство или нещо друго мизерници има навсякъде. Защо е пръст а не гипс, ами такова е имало около гаражчето Ето в момента работя по някаква дреболийка и ми трябват тензодатчици, планарни до 500 кг, точност не се гони 0.5-1% е достатъчно. Първо отворих сайтове на известни производители, после на по-безизвестни но пак западни, ами първо точно това което ми трябва почти никой го няма, има сходни но цените са убийствени, повечето трицифрени. Варианта беше да използвам пиезо резистивен но клиента иска да мери с около 1% а това с пиезорезистивен няма как да стане. След ден ровене и комуникация с разни производители отворих алибаба, намерих 2-ма производителя, явно по сърча ме налазиха още 10, чинно и обясних какво искам, те ми пратиха пдф-и някакви, всичко озглежда като правено в една фабрика. Все пак избрах 3, поръчах мостри и две от поръчките вече са тук. Като размери, и двете отговарят на чертежите, като основни параметри също, нямам как да ги натоваря в момента за да преценя колко точно мерят, но и порядък по-зле да са от специфицираното мен ме у-в. Видимо не са правени в една фабрика, едното е доста по-пипнато от другото, за финиши говоря, ще видим третото. И трите са с цена между $7-10 и то за малки количества.
Та сега да попитам, каква ми е алтернативата ? Защо никой от западните производители не е мислил по въпроса, че на някой може да му трябва бюджетно решение което може да се произведе от стандартно парче алуминий, и няма нужда да спазват толеранси с микрони, нито да го верифицират и характеризират с 0.01% точност ...
В момента сходна ситуация по друг проект, микро компресорче, около 6 л/м възможно по-малко около 50 kpa, пак не виждам как ще мина с нещо правено на запад. Да китайските изглеждат евтини, и най-вероятно това се отразява на качеството и живота, но от една страна колко по-некачествени могат да са реално, и от втора колко по-кратък е живота? Това е приложение в което ще работят пряко сили 20 мин на ден, все ми се струва ще издържат въпреки, че не са правени с швейцарска прецизност и японски контрол....

Ами не знам. Може би да сложиш пръст или гипс?

Абе нещото че е произведено в ЕУ не дава гаранции че е качествено но в 99% цената е поне по 3 на марково китайско

ToHu, в случая може и да си свършиш работа с китайските сензори, но ако се окаже, че имат кратък живот (малко цикли на натоварване), нямат точност в целия обхват в който ти трябва, не са температурно стабилни, нямат повторяемост на параметрите от бройка до бройка и като ги заложиш в производство после ще се чудиш как да ги "калибрираш" или каквото там ...
Днес ги има - утре ги няма на пазара ...

Не че това не се отнася и за продукти на западни производители, но за такайците всичко това е много по-вероятно.

А за надутите цени на западните производители - няма да споря. Това е факт.
Друг е въпроса защо са такива? Дали защото искат да спечелят много или това е реалната им стойност, която зависи от това колко от тях ще бъдат произведени въобще и на колко ще трябва да се делят разходите по разработването им.

Да прав си за всичко това, но светът е такъв какъвто е. Когато самото у--во трябва да струв апод $80 производствена цена за да бъде продаваемо, колкото и да искаш няма как да изпозлваш сензор за $100, дори сензор за $60 не можеш защото у-вото не е само сензор. Та какъв е избора ? Бях тръгнал с пезо резистивни, но клиента държи на 1% точност при измерването, това с пиезорезистивен няма как да стане, там неопределеността е около 2%, т.е. никакви калибрации и линеаризации не могат да помогнат. Реално от споменатите проблеми този, който наистина би бил проблем са малко цикли, но и това е от значение колко малко, самото приложение на у-вото не предполага ужасно много цикли на ден, и ако таргет живота е 5 години ако оцелле 200 хил цикъла може би ще е задоволителен резултат, макар и малко отново не е проблем. Всичко останало е въпрос на малко инвестиция в производствено оборудване, линеаризацията не е нещо много сложно когато говорим за точност от 1%. Температурната стабилност не е сериозен фактор, тъй като у-вото работи в доста тесен диапазон, т.е. може да се заложи някаква на база 10-20 измерени датчика и това ще е досттатъчно, дори може и да не е необходимо с оглед температурният диапазон.
Значи ето тук има един много често срещан конфликт, който много хора не искат да осъзнаят. За всеки продукт има граница между какво трябва да е, какво може да е и какво е. И много често това какво трябва да е е много далеч от това какво може да е, и обикновенно продуктите са между това което може да е и това което е. И аз бих искал да дизайнвам перфектни неща но има два много сериозни възпиращи фактора, цена и време. Ако цената на дизайна / изделието е извън допустимите граници колкото и добро изделие да проектираш то е безмислено. Същото е и с времето за проектиране, ако времето за да го пуснеш на пазара е твърде дълго, то в момента вкойто си готов, дори с правилната цена може вече да е твърде късно за този продукт.
И тук въпросът опира до това дали ще се правим на експерти и дървени философи, и ще казваме това така не с еправи, това така не става, няма как да влезеш в този бюджет, и естествено клиента ще отиде там където няма да му кажат така, или ще кажеш на клиента за д апостигнеш таи цена /срок / качесто правиш еди какви си компромиси, и ако клиента е наясно и приеме, дизайнваш и произвеждаш. В единия случай храниш китайците, в другият стимулираш местното производство. Дали ще му го произвеждам аз, дали ще му помогна да си установи негово си производство няма значение.

