Хладилния компресор не