Малко офтопик.

Някой може ли да ме светне какво ценно има в тия аналогови скопове, та се надпреварват хората да ги купуват? Наистина ми е любопитно, може да пропускам нещо важно.

ценни са колкото са ценни грамофоните и ламповите радиоприемници и усилватели пред смартфона. Като знам че един грамофон заема място колкото един 3Д принтер практичен човек като мен (предполагам и теб) би избрал принтера. Сещам се само за едно предимство на аналоговите скопове - показват сигнала в реално време, въпреки че няма голяма полза от това.

Съгласен съм с Бай Уй. Дадох през 2004 1000лв за един Кикусуи, произведен в началото на 90-те, още се учех да работя с осцилоскоп. Мисля, че ме преметнаха, ама си бях млад и зелен тогава. Но скопа си беше в отлично състояние. През 2005 в новата работа за първи път се сблъсках с цифровите Тектроникс и просто спрях да си играя с моя аналогов. Голям, тежък, събиташе прах с години. Ползвах го за едни частни измервания за последно през 2008 и не мисля, че щяха да са по-различни резултатите, ако имах цифров такъв. Подарих го преди няколко години на един приятел, който го постегна от стареенето и знам, че го ползва. Но не бих заменил модерните играчки със стара машина.
Виж, грамофона е друго нещо, още повече, че CD-тата умряха вече. За мен или имаш албум на плоча, или изобщо го нямаш.

Едва ли отговорът може да се събере в няколко реда...
На първо място, който е ползвал различни цифрови осцилоскопи знае, че те не работят по един и същи начин и в някои по-завъртени случаи биха могли да покажат различни неща.

Най-елементарното - ако се наблюдава синусоидален сигнал с аналоговия осцилоскоп, ще се види синусоида само ако развивката е настроена правилно като време. Всички знаем какво се вижда ако е това време е по-малко или по-голямо.
С цифровия скоп ще се видят няколко синусоиди, на различни "развивки", като само една от тях ще е истинската. Но да кажем, че като се свикне с тая особеност, това се избягва.
С аналоговия могат да се хванат някои спорадични пикове които цифровия да пропусне при текущите си настройки или ако е някоя евтина сапунерка.

Не е за пренебрегване и това, че с повечето аналогови осцилоскопи човек се научава да работи с осцилоскоп. При по-елементарните липсва бутон "auto setup".

И със сигурност пропускам някои неща...

Затова съм си оставил един четириканален 100MHz дедо - да има. Да, заема място, но всъщност всичко заема място...

За програмист аналоговия осцилоскоп е нещо противно и безмисленно. За всеки електрончик и хардуерист е нещо много ценно което му спестява много време. Цифровите се опитват да емулират функцията на аналоговия с разни фосфори и персистънси но шанса да хванеш единични събития с аналоговия в пъти по-голям от цифровия. И то говоря за хубави цифрови по 20к и нагоре. За китайците - те не са осцилоскопи а дисплейчета с шарени картинки дето показват "нещо". Те не мерят а показват. А осцилоскопа трябва да е измервателен уред. Та за това аналоговите и до ден днешен имат приложение. При импулсните захранвания са много полезни. Така още от пръв поглед ти става ясно колко стабилно работи импулсното. Да докараш същата картинка на цифров ще се бориш половин час и пак няма да си сигурен дали виждаш вярната информация или свободни съчинения. Както Ицо каза - с цифровия на различни развивки виждаш различни синусоиди и ако сигнала ти е модулиран и искаш да видиш модулацията - с цифровия забрави.

За модулацията може и да си прав. Макар че който гледа модулирани сигнали мисля че ползва SA, не осцилоскоп... Модулации има и при импулсните захранвания та там може и да върши работа. Но ако 98% от работата я вършиш с цифровия, обикновено намираш начин да свършиш и останалите 2% с него. Поне при мен е така.