Точно тук идва "новия" бизнес модел. Ти вече не правиш разработки. Ти правиш пари. Всичко останало е без значение. Не се интересуваш от техническите цели на изделието а само от финансовите. Това води до дросела с пръст вътре. Затова и всичките продукти на пазара стават от зле по-зле. Точно защото решенията се взимат на база кой колко пари иска да изкара а не от какви технически параметри имат нужда клиентите.
Затова и колите ще са бъгави, влаковете ще са заключени, ще ни изнудват за събскрипшъни и няма да притежаваме нищо. Всичко ще е на производителя.
П.П. Тони ти нали искаше хората да си плащат тлъсто за оторизирана поддръжка. Сега защо ти не искаш да платиш тлъсто за качествен продукт? Не е ли двоен аршин в случая ?

Не, не е двоен аршин изобщо, всеки плаща за това което му е нужно. Ако това е датчик в машина за 100 хил въобще няма и да се замисля, или може и да е в машина за 500 лв но от тази машина да зависи продукция за милиони. Ако ти имаш офис сградичка и не ти дреме какво се случва с да речем пожароизвестителната ти система, първо аз изобщо няма и да сикам да ти продавам нищо защото знам,ч е ти не си клиента който ще плати за моят продукт, и второ какво толков аще стане ако системата ти не работи ... статистичекси шанса за нещо сериозно е малък, най-много да има 1-2 умрели, някаква щета която застрахователя ще покрие и до там. Но ако си фабрика и всяка фалшива аларма ти струва производствен процес от който губиш по 50000 хил на час нещата стават различни, защото фалшивите аларми се случват през ден и накрая ти писва и изключваш системата .. и по закона на мърфи точно тогава става запалване и почваш да губиш по 50 хил лв. на час само от престоя .. и няма кой да ти ги плати, защото застрахователя може да покрие материалните щети, но няма да покрие пропуснати ползи и натрупани загуби в следствие престой, или ако имаш такъв застраховател то със сигурност няма да те остави да си избереш да те поддържа бай мангал
В случая говорим за изделие, хайде да те питам, ти склонен ли си да платиш 2000 лв за везната на която се теглиш ? Колко са тия които ще платят тази сума, и ако не си склонен на какво се теглиш .. на нищо ... т.е. фирма Х не може да реализира продукт и печаба, но и потребител У не може да получи услуга / продукт.
И държа дебело да отбележа, това не е новият бизнес модел каквото и да разбираш под това, това е модел който е работил за последните 10-на хил години На мен като на дизайнер може много да ми се иска да му сложа сензори за по 500 евро, защото толквоа струват подобни планарни от реномиран производител, и с какво моята услга ще му помогне. Аз слагам в една и съща група мизерници тия които дизайнват неработещи боклуци, и тия които дизайнват невъзможно за реализация продукти, колкото и качествени да са те. Това са хора без досег с реалността, чиято единствена цел е да вземат парите без да се интересуват дали това което предлагат има стойност за клиента им.
Това е пробелм на много инженери и не само, то затова и няма много такива основали сериозни компании, защото липсва връзката с действителността, липсва преценката къде е границата на приемливото във всяко едно отношение.

п.с. всъщност от моя опит занеш ли от къде точно идва проблема с тези които не искат да плащат за качествена поддръжка .. много рядко идва от топ мениджмънта, много рядко идва от отдел финанси, макар те да имат индиректна връзка изисквайки оптимизации, винаги идва от ниско и средно ниво инженерен персонал които в 99% от случаите идея си нямат от цялостната картинка, идея си нямат от самата система, идея си нямат какво всъщност трбява да получат, но понеже видиш ли са инджинери те знаят и дават компетентно мнение ...

Да дам един пример. Тези дни по един проект трябва да подкарам BACnet поддръжка. Има заварен проект базиран на опън сорс библиотека - безплатна. Ама така е забатачено с времето, че вече не може да се ъпдейтне до последна версия, пък и в новия продукт (контролер за отопление) всичко е направено с нов процесор и хардуер т.е. все едно започваме от нулата но с ясна идея колко време ще ни отнеме на база на опита досега. Зачудих се за комерсиална библиотека. Намерих две - лицензите по една торба пари и то сериозна - 30к евро + 5к за поддръжка. Стори ми се много. Направих ТЦО за 10 години и излезе 80к евро. После сметнах и за опън сорса при надник 500 евро на ден (толкова е в западна европа) - 4 месеца за внедряване + месец годишно за хамалогията за синхронизирано т.е. 14 месеца по 10к на месец срещу общо два месеца за за комерсиалната за внедряване и по седмица-двегодишно за синхронизиране т.е. 6-7 месеца за 10 години. Т.е. общо сумата и при двата варианта е сходна като опън сорса е малко по скъп. Та не винаги това което изглежда скъпо на пръв поглед наистина излиза по скъпо и наистина евтиното излиза скъпо във времето.

Това е абсолютно така, затова се прави преценка, а не се генерализира, има случаи в които скъпото излиза по-евтино, има случаи в които няма алтернатива, както и има случаи я които е безмислено. Аз не робувам на марки, моди, стандарти пазарувам според конкретните нужди.