Проблема с измерванията не е само от към електрическата страна. Какъвто и датчик да ползваш той винаги ще има някаква неточност. Обикновено като си купуваш датчика от нормален доставчик той специфицира класа на точност. При полупроводниковите въобще не можем да говорим за някаква голяма точност - там са си +/- 3 градуса в повечето случаи. При термодвойките за ниска температура (под 100 градуса) е умряла работа. За pt100 нещата стоят малко по добре - има с висок клас на точност но са си скъпички. Също така вършат работа за всякакви температури. Та в общи линии всичко се свежда до правилен избор на датчик според приложението. Термодвойка за мерене на температури близки до стайна - не става. После вече идва момента с кондиционирането на сигнала - термодвойката по принцип е лесна но на практика не чак толкова. pt100 по принцип изглежда по-сложно ама на практика се получава по-добре като за начинаещ - тук говоря за изпълнение с дискретни елементи ОУ/ИУ. Отделно специализираните чипове - там нещата са ясни.

Относно чарковете и софтуерите - една сериозна част от работата е правенето на компоненти и съответните им футпринти. Бих ти препоръчал да обърнеш на KiCAD докато не е късно - има много богати библиотеки с чаркове и въпреки това се налага и да се правят. Аз понеже обичам всичко да ми е точно си правя и 3Д модели - някой път губя по час-два за да направя модел на някой по-засукан чарк.

Благодаря, щом го препоръчваш, ще се пробвам с КиКАД. Мярнах някъде че ги работиш тия 3д-та, на Блендер мисля. Имам един колега, пишеше за Блендер че бил правен от напушени тинейджъри , в кръга на шегата де. Виждам че съвсем прилични работи се правят него. На мен са ми малко проблемни футпринтовете, защото не съм сигурен как се правят размерите. Например мога да взема размерите на някой SMD резистор, но не съм сигурен колко по-широко трябва да е леглото или колко трябва да е разстоянието между леглата на двата му края. Що се отнася до 3д-тата там много може да задълбае човек. Дали ще е CAD или събдивижън геометрия, дали ще имат текстури и материали, в каква среда ще се визуализират. Имам голям опит с триизмерни софтуери, като Макс и Збръш, но ги считам за нещо отделно и гледам не смесвам нещата.

В kicad има footprints за всякакви видове резистори. Силно се съмнявам, че ще ти се наложи да си правиш нови. Има също и 3d модели за тях.

Още малко остана да завърша този проект и ще пробвам КиКад. Всъщност основните ми проблеми са от незнание и малко опит. Разбрах че ако се регистрирам във Фарнел, ще мога да свалям библиотеки за почти всичко, което продават, е не съвсем всичко но все пак бяха от помощ. Забих се днес с едни глупости. Трябваше да направя схемата със захранването с ADP1720 така че да вади 3.3V обаче във Фарнел нямаха такива. Имаха подобни чието изходно напрежение се настройва с два резистора, по опредена формула. По същата формула имаше немалко възможни комбинации, спрях се на една 45 на 89 кОм или нещо от сорта, защото беше единствената която сметнах с цели числа, за двата резистора, и даваше много точно изходно напрежение 3.299 и нещо си. Всичко добре но такива резистори няма. Така правих някакви комбинации 40+40+5+2+2 примерно или нещо подобно за другото, така се вкарах в един филм с тия резистори, на всичко отгоре и тези с голяма точност са доста скъпи. След няколко часа търсене по каталози, сверяване, сваляне на библиотеки и правене на списъци, реших да я зарежа тая работа и да поръчам ADP1720 от Маузер. Не съм сигурен колко ще струва доставката но ще опрости схемата и работата, като цяло.

3D модели на компоненти с Блендер си е мазохизъм. Който и да е параметричен CAD ама не и Блендер... Аз ги правя със солид ама може и с FreeCAD от безплатните - всъщност той май единствено е напълно безплатен. Само че с фрикад е голем гърч докато се свикне. Досега съм си правил мисля 3 от импулсните трафчета дето ги продават в Комет, разни конектори - примерно PCB клеми, конектор за FFC, разни токови сензори, GSM/WIFI модули - това са все екзотични компоненти. Всичко останало го има в KiCAD - абсолютно всички размери резистрои - SMD и THT, кондензатори, интегрални схеми, че даже имат и някой по засукани компоненти вкл. и 3Д модели за тях. Напоследък всички сериозни магазини имат и 3Д модели на сайтовете си за доста от чарковете. Във vault-а на SolidWorks също има доста чаркове правени от ентусиасти или от самите производители. Правенето на платки с 3Д в тях е много полезно нещо - като се направи платката може да се експортне в 3д цялата платка и да се вкара в CAD софтуер за механичен дизайн на кутии, закрепване и т.н. Даже и съм пускал макет на принтера.

