
Re: Математическа формула вместо алгоритъм
Алгоритъмът представлява набор от инструкции как да извършваш изчисления.
Малко история - механични "компютри" има на хиляди години, но терминът навлиза в началото на миналия век, когато се наемат предимно жени-компютри, които да смятат разни неща по зададени инструкции. Цялата наука информатика се базира именно на тоя тип "компютри". За по-научному, всъщност жените се заместват с абстрактни машини (машините на Тюринг), но концепцията е същата.
Примерен алгоритъм - да се намерят първите 100 прости числа. Предполагам всеки може да измисли такъв, тръгваш от числото 1 проверяваш дали е просто, ако не пробваш следващото... и т.н. докато станат 100.
Още един пример - да се намери най-голямото просто число...
Очевадно първия пример е елементарен и очевадно вторият е капан. Проблемът, който е тровел колегите програмисти от миналия век е, че реалните задачи пред тях не са били толкова очевидни. Демек може женичките да тръгнат да смятат и да смятат и никога да не стигнат до резултат. Днес на това му викаме да ти зацикли програмата. Но едно време на "компютрите" са работили бавно и е било малко кофти няколко месеца да нямаш резултат. Та затова са се замислили над темата дали може да се провери даден алгоритъм дали зацикля или не. Идеалното решение би било алгоритъм по който да се проверява друг алгоритъм. Уви, другарят Тюринг доказва че тая работа няма как да стане. И даже и днес няма как да проверим дали една програма ще зацикли или не.
Та така... алгоритмите се разделят на два вида - такива които приключват и дават резултат и такива, които изпадат в безкраен замисъл. От там пък имаме два вида задачи - такива, които могат да се решат с алгоритъм, който не зацикля. И такива, които не могат. Първите се наричат "изчислими", а другите не.
Сега на въпроса дали може да се опише алгоритъм с някаква формула... В буквалния смисъл не може, защото алгоритъмът е последователност от изчисления. В математиката, последователността не само не се описва, в много случаи тя е без значение. Примерно 5*a + 7*b няма значение кое умножение ще извършим първо. Освен това при алгоритмите "изчисление" е доста широко понятие, по-скоро "операция" някаква.
В по-широк смисъл, обаче, една формула може да описва резултат от алгоритъм. Особено ако алгоритъмът е за пресмятане на същата формула

Нещо повече, формулата може да описва безброй изчисления и това е малко по-полезно, отколкото алгоритъм с безкраен цикъл.
Що се отнася до интерполация... Ми за Ν на брой точки винаги може да се напише полином от Ν-та степен, поне по мои спомени. Затова според мен няма нищо удивително. Но някой по-добър в математиката може и да се удиви (на спомените ми

)