Това с различните синосоиди се нарича алиасинг и в добрите (а вече и в евтините) скопове са взети мерки. Имам един Сиглент вкъщи (не е от най-най-евтините, но е в ниския клас), ще го пробвам тая вечер да видя как е по тоя въпрос. Кийсайта на работа (3000 серия) няма такива проблеми. Но пък 15 годишния Тек за 10к евро - има. Това се получава когато семплиращата честота е по-ниска от честотата на сигнала (или нещо такова). Скоповете си намаляват семплиращата честота за по-бавните развивки. Лесно се хваща тоя проблем когато се получи, щото обикновено не може да се настрои тригера за да покаже стабилна картинка. Ако ти се е случвало веднъж, се сещаш да врътнеш копчето за развивката.

За спорадичните пикове не съм съгласен. Особено ако са бързи, на екрана на аналоговия са практически невидими. Същото важи и за стръмни фронтове на сигнали - на практика не ги рисува - няма достатъчно време да се активира фосфора. За да се види спорадичен пик на аналоговия, трябва да се повтаря достатъчно често, да е достатъчно бавен и да не мигаш твърде много. При добре и правилно настроен тригер, с цифровия се хваща всичко. Най-вече в нормален или единичен режим. Да не говорим че си остава на екрана и може да му се любуваш дълго време.

Що се отнася до измерването - вероятно скоро не си мерил нищо с аналогов. При него резултата е едно към гьотере - звериш се, броиш деления, смяташ... Грешката от отчитане е огромна.

И за ЦД-тата да кажа. Напоследък имат ренесанс. Реално ако искаш да слушаш музика - слушаш я от цифров източник. Ако искаш да слушаш техника или различни видове носители - слушаш плочи, ленти, касетки (аудио или видео) и т.н. Интересно е, аз също го правя, но когато искам да се насладя на музиката - съжалявам, няма по-добро от цифровото. Най-малкото не старее - носителя може да се поднови без загуби. Няма шум, изкривяванията са в порядъци по-ниски. Слушаш каквото са намиксирали в студиото, а не някаква негова интерпретация. От поне 30 години (че дори и 40) цифровизацията е навлязла в звукозаписа, не без основание. Понастоящем всички записи се правят с цифрови устройства. Дори тези за издаване на плочи... Ако искаш да притежаваш музиката - купуваш си диск или lossless файл... или по български си го "намираш от някъде".

Извинявай Румене, оцапах ти темата. Честно казано исках да разбера дали наистина тия техники все още имат приложение, ама май почти всичко е носталгия и навици.

Щях и това да пиша, ама забравих. Всеки път трябва да смятам деленията, а "относно прословутите пикове, дето няма как да ги видиш на цифров" - пак ще повторя Вельо - бързите процеси понякога ги улавям като някаква точка или малко петно, защото е по-инфлексна в кривата на сигнала (малка стойност на производната), тоест "фосфора има повече време да се активира". Тази фраза я взимам пак от Вельо, защото не мен не ми стигат пипето и знанията, че заради това виждам само точката, а не целия сигнал (благодаря за ограмотяването). И естествено, трябва да е повтаряем процес, инак и точка няма да видя. Основно и заради това подарих Кикусуито.

