За точност си трябва калибрация по температура, поне в 2 точки. Не съм задълбавал, но мисля че само датчиците с PN преходи нямат нужда от температурна калибрация, защото там напрежението е достатъчно точна функция на температурата. И не са прецизни, затова калибрацията там няма смисъл.
Следващите в тоя дух са термодвойките. Също добра функция и сравнително добра прецизност до 1 градус. И надеждност и цена и диапазон, изобщо в почти всяко отношение термодвойката е много добър датчик. Бях писал някъде в темата за поялниците бях си взел калибратор, верно термодвойките бяха с опаковка на Hakko, но това нещо дойде за 10лв с транспорта. В комплекта бяха 5 термодвойки, имаше си кутийка, дисплей изобщо да се чудиш как за 10 лева може да се продава подобно нещо. Но по-интересно беше прецизността. До 200 градуса показанията и на поялника и на калибратора съвпадаха до градус. Като на всичкото отгоре паралелно на термодвойката закачах и Кейтли с 6.5 цифри и то показваше същото.
Така че няма нищо странно в това, че някой ползвал неща от битака или от Китай.
На тоя фон платината е доста по-трудна за работа. Сигналът е доста по-слаб, влияе се от кабелите и още куп проблем. С две думи платината изглежда много по-кофти датчик от термодвойката на първо четене. Но особеното при нея е, че сигналът при нея не е само функция на температурата. Това е хем недостатък, хем голямо предимство. Причината е, че температурата по дефиниция е шум. До 1 градус резолюция това не е проблем. Но към 0.1 градус резолюция вече е проблем и то сериозен проблем. Аз по-горе писах за външни смущения, но в случая говоря за самия сигнал без външни смущения. По дефиниция всяко едно съпротивление има термален шум, както и всеки преход. Но при термодвойката сигналът е само и единствено функция на температурата (температурния шум) + външния шум. Няма какво друго да се направи освен осредняване, осредняване и пак осредняване. Което върши работа ако температурата е постоянна. Но при променлива температура изборът се свежда до или скорост или резолюция. Няма какво да се направи.
Докато при платината има един куп заигравки с модулацията на тока. Има хиляди научни статии по темата. Аз го обяснявам тук, защото четейки подобни литератури не винаги става ясно защо се налага тая или оная гимнастика. Един начинаещ може си помисли че примерно вместо 16-бит АЦП може да сложи 32-бит супер точно АЦП и ще постигне нещо. Не, тук самият сигнал е шум. И номерът не е да се премери по-точно, а да се отдели плявата. Демек да се подобри съотношението сигнал/шум...

Най-разпространения сензор в промишлеността и по корабите е платина 100 с 3 извода. Термодвойката е добре за високотемпературно измерване, над 300 градуса до 1200 но има един кусур - там където я свързваш към контролера създава вторична термодвойка и за да елиминираш тоя ефект трябва да знаеш с точност температурата на контакта, което означава още един сензор за измерване на температурата или използване на специализирани интегрални схеми, които правят тази корекция. Pt100 е истината.

При резистивните сензори - съотношението сигнал/шум (индуцирани смущения в кабелите) може да се подобри като се използва по-голям измервателен ток (което не е много добре, защото води до самоподгряване на сензора). Разбира се този ток може да е импулсен - само в момента на меренето (включва се малко преди измерването и се изключва веднага след него).
Другия подход е да се използва Pt1000 вместо Pt100.

Термодвойките май си струва да се използват само за измервания на висока температура, къдетои няма друг начин за измерване.

За ниски температури (под 300 градуса да кажем) като че ли много по-често се използват резистивни сензори.

За отрицателни температури аз лично не съм виждал "на живо" да се използват термодвойки.

Измерването на температурата на студения край на термодвойката е задължително, за да може да се постигне някаква точност. И понеже там температурата обикновено е близка до стайната - то тя се мери с резистивен или полупроводников сензор. Т.е. има 2 измервания на температурата, всяко от които със своята си грешка.

Да, да... и двата типа си имат особености и целта ми не беше да навлизам в детайли как се компенсира студени краища и т.н.
Исках да посоча само, че сигналът от който и да е тип датчик по рождение съдържа шум. Самата температура е вид шум И тоя шум се мери винаги на фона на друг шум.
Демек ако целта е към 0.1С резолюция и нагоре упражнението е като да снимаш негър на черен фон. И тук платина позволява да накараш негъра се движи напред-назад или да се изчерви малко тъй че нещо да видиш. Докато при термодвойката няма как да накараш ЕДН-то да изпъкне на фона на другия шум. Там колкото - толкова...

