Има и то огромен. Пазара на тия боклуци са точно комплексираните сдуханяци от софийските ИТ офиси, няма нужда да ти описвам как точно си купуват кола повечето.

Ако си купуват кола както си купуват апартмаент, значи плащат тройна цена на нова кола за нещо което не струва и колкото четка за зъби .. точно тия вдигнаха цените на имотите.

По-добре не мога да го кажа. Въпроса е, бате, хора като нас да измислят как да им дърпат кинтите.

Посоката на движение на модерния автобизнес. За 60 гр. масло изхвърляш здрава и скъпа част.

Това не е само в автоиндустрията, а в цялото машиностроене. Купуваш примерно машина за 50-100 хил. евра
и о изненада -> вътре сложени по механичните възли автоматични гресьорки с чип ... на които можеш да завинтиш
след 1000 часа примерно работа като свърши греста само техните си картриджи
с грес супер-дупер специална марка" 68GDhh@#6%%7tits5776up55and&&5ballsAgainstTheWall54$675$%775%77%$#23@4%$$$$$" и
картриджа също е с чип в стил Хуйлет Пакард. И го купуваш за скромните $100 --- $200 за 100 грама грес.

Редовната мантра - производителите на автомобили са идиоти. Смениха ми целия модул на ABS, а на него му беше изгоряло едно транзисторче за левче.
Да обяснявам ли защо производителят е прав, а собственикът на автомобила не, или тук има достатъчно интелигентни хора които ще се сетят и сами?

Същото и в примера на Джак?
Да започнем от там - Каква е машината (съвсем общо) и колко струва престоят и?

Има го и едното и другото. От една страна фирмата производител гарантира някакво качество на работата на машината (колата). Утре Ицо си сменя сам транзистора на АБС-а обаче сменения транзистор изгаря, Ицо остава без спирачки, катастрофира и убива 5 деца и 10 бабички. Кой е виновен? Производителя на колата дето и е отказал АБС-а или тоя дето е ремонтирал колата и си е оставил ръцете. А може и да не ги е оставил. Ама щом оригиналния транзистор е изгорял значи е имало причина. В автомобилните стандарти ремонтите са забранени. Ако има сбъркан елемент в производството - не се ремонтира а директно се скрапва. И причината е точно за да се гарантира надеждност. Специално при АБС-а се изисква СИЛ-Д отказоустойчивост. Сменения транзистор лесно ще заработи но кой ще изтества и гарантира, че ремонтирания модул покрива стандартите?
Същото е и за машината със скъпа грес. Хората произвели машината гарантират качество на работа на машината само с определени консумативи. Те като производител на консумативите държът на името си и не искат да се говори за тях - ето, турихме руска грес и машината се счупи. Мани ги тея машини, много се чупят. Или не работят точно.
От друга страна аз като клиент би трябвало да мога да си избирам с каква грес да ми работи машината. Ако плащам 200 долара за оригинална - получавам параметрите обявени от производителя и мога да ги държа отговорни за качеството. От друга страна слагам руска грес и машината пак работи ама по некадърно. Но машината си е моя и трябва да мога да я правя каквото си поискам. Само дето производителя не мисли като мене. Той мисли - Джак слага лоша грес, произвежда калпави детайли, клиентите казват - ууу, какви калпави детайли е направила тази машина, няма да си купим такава машина.
Затова и айфон 4-5 не можеше да се намаля резолюцията на снимките и видеата на камерата. Защото някой цъкне по менюто, свали резолюцията и после всички плюят айфоня колко гадни снимки и видеа правел.
Те поне го надраснаха. Но за другите сфери ... по скоро ще си останем ние пенсиите дето да искаме да притежаваме нещата и да имаме контрол над тях.

едит:
забравих за дизайн процеса. Когато се конструира едно устройство то се мисли дали да е ремонтопригодно или не. Доста фирми умишлено ги правят ремонто непригодни за да си спестят цялата логистика около сервизи, хора, части, апаратура. Ако го правиш ремонтопригодно то трябва да осигуриш и сервиз. А за доста фирми е по-изгодно да го заменят и толкоз. И даже умишлено го правят да се дочупва като пробваш да го ремонтираш за да си купиш ново (или замениш старото гаранционно)

