Семафора е просто решение, но проблема е, че ако един процес се обърне към хардуер, който е зает, ще има фейлиър с непредвидими последствия. Т.е. те могат да бъдат предвидими, но приложната програма ще трябва сама да си организира всичко, което се отклонява от идеята за ОС, която би следвало да опростява максимално достъпа до хардуера.
Следващата по простота, и същевременно напълно функционална идея е организиране на опашка от заявки. Всеки процес, който има нужда от даден ресурс, си блъска заявката в опашката и чака (или не чака), тя да се обработи. Мениджъра на хардуера взима поредната задача и я изпълнява.