За захранването - защо конкретно трябва да го правиш с чип на AD? Има стотици най различни LDO/SMPS на каквито се сетиш напрежения - примерно BA33 на Rohm е не лош LDO. Достатъчно мощни SMPS LM2675 и подобни има не само от TI. Естествено че в AN на AD ще има чаркове колкото е възможно само от AD - няма да "рекламират" чаркове на конкуренциите А дори и да го правиш с този с който си решил ADJ вариант - за какво ти е да е точно 3.3 волта? Захранването е просто захранване - то си е горе долу - няма нужда да е прецизно - да не мислиш че като ги намериш тези резистори 45 и 89 ще бъдат точно толкова. Масовите резистори са 1% и 5%. Всичко с 0.1% цената му е най-малко по 10 и те просто са избрани от милярдите произведени да са в границите на 0.1% - не са някакви по-специални. На специалните цената им е по 100 че и повече. За точно напрежение си има специализирани чипове за рефърънс напрежение - примерно LM4040 в различни варианти.

Цялата работа от несигурност. Опитвам да следвам насоките дословно, защото не съм сигурен, какво и къде мога да огелпя. С опит и четене предполагам ще се науча на повече свобода. Трябват ми 3.3V за захранване на преобразувателя и 1.8V за отделно захранване на SPI, поне така го разбрах. Вярно че търсих резистори с 0.1 точност, които си бяха скъпички, а тези с точно омове, примерно 8кОм са много редки и още по-скъпи.

Изглежда че си напълно прав за захранванията. Видях че в даташеетовете пишат за разни граници за допустимо захранване, но тъй като говорим за точност, при измерванията, си мисля че неточното захранване може да влияе, по някакъв неведомен път, на крайното измерване. То така става де, когато не е сигурен човек и го обръща на суеверия. Но ето виж, реших да сменя точния 3.3 волтов чип с този който се настройва и похарчих почти цял ден лутане, направо настъпвам мотиката, по няколко пъти, със всяко своеволие

Гледам да ползвам същите захранващи чипове и заради различните стойностти на свързаните кондензатори, които не знам как и защо са са сметнати с такива.

Скицата е готова, ако някой се интересува мога да споделя списък с използваните елементи. В общи линии горе за захранванията. В ляво изводи за два сензора, които споделят референтните резистори. Схемата на последните стои под преобразувателя, а в дясно изводи за SPI.

ChatGPT може да е много полезен тук, виж какво открих:

Е недей така

Материята с която си започнал е подходяща за учене, обаче трябва и подходящ учебник. Няма буйна математика нито кой знае каква неразбираема теория като квантовата теория да кажем.
Но като всяка наука първо се започва с термини, за да може по-лесно да си говорим на един език. Първият термин, с който може би трябва да започнеш е "точност" и "прецизност". Обяснението им го има в нета и няма да си давам зор, но повярвай ми хубаво е да го разбереш. Защото много от решенията в схемотехниката се борят с тия термини. Има точни има, и прецизни решения, щеше да е хубаво да има хем точни и хем прецизни, обаче уви... няма за съжаление. За щастие това дава възможност на много хора да си вадят хляба.
Сега въпросът е ти кое би избрал като компонентна база - точност или прецизност? Разбира се има ситуации, но в общия случай прецизността е за предпочитане. Да вземем например източник на напрежение. Класиката в жанра е LTZ1000 - това е едно ценерче дето като му погледнеш напрежението е към 5% точно, направи си е неточно. Обаче шибаното ценерче е прецизно до ppm, ако го вържеш както трябва. И това е причината да се ползва във всякакви еталонни източници. Защо, ами защото като имаш прецизен източник с помощта на калибрация може направиш супер точен и прецизен източник на напрежение. Демек има начини да се подобрява точността. Съществуват и примери в които и прецизността може да се подобри. Но в общия случай второто е по-трудно.
Освен точност/прецизност има и много други проблеми. Както и решения за тези проблеми. Съответно ти си човекът който решава какви проблеми искаш да пребориш и какви решения са ти нужни.

