Ти да не мислиш че само руснаците пият, рускините и те, като си махмурлия и светът ти се върти хич не тие колко право е лепнат кристала, нали на ръка му лепят жиците

Заниманието с такива чипове не е археология, а си е направо иманярство Ако открием склад на държавния резерв, пълен до горе с такива чипове, все едно сме открили съкровището на Вълчан войвода или пещерата на Али Баба

Мачът със складовете вече е свирен. След година 1989 радиоелектронните заводи бяха закрити (по-скоро непечелившите от тях), а складовете им чрез търгове и/или "имам човек" бяха разпродадени на хора с търговска жилка, знаещи кой вятър може да им издуе платната в настоящия момент. Няколко магазина продаваха, а и още продават части от онова време, а феновете вадим по някоя антика от мазета и чекмеджета, за да има приказка в темата. Обаче веднъж видях как се играе на по-високо ниво. Покрай предишна моя работа в компютърен сервиз ходих да се боря с техника в една фирма, чийто шеф е работил в един от заводите ни, гордост на бай Тошо и СИВ. В едни помещения на бивша фабрика, където се помещаваше фирмата, гледам се мотаят печатни платки и кофи с нещо смляно. Питах шефа какво-що, а той ми каза, че изкупува нереализирана продукция от складовете на завода, разфасова я ръчно, мели я с мелница и продава смляното. Това със съответен персонал, не сам да се бори със всичко. Тогава, в ранните 90 години, за сефте чух какво е "ресайклинг" и че се правели добри парици от това. Новите три дейности на фирмата не бяха свързани с електронно производство, а с други неща. Наскоро в едно видео от дрон видях, че сградата на старата фабрика е реновирана и хваща око, за разлика от преди. Задачите ми във фирмата приключиха преди много години, но предполагам, че човекът и днес продължава да се справя успешно.

Та, било какво било с богатствата в пещерите. Дето е казал Батето за 90-те: "Ето я баницата. Който може, нека си вземе парчето".

Беше със заводски печат

Хах, да, аз бях купувал от някъде една универсална платка, китайска, явно и беше 2.5мм и тя, щото заклиняха цоклите а дупките бяха халтави. А К155 си влизаха добре.

Истинсклата златна мина са доста по съвременни чипове - Pentium Pro - не помня точно коя модификация - имах едно HP което продадох на някой колега от форума не помня вече кой точно - беше с два такива. Беше работещо - сега дали все още работи идея си нямам. От тия процесори се сваля по 1 грам злато.

пентиум голд е подвеждащо наименование, не се връзвайте!

Нещо като "кремвирши с месо"

в нашенските кренвирши може да има месо само в резултат на трудова злополука

Pentium Pro Това голд не го знам какво е. Тия про-та си им вадят по 1 грам злато. Едно време си ги имаше да се продават на кило без значение дали работят. Сега вече май са станали рядкост. Още повече работещи екземпляри. В момента има някаква вълна на носталгия по компютри от тази епоха и работещи такива се търгуват за добри пари. HP-то го продадох на цената на 2 гр. злато (100-тина лева). Сега можеше да му взема двойно че и тройно на цената на 2 гр. злато.

Пentium Processor G Series

не лош камък от преди 10 годинки с 2/4 ядра, скачащ добре по честотите -> консумация
в айдъл (на 900) пада до ~<15W, като потрябва се вдига на 3..4GHz, върши някаква пикова работа и пак си ляга.
боксовия вариант е около $60-70, кеша също не е малко.
върши работа като работно конче доста добре, че и не върти твърде много електромера.
('върти електромера' е неразбираем оксиморон за младеШта, нещо като 'ще врътна един телефон')

но няма злато в него

Аааа - то това е доста по-ново животно. Аз говоря за тези : https://cpumuseum.jimdofree.com/museum/ ... ntium-pro/

Ето едни много стари телефони, които "се връткат". По-стари за сега не съм намирал.

От това ме е било ток Добре се справя!

Няколко месеца по-късно: Реконструктореееееее, все още имаш пратка.