Абе беше до едно време, когато нещата се правеха така че да осигуряват "revenue for service" демек да принуждават клиента покрай продукта да става абонат за допълнителни услуги и консумативи, които само производителя предлага. Конкретен пример с картриджите на Хуйлет Пакард, които Jack спомена - основен конкурент дълги години им беше Epson и то благодарение на евтините мастила. Преди години пуснаха серия от продукти EcoTank с голям обем на мастилниците, които могат директно да се презареждат като в същото време пуснаха и евтини тубички с резервни мастила по около 250 мл всяка. Преди около 5 години си купих такъв принтер с комплект резервни тубички, от тогава мастила не съм купувал, преди месец сипах последното черно мастило в принтера и имам още цветни мастила, досега по груби сметки съм изпечатал около 5000-6000 страници. Явно Хуйлет Пакард са започнали да губят пазарен дял защото са си преосмислили стратегията, напоследък са пуснали подобна серия наречена Smart Tank. Та така, фирмите могат да изнудват клиентите докато предлагат нещо уникално или с изключително качество дотогава, докато конкурентите им не съумеят да се възползват от недоволството на клиентите им.

Имам някакъв техен принтер/скенер/факс купих му мастила от Амазон за 1/3 от цената видя че не са оригинални и продължи.

Много са непретенциозни, но иначе познава точно какво си му вкарал, печатах щампи за тенески, бях поръчал специални листи за мастилени принтери, чудех се как да ги дефинирам, избрах фото хартия, принтера ми вика това не е фото хартия да продължа ли, рекох да пробвам друго, избрах гланцирана хартия с двойна плътност, принтера пак позна че не е това, накрая го накарах да продължи, отпечата си всичко без проблем.

За малки домашни и малки офис стават, за по-големи нещо куцат. Ксероск, или Коника за по-голям не са лоши, говоря за А3 нещо. Иначе тука в Мексико взех пак някакво HP, но лазерно цветно, вече 6-та година кара, ако не и 7-ма, касети от Амазон, печата си и не плаче.

По скоро си мисли: " Слагам зелена боя в обикновена литиева грес, боята малко ще влоши смазващите качества на греста, но не толкова че да прецака
машината. За сметка на това Джак ще реши че тая грес не е ква да е, ами някаква супер-специална натурално зелена грес, изкопана от зелени човечета в тайните
мини на председателя Соломон , на тайна планета от системата Алфа Кентавър. И поради това ->може да се купи само от апокрифни амеУикански сайтове за двеста пари,
запечатана в картридж -> да не изтече прото-молекулата от нея. Или от официалния землански представител в Софето, който обаче в момента точно е отишъл до Алфа Кентавър
да си презареди съплая и за да няма два месеца престой, пуска официален ферман че през тея два месеца машината може да работи и така ->без грес щом той разрешава.
Т.е. - мисля че бях разбран правилно още първия път. По големия въпрос е що в Европа забравихме кои сме, от къде идваме и не вярваме вече в постижения базирани на
труд и учене, ами всички искат да са ИТ-специалисти и да продават Пенкилер.

В гресите за тия машини няма нищо различно, всички греси са горе долу еднакви, има няколко типа и за звън това всичко е може да те лажем. При ММ има два по специфични момента, инструмент, там разликата може да е от небето до земята, и охлаждаща течност, тъм също има не малка разлика ако говорим за рязане на високи скорости и постигане на желаната грапавост и живот на инструмента. Всичко останало са алабализми, вкл.гресите. Ако маш нещо дето е на 100к оборота да се замислиш с какво да го мажеш, ама някаква супер друпер грес за направляваща ...айде у лево.

Точно така, реално е много трудно да направиш нещо да е претенциозно зорлем. Претенциозни по природа са единствено високонатоварените машинарии, примерно самолетни и ракетни двигатели, такива за спортни коли (примерно Ф-1) и т.н. Всичко останало се прави единствено и само за да се къртят кинти. Примено за принтера, слагаш в мастилото нещо, което му променя съпротивлението (но иначе по абс. никакъв начин не се отразява на качеството на печата) и от там с 2 електрода и едно АЦП можеш веднага да познаеш това мастило "оригинално" ли е, или не. Примера със зелената боичка е добър.
И веднага излизат хора, изтъквайки изключения като оправдания за бизнеса. Малко тъжно е да гледаш дърти хора да използват похвати от детската градина, но това е положението. Да, в някои случаи е оправдано изхвърлянето на цялото изделие, вместо извършването на лесен и дребен ремонт, но в случая вискомуфата е много далеч от това. Както и поне 90% от останалата кола. Хората си наливат някво си там масло и няма никакъв проблем, карат си години наред.