Не знам къде намесихте грамофоните при осцилоскопите. По времето на грамофоните е имало технологични ограничения които са карали музикантите да свирят по друг начин както и музиката да звучи по друг начин. Затова и някои хора ги харесват. Там динамичният обхват е доста по-малък. Различните хора имат различна спектрална и динамична чувствителност на ушите. Освен това зоните в мозъка които обработват звука са 5. На всеки човек са различно развити и един чува едно, друг друго а е още по-разлиен въпроса кой какво възприема от чутото. Аз лично харесвам звука на вътрешно балансираните състави и много ми допада метода на запис на плочите с директно нарязване. Въпреки, че не харесвам плочи и звука им - ми харесва концепцията на звукозапис. Тя е приложима и днес но не се използва по ред причини. Ще се отклоним много от темата.
А за осцилоскопите - има си бързи аналогови осцилоскопи с тръби с послесветене. Спокойно хващат кратки импулси под 1 наносекунда. Вярно, че слагаш покривалото и гледаш в тъмна стая но ако не знаеш какво търсиш - имаш много по-голям шанс да го видиш. Имат си кусури аналоговите осцилоскопи и има много глезотии в цифровите но ако става дума за аналогова схемотехника, РФ, импулсни та дори сервоконтролери на мотори са трудно заменими. Нещата които се виждат на тях ти трябват часове да ги докараш на цифровите дори и да ги знаеш че са там.
И още по оф-топик ще дам един пример. Колеги в друг отдел правят степъп конвертор 8-30 входно, 300 изходно, ток <1мА. Умниците решават за по-евтино да ползват СТМ8 да генерира шима. Правят изделието, минава тестове в лаборатория, тества се за ЕМС, КПД, на всички напрежения през 2 волта се сваля крива... 1 седмица тестове в немска лаборатория. Аха аха да влезе в производство. За всеки случай ми го дават на мен да го погледна дали работи. Закачих го на стария аналогов ТЕС и взех да гледам шимовете. Колко забавно беше когато на 10.78 волта това нещо се запали. Стопи пътечки и транзистори. Взех втора платка - същата работа. Оказа се, че има бъг в софтуера който се проявява в много редки случаи. Пратих им видеото и следващите тестове бяха през 0.01 волт в лабораторията. 1 месец за глупости. Не ме послушаха да ползват тъп стар чип за 20 стотинки. Та аналоговия скоп ти дава усещането за нещата. Може и да не покаже точно колко деления ти е сигнала но ще придобиеш представа за общата картина. Докато цифровия търсиш с лупа конкретни точки защото не може да ти поакже цялата картина. Опитвал съм се да гледам междинна честота на радиоприемник и не става.

За аналоговите няма значение дали виждаш фронта, със сигурност ивждаш че там има нещо, и това ако ти е бавен луминофора. Има аналогови при които тоя пробелм е избегнат, то даже е обратния .. например Iwatsu 8100 и подобните му, гарантирано ще хвана глич много по-лесно то на цифров за 10 пъти повече пари. А има и разни екзотики за конкретни приложения, примерно SCD5000 на тек, и това е някакъв хибрид, малко поразлична концепция от иватсу но като цяло сходна идея, с това гледаш фронтове които не може да ги гледаш и със скоп за 100k. Това е за преходни процеси не толкова за гличове. Аз съм си оставил едно Иватсу.

Имах един преподавател в Техническият във Варна, той имаше частна фирма - търгува с дискотечна електроника - озвучителна апаратура, цветомузика и др. Та на една лекция ни разказа една от любимите си истории, как бил инсталирал цветомузика в един бар на Златни Пясъци, обаче вечер по някое време цветомузиката се включвала сама и полудявала, та мутрите - хотелиери му казали или да си оправи стоката или да си я взема обратно. Та закачил се той със скопа в захранването и дебнел няколко вечери подред, докано не хванал глича - оказало се че когато сменят водата на басейна на хотела при пускане на помпите се получавало проблемното смущение.
Не съм съгласен че цифрови осцилоскопи със сходни параметри биха пропуснали глич който би се видял на аналоговия скоп. Виждам съм Ригол с толкова много настройки и условия на тригера че би засякъл не само глич ами и аномалии в сигнала като например малко по-стръмен фронт или пък малко по-полегат фронт, могат да се задават няколко условия наведнъж и т.н., всичко там опира до това човек колко добре си познава уреда. Обратно при аналоговия скоп, освен че трябва да будуваш и да се звериш в лъча, ако видиш нещо може да не си сигурен че си видял каквото трябва защото осцилоскопя няма да спре и да застопори сигнала на екрана. И пак казвам - говоря за осцилоскопи със сходни параметри - честотна лента, честота на семплиране (при цифровите) и т.н. а не кой колко струва. Всяко нещо си заминава с времето, както ламповата електроника отиде в кофата и се замени от полупроводниковата, така и на аналоговите осцилоскопи времето отмина отдавна. Подобно на грамофоните.