Във всяка абонатна станция (само в София са над 20000) има топломер с двойка (един на подаващата и втори на връщащата вода) Pt500 или Pt1000 (по-рядко). Апартаментните топломери по-често са със вторите. Платиновите терморезистори имат нелинейност от втори ред и затова в топломерите се отчита тази фунционална зависимост. За обхвата от 0 до 100 С в по-евтините уреди (не топломери) се приема, че сензора е линеен. Много стари абонатни топломери може да са с Pt100, но отдавна са подменени. Платината в тези терморезистори не е намотка от проводник, а метализирана чрез изпарение керамична основа. Това, освен че сваля цената, е по-удобно за калибриране при производството, пък и не представлява интерес за иманярите.

Ицо - пак ми изкривяваш думите - искам да кажа че няма значение каква е грешката важното е тя да е винаги еднаква : повторяемост. Ако дрифта на грешката е 0.001 градус на 100 години (невъзможно ама все пак) винаги можеш да я коригираш - за това казах че всички измервателни уреди отговарящи за технологични процеси в индустрията подлежат на годишна калибрация. Принципно задължителна и принципно органите отговарящи за това имат право да санкционират за липса на такава. Големите фармации примерно си имат собствени акредитирани лаборатории и то конкретно за температури - там имат стотици термосензори които си ги калибрират сами всяка година. Като сме правили машини (на предната работа) винаги искат една дупка колкото може по близо да сензора който слагаме. После като си пуснат машината в експлоатация първата им работа е да го калибрират. И какво от това като грешката му е 10.78345 градуса - той като я знае колко е може или софтуерно да я коригира (което до колкото знам не е позволено) или да си я добави в технологията.

И няма как нещо в цялата система да няма дрифт в течение на години - всичко старее. Сега ценерите дето Миро ги спомена са някакво изключение от правилото. Няма как да го докараш точно сега и да очакваш да е точно същото след 20 години. Толкова за точността.

Резолюцитя вече е съвсем друга игра. Меренето на десета от градуса е трудно ама не чак толкова. А на корба не измерването е проблема а поддържането на температура с такива малки отклонения. Не казвам че меренето е тривиално - просто не е чак таква Rocket science. Термометъра на моите хора с лабораторията мери до трети знак - всеки месец ходи на калибрация. Ама там за каква цифромания иде реч...

То меренето не е проблем, даже не е и чак такава цифромания. Въпросът обаче е какво виждаш на третия знак?

Аз си играх точно тая сутрин... като закръгля на 2 цифри е ОК. Втората цифра играе на средна скорост, но да кажем се вижда нещо. Третата цифра обаче е пълен шум. Стабилизира донякъде ако дам slow на меренето, но ефекта тогава е отвратителен. Духам за секунда и температурата почва да се качва няколко секунди след това и продължава да расте още 6-7. Много далеко от реално време.
Сега това е през мерачка, не е специализиран термометър. Но аз такъв с 3 цифри не съм виждал (не че съм търсил) и не мисля, че има някакъв практически смисъл.

Е аз понеже съм виждал Въобще не му играе третия знак. Само че не реагира чак толкова бързо. Там не гонят реално време - калибрацията я правят в термоизолирана вана с 5 литра силиконово масло (има и отопление и охлаждане) - явно самото масло е достатъчно инертно за да не оказва влияние терморегулатора, който е с 1 знак след точката. Сега дали има практически смисъл - не знам. Ама щом е направен занчи има някакво тясно приложение - най-малкото може да служи като еталон за калибрация на уреди до 2-ри знак примерно. Не ми дават да си играя с него - това нящо се вади от кадифената кутия, забива се във ваната, прави се квото се прави, вади се, забърсва се и обратно в кутията.

Въпреки че не съм писал в темата - извинявай, било е неволно.

Извинявай

Доста неща са се случили тук. Тия дни карам лекции поради което не мога да съм особено активен. В скоро време нещата ще се поуспокоят и ще работя отново по проекта.

Днес се заиграх с RTD конфигуратора. Докарах го до един - 5.1 К референтен резистор. Обнових проекта и списъка с части. Май ще поръчвам вече.

Здрасти имам следния проблем с платката, от JLPCB ми обясняват следното:


Честно казано не ги разбирам за какъв "pad" пишат. Питах ги и ми казаха да се обърна към този който е правил проекта Дали фуутпринтовете да правят проблем?

Pad е площадката, на която се запоява извода на електронния компонент към платката, по правило solder paste mask - това са отворите на стенсила, през които се нанася пастата за запояване - не бива да излизат извън размерите на медната площадка (очертана с бял контур на графиката), трябва да са с една идея по-малки а отворите на solder mask (зелената маска на платката, на графиката е оцветена с лилаво) трябва да са с една идея по-големи от размерите на медната площадка. Нещо си омазал с настройките и на места отворите на стенсила (solder paste mask) излизат извън границите на медната площадка. Приеми каквото ти предлагат, не е критично а и като гледам май ще запояваш на ръка.