Да вземем например меренето на температура с терморезистори...
Очевидно целта е да измериш съпротивление някакво. Знаеш закона на Ом, какви са проблемите?
Първият проблем е, че ти трябва точност и прецизност. Сега колко точно и колко прецизно ти си знаеш. Но в общия случай за да постигнеш под 1 градус Целзий точност и/или прецизност трябва и измерването ти да е точно и/или прецизно.
Вторият проблем е, че имаш много потенциални източници на грешка. И техният ефект пречи да решиш първият проблем.
Да вземем стандартна двупроводна верига. Имаш два варианта в завимост какво точно може да мериш - напрежение или ток. Но и в двата варианта кабелите между уреда и датчика (освен ако не са суперпроводници или от масивно злато) имат някакво съпротивление. И това съпротивление ще ти вкара грешка, която може да попречи да решиш проблем номер едно.
Решението на проблема с проводниците е четиропроводната схема. При нея два от проводниците ги ползваш за измерване на пад на напрежение. Тъй като при това измерване токът е почти нулев, съпротивлението на тия два кабела няма значение, защото върху тях няма пад.
Ако тръгнеш да дълбаеш имаш и още източници на грешки. Примерно в зависимост от металите в кабелите може и да се получат не-омични контакти, които са ти някакви падове в напрежението. Може и да нямаш, но така или иначе решението на този проблем е елементарно - сменя се посоката на тока. Мериш е едната, мериш в другата посока.
Друг много по-чест източник на грешка са шумовете от всякакъв тип. Било щото жиците са антени и ловиш местното радио, било термални смущения, изобщо всякакви гадости. Решението също не е сложно, просто се правят много измервания. Стига честота на измерванията да не съвпада с честота на някой източник на шум, то като сумираш много измервания грешката се стопява.
Ако дереджето е още по-зле, демек по някаква причина трябва да правиш измервания в супер зашумена среда или пък с мнооо дълги кабели, то тогава има друг трик. Въртиш съпротивлението с точно определена честота и усилваш сигнала. След усилването отсяваш само честота с която си въртял съпротивлението. Така въпреки че на кабелите съотношението сигнал/шум може да е много зле, накрая да получиш доста добро измерване.

Но да оставим дребните проблеми и да се върнем на основния - какво мериш и как?
Имаш много варианти...
1) може да направиш еталонен източник на ток, пускаш го по двете жици, по другите мериш напрежение.
Тук проблемът е че ти трябва точност и/или прецизност както на тока, така и на меренето на напрежението. Как ги постигаш?
Със скъпи чаркове дето имат 1% точност ще стане ли? Помисли малко, посмятай... щото аз не съм убеден
Сега тук има една уловка... аз не случайно пиша че ти трябва "и/или" когато става дума за точност и прецизност. Подсказвам, може да е "и" може да е "или", обаче си има трик наречен калибрация...
2) може да го направиш с някакъв източник на ток или напрежение, не е задължително да са точни. Желателно е да са са стабилни, т.е. прецизни. Това общо взето е най-често срещаното решение. Вземаш какво да е напрежение, пак казвам не е задължително да е с някаква конкретна стойност. Но е задължително да е стабилно, демек най-малкото едно прилично филтриране да направиш там с кондензатори или LC филтър, каквото решиш стига да е чисто и стабилно това напрежение. Отделно вземаш едно съпротивление и го вързваш последователно на това което искаш да измериш. Тук целият номер е в това съпротивление. Защото трикът е мериш пада върху това съпротивление и пада върху измерваното. Резултатите които получаваш може да супер-дупер неточни. Но това не те бърка, защото теб не те интересува точно колко е единият или другият пад. Теб те интересува съотношението на падовете, защото съотношението на падовете е равно на съотношението на съпротивленията. И ако знаеш точната стойност на вълшебното съпротивление и знаеш съотношението то получаваш измерваното съпротивление. По друг начин казано това е "относително измерване" демек мериш отношение. При това измерване няма никакво значение дали източникът на напрежение е 3.05 или 2.95 или там колкото волта е. Съотношението винаги е едно и също.
Обикновено това съпротивление е на платката (за да не ти се налага и за него 4 жици) и може да е точно, може да е само прецизно (разбирай такова дето има минимален температурен коефициент). Но не виждам, между другото не виждам и филтри там където се очаква да има стабилни напрежения. Не знам кондензатори ли пестиш

ако му знаеш бързите бутони се работи много бързо и точно
но не е мислен за инженерен дизайн...

от преди 15 години

Доколкото направата на по-стандартен корпус на солид или фриикад е относително елементарно занимание, не знам защо някой би си губил времето с чата...

Миро много благодаря за нещата, които споделяш. Съвсем не са малко и някои работи не ги хващам. Трябва малко да поразсъждавам над тях. Ще напиша отговор веднага щом ги осъзная по-добре.

Магьосник хубави работи! Имам чувството това радио съм го срещал някъде. Дали не си го поствал в 3dbg примерно или се лъжа?

не помня, по-скоро не

Блендер не е правен за инженерен дизайн, правене за моделиране и то по доста по-различен начин, най-вече манипулиране на обекти, т.е.повърхнини, в което ми е силата. Това е идеален инструмен за някои й който прави индустриален дизайн , или 3д модели на неща, но не инженерни модели.
Сигурно може лесно и бързо като му свикнеш, но аз съм си ок със солида. Фюжъна може все още да го вземеш без пари, има определени условия.