Бай Уй, няма да пипаш грамофоните!

Абе аз не пипам и аналоговите скопове, всеки си ползва това, което харесва. И аз си падам донякъде по ламповата електроника - правил съм nixie часовници. Включих се защото velio попита аджеба какво толкова имат аналоговите скопове, което цифровите нямат.

Ами то много зависи и как е направен тригера на тоя цифровия, да риголите имат много настройки но съм чувал кофти отзиви за тригера им, а и не е от човек дето да кажеш не знае как да изпозлва осцилоскоп. Аз лично не съм пробвал, ей сега се канбя да взема един сиглент, не че ми трябва, ама да го видя що за животно е, а и искам да проверя как работи FRA функцията му сравнено с истински FRA.
Иначе, ако погледнеш примерно TS81000, имаш 200 ps/div и това ти е реално аналогово, колко Gs/s трябва да имаш за да докараш такава разделителна ? Сканиращата тръба на тоя е 600 пиксела по хоризонтал, или 60 пиксела на 200 ps, което са има няма 3.3 ps, или около 300 Gs/s. Колко такива скопа има на пазара дори днес ? На lecroy най-бързият е 160 Gs/s на keysight май бяха нейде около 300 Gs/s , и това са осцилоскопи за много пари. Естетсвено, като осцилоскоп имат много повече възможности, но просто искаш да видиш нещо ... или не го виждаш защото тия в приемливия ценови диапазон просто не са достатъчно бързи, да речем скопове за около 100к, или се ръсиш много повече пари за нещо което може да го види. Особенно при преходни процеси има неща които са трудни за виждане от цифров осцилоскоп, може да хване 2-3 точки от фронта но те далеч не са достатъчни за да видиш звънене примерно, а да не говорим че много от цифровите скопци са много далеч от 2-3 точки от стръмен фронт.
Те затова и купувам 10 Gs/s скоп и ми се види малко, и те за това си държа подходящ аналогов, а и един Tek SCD5000 съм взел, но още не съм го окомплектовал. Да може да ми потрябва веднъж на 2 години, но предпочитам да имам нещо подходящо. Оглеждам за някой изгоден iwatsu TS81000 защото аз имам 8500, не толквоа като честотна лента, но дисплея е по-удобен, има и ethernet ... ама пусто стоят все в диапазона около $5000, нищо че са аналогови и на по 20 години показателно е че върхов модел на тек от тоя период е 2-3 пъти по ниска цена, то вялекрой който купих е доста по-млад от иватсуто и пак е по-евтин .... не е случайно.

Аа, Тони тука не уцели. Тия скопове дето ги споменаваш не е ясно до колко са аналогови и до колко цифрови. Освен това са специализирани и са били вероятно доста скъпи навремето.
Сега ако хванеш скоп с подобна честотна лента и стръмност на входния сигнал, ще видиш същите неща. И сега има джиджани и специализирани техники с които се гонят екзотични ситуации, ама всичките са цифрови.

От любопитство - къде ги ползваш тия неща? От отдавна ти чета постовете тука и съм с впечатление че се занимаваш с неща в деапазона от тоалетни чинии до космически совалки - с всичко помежду им. Тия скопове имат доста ограничено и специализирано приложение според мен. 98% от инженерите никога не биха имали нужда от такъв.

Тони, преходни процеси се наблюдават много добре и при цифрови скопове, дори да наблюдаваш импулси близки до граничната честота на скопа има техники на обработка като например oversampling, където няколко импулса се наслагват и точките се интерполират. Ако увеличиш 150MHz импулс на цвл екран това означава да насложиш 150 милиона импулса един върху друг. Спокойно може да осредниш стоиностите на един милион импулса в един единствен кадър на екрана, това ще сведе честотата на опресняване на екрана на 150 херца, което пак ще бъде трудно различимо за човешкото око.