Да кажем, че нямам никакви съмнения и не бих го разглобявал. Има описание, има настройки, има екран и показва честота в реално време.
По начина по който работи нямам абсолютно никакви забележки, точно обратното. Впечатлен съм как регулира налягането. Абе изпипан е, включително детайли като например кога точно да се включи помпата. Нормално очакваш да е по налягане, защото това се задава в настройките. Но в случая взема предвид и скоростта с която пада.

Иначе... да, ако бях взел 3-фазен двигател+инвертор вероятно нямаше да имам ядове. Но взех монофазни и не са толкова евтини, че да ги изхвърля. По-точно аз не съм чак толкова богат

А какво точно представлява инвертор за монофазен AC двигател?
Опитвам се да намеря някакво инфо из нета, но не успявам. Намирам инфо за софт стартер, но не и за инвертор.

Инверторът си е инвертор... Някои с пълна синусоида, други с прост PWM, според парите и марката
Ако е за двигател, т.е. VFD обикновено слагат PID контрол някакъв.
И вече според приложението кой както си реши. Примерно моя няма софт старт и според Тони така трябва да бъде за помпи. За други приложения може да има други изисквания.

При всички приложения обаче монофазен асинхронен двигател не е най-подходящ за VFD...

А твоя какво вади, гледал ли си или вярваш на писаното в pdf-а му, щото мое да е кофти формата и да ти мъчи мотора.

Абе това със софстартера, не че не може да има на помпа, много зависи каква е помпата и при какви условия работи. Ако имаш фабрика с купища помпи, които си имат редовна поддръжка софстартера може да те спаси от смяна на кабелни трасета, въпреки, че практиката показва точно обратното, спестяваш си подмяната на някой 100-200 кв кабел, за сметка на това пускаш нови кабели до всяка помпа, щото старите почти сигурно не са екранирани, а не искаш да знаеш какво става ако имаш 100 мотора с честотни и неекранирани кабели
Истината е че индустриално почти винаги се предпочита инвертор защото дава много повече възможности а не е кой зане колко по-скъп.
Има приложения при които обаче си е голямно дърво. Моя опит с помпи е най-вече свързан със сейфти, пожарогасенета, охлаждане и т.н. но там освен основните помпи имаш всяккави, такива дето са топнати в кладенец или вир или море да ти допълват резервоарите, пилотни и какви ли не. Предпазителите в тия системи се смятат да издържат ток на спрял ротор, защитите по средно трябва също да го позволяват, като там се допуска да изключи след известно време. Всичко е направено за да може помпата да завърти, дали ще изгори трафа това не е важно, естетсвено и трафовете са такива че да дават ток на спрял ротор. Не говоря за спринклерчета по молове и подобни, говоря за системи в които се пази нещо ценно, и жцелия мол да изгори все тая, ако имаш завод който генерира по 500 хил загуба на ден ако не работи нещата стават други.
Та там инвертор / софтстартер е много лоша дума защото практиката показва че е ненадеждно решение, нито за помпи които ще тръгват веднъж в седмица нито за такива които работят постоянно, като пилотни или такива които пълнят резервоари, като ненадеждостта е свързан с много неща. Тъй като съм виждал и много системи в които има сложени инвертори а и съм имал собствени такива казвам че софстартер за потопяема помпа е глупост, а инвертор може но ако много добре знаеш какво правиш, с основна цел намаляне на хидравлични удари, не поддържане на налягане.

Миро, как е свързана помпата ти към инвертора?
Работната и пусковата намотки от различни фази на инвертора ли са захранени, или намотките на мотора с последователния кондензатор на пусковата - както се свързват към монофазно напрежение - така са свързани и към две от изходните фази на инвертора, а третата фаза на инвертора не е свързана никъде?

Не съм го гледал. Допускам, че формата може и да не е идеална, но това не може да е причина да изгори мотора. Ще скапе евентуално лагери, но ще ги скапе след година а не за 2 месеца.
В случая имам отделен физически бушон, токова защита физическа, имам и електронен бушон с електромер. Така че съм 100% сигурен, че не е имало големи тоци. Не е и работело на "празен ход" както го описва Тони, просто това животно изключва веднага ако не идва нищо от помпата. Отделно че то самото също си следи тока и има куп защити.
Затова изключвам варианти със супер криви напрежения/тоци - ограничени са по големина, а по форма ако са толкова криви двигателя няма да се върти и веднага ще бъде изключен.


Инверторът е монофазен.... има само фаза, нула и земя.
Помпата си има бокс за кондензатора, той е отделен де и можех и сам да си го направя. Но така или иначе трябваше да взема кутийка та взех оригиналния бокс, но там е стандартно ключ и кондензатор, а да има и 10А защита. Но нищо интересно.

Питах чата:
...в тази връзка дефазирането на тока с кондензатора през пускувата намотка на монофазния AC мотор няма ли да е некоректно при свързване към инвертор?

Да, дефазирането на тока чрез кондензатора в пусковата намотка на монофазния AC мотор може да бъде проблематично при свързване към честотен инвертор с PWM изход.
Причини за проблемите:

PWM сигнал: PWM изходът от инвертора е високочестотен правоъгълен сигнал, който не се държи като чиста синусоида. Кондензаторът е проектиран да работи с традиционно синусоидално напрежение и честота от мрежата (50/60 Hz). При работа с PWM сигнал, вместо плавно дефазиране, кондензаторът може да създаде резонансни явления или да не успее да осигури правилното фазово изместване.

Променливо ефективно напрежение: Поради начина, по който PWM сигналите се генерират, ефективното напрежение, което кондензаторът "вижда," варира в зависимост от честотата и ширината на импулсите. Това може да доведе до нестабилно дефазиране на тока в пусковата намотка, което води до неефективна работа на двигателя или дори до повреда.

Проблеми с кондензатора: Кондензаторите може да не работят правилно при високочестотни PWM сигнали, тъй като те не са проектирани за тези условия. Това може да доведе до прекомерно нагряване, загуби, или дори повреда на кондензатора.

Какво може да се случи:

Неправилно стартиране: Пусковата намотка може да не създаде нужното въртящо поле, което води до трудности при стартиране или много ниска стартова мощност.
Прегряване на двигателя: Неправилното дефазиране може да доведе до прегряване на двигателя, особено ако работи под товар.
Намалена ефективност: Ефективността на двигателя може да спадне, което води до по-високи загуби на енергия.

Възможни решения:

Трифазен двигател: Един от най-добрите варианти е използването на трифазен двигател, който се управлява директно от инвертора без необходимост от кондензатор. Този тип двигатели са оптимално съвместими с инверторите и предлагат по-добра ефективност и контрол.

Специализиран монофазен инвертор: Ако използването на монофазен двигател е задължително, използването на инвертор, който е проектиран специално за монофазни двигатели, може да бъде подходящо решение. Някои инвертори предлагат режим на работа, който е съвместим с монофазни двигатели.

Външен стартиращ метод: Понякога, външни стартови схеми (например реле за стартиране) могат да помогнат за по-добро дефазиране, но това не винаги е подходящо.


А има ли вариант на инвертори, при който пусковата и работната намотки се свързват директно към различни фази на инвертора (без кондензатора последователно на пусковата намотка)и той прави дефазирането на токовете в пусковата и работната намотки?

Да, съществуват инвертори, които са проектирани да управляват монофазни двигатели чрез директно свързване на пусковата и работната намотка към различни фази на инвертора, без нуждата от пусков кондензатор. Тези инвертори са способни сами да генерират фазово изместване и да осигурят необходимото дефазиране за правилна работа на двигателя.
Как работи този тип инвертор:

Управление на фазовото изместване:
Инверторът генерира две изходни фази, които са дефазирани на 90 градуса (или друго подходящо изместване) спрямо една спрямо друга. Това фазово изместване замества ролята на кондензатора в стандартната схема на свързване на монофазен двигател.

Директно свързване на намотките:
Работната намотка се свързва към едната изходна фаза на инвертора (например U).
Пусковата намотка се свързва към другата изходна фаза (например V), която е дефазирана спрямо първата.

Вградено управление:
Инверторът следи текущото състояние на двигателя и регулира изходното напрежение и честота, за да осигури плавен старт и нормална работа. Това означава, че двигателят ще работи правилно, без нуждата от външни компоненти като пусков кондензатор.

Приложение и предимства:

Елиминиране на кондензатора: Премахването на пусковия кондензатор от схемата означава по-малко компоненти и по-проста схема, което намалява риска от повреди и увеличава надеждността на системата.

По-добра оптимизация: Инверторът може да бъде оптимизиран за специфичния тип монофазен двигател, осигурявайки по-добра ефективност и управление на въртящия момент.

Гъвкавост: Този тип инвертори може да предложи по-добра гъвкавост при управление на различни товари и режими на работа, като позволява по-добро регулиране на скоростта и стартирането на двигателя.

Недостатъци:

Цена: Този вид инвертори обикновено са по-скъпи от стандартните честотни инвертори, тъй като са специализирани и имат повече вградени функции.

Комплексност: Въпреки че схемата на свързване е по-проста, настройките на инвертора може да са по-сложни и да изискват по-добро разбиране на работата на двигателя.

Примери за такива инвертори:

Някои модели на инвертори от производители като Schneider Electric, Siemens, и ABB предлагат функции, които поддържат директно управление на монофазни двигатели без необходимост от пусков кондензатор. Тези модели често се използват в специфични приложения като компресори, вентилатори и помпи.

Заключение:

Да, съществуват инвертори, които могат директно да управляват пусковата и работната намотка на монофазен двигател, като самите те осигуряват фазовото изместване. Това елиминира нуждата от пусков кондензатор и предлага по-добро управление на двигателя, но също така изисква избор на правилния инвертор и потенциално по-високи разходи.

Не съм проверявал за конкретни инвертори, но е логично да има и такива.

Емо - нямаше нужда да питаш чата аз това го говоря от самото начало, само дето нямам дар слово да го обясня чак толкова ясно и подробно

Питах чата, за да намеря обяснение в подкрепа на моите разбирания по темата.
Понеже отговорите му ми се сториха синтезирани и припокриващи се с моите разбирания - реших да ги споделя с вас.

(Миро сигурно и той ги е проверявал преди да си избере инвертор за монофазната си помпа.)

В интерес на истината не бях се замислял изобщо. Тук също никой не се обади, но и аз не бях уточнил дали ще 1 или 3 фази...
Чак като отидох да купувам помпата и като им казах, че ще използвам инвертор пичовете ме напсуваха. Тогава и на мен ми светна каква я бях забъркал, ама вече бях взел инвертора. То не че не можеше да го върна, ама...

Понякога може с елементарни подръчни средства да разберем какво се случва,
например ако на тоя кондензатор в кутията плюса му е на фаза, а минуса отива към четвъртия проводник
на кабела, с един фазомер забит на тоя четвърти проводник и по това дали изчезва фазата при сваляне под определени
обороти и се появява над дадени обороти можем да преценим дали някакъв центробежен ключ в помпата се вързва към нула при ниски обороти.
Но ако полват позистор, сигурно ще трябва осцилоскоп с високоволтова сонда. При всички случаи обаче поява на фаза откъм нулата на кондензатора
когато двигателя работи значи че някой развързва нещо откъм нулата след тръгване на помпата.

Другото - как работи самия инвертор и ПИД контрола -> с един аналогов амперметър като тея по електрическите табла между инвертора
и консуматора и по осцилациите на стрелката ( осцилациите не трябва да са прекалено големи и трябва да са затихващи от по-големи към
по малки докато стават почти незабележими, след което да се появяват нови осцилации около нова стойност само при промяна на консумацията на водата.

Самия товар върху двигателя упражняван от задвижвания флуид зависи от ъгъла на атака на пропелерите. Абсолютния ъгъл е непроменяем за
твоя случай ( ъгъла на който са поставени пропелерите), но освен него има и т. нар. релативен(динамичен) ъгъл на атака, който най-елементарно
обяснено зависи от съотношението между скоростта на движение на пропелера / спрямо скоростта на движение на флуида. Т.е. най -голям е и от там
най-голям товар при бързо движеща се перка в спрял поток на водата, и най- малък е при бавно въртяща се перка в бърз поток на водата.

Това е едно от предимствата на инверторната помпа, че когато балона се напълни или някой затвори внезапно кран и налягането се вдигне , а скоростта
на потока рязко падне, вместо да изключва защита в таблото, перката се забавя и оттам ъгъла на атака и товара остават постоянни.

Друго което се сещам е че професионалните инсталатори слагат допълнителен външен клапан на изхода на помпата за да не се връща вода когато помпата
спре, а не разчитат само на вградения, това връщане на водния стълб през помпата е вредно.

За да има охлаждане и т.н. при продължителна работа, на много места гледам е направено да не пада под 30 херца. Е тогава изниква един друг кусур - размаха
от херци върху които 4-20 мА контролен сигнал ще се разпредели и контрола става по груб и пулсиращ, но поне помпата ти ще е добре.

Преди години беше такъв планът, но по ред причини се отказах. Мисля, че го описвах вече - основно заради покрива, който не беше планиран да е толкова масивен, съответно не искам да добавям още 1 тон... То може и на земята да сложа резервоар, но пак ще заема място, ще има нужда от почистване, източване зимата. С две думи твърде много недостатъци и почти никакви предимства. Системата пак ще трябва да поддържа налягане, освен ако и за битовите нужди не сложа резервоар, което пак е усложнения и проблеми.
Така както го направих се получи много добре откъм ВиК. Сравнително проста система, няма кур капани. Една помпа, един пресостат с вграден инвертор, един балон и филтри. Налягането винаги е постоянно, независимо колко вода се консумира и за какво. Единственият проблем е, че помпата изгоря веднъж и има опасност пак да изгори. Но все повече се убеждавам, че просто двигателят й не е сметнат правилно. Аз заради инвертора и за да не работи на ниски честоти се стремях да я натоварвам с по-голям дебит. И в повечето ситуации консумацията си беше около номилната мощност от 750W. Но открих ситуация при която стига 1kW. Естествено ще старая това да не се повтаря в бъдеще, защото не е добре 750W двигател да харчи 1000 и то с часове. По-скоро не е ясно защо са сложили такъв двигател към такава помпа, защото тоя дебит/налягане са си съвсем нормални за помпата, както е съвсем нормално при тоя дебит мощността да е 1000W.


Все се каня да го проверя, даже и затова не бързах да отговарям... Обаче всичко ми е в шахтата, която реално е под барака и трябва да изпразня бараката, за да вдигна пода и да замеря... И все го отлагам

Относно осцилациите.... имам електромер, който действително опреснява на 1-2 секудни и не може да му се вярва на 100%. Но като цяло показанията са много много стабилни, играе с не повече от 2-3W. Освен това тъй като тръбите и връзките са въздушни, всяка промяна на дебит/налягане се вижда буквално. Особено при пускане на помпата всичко се разклаща. Но при нормална работа и при спиране също, всичко е много стабилно и без никакви вибрации.


Да, да... имам такъв, те в магазина ми обясниха, че вградения клапан в помпата е бил само против удари някакви. Та имам клапани и определно работят, защото като трябваше да вадя помпата изчаках доста време с надеждата тръбата да се изпразни... Но нивото не мръдна и на милиметър, та трябваше да я вадя с водата в тръбите, което доста вдига теглото.

Миро, това е бот. Продава драйвери за стъпкови двигатели.

Няма лошо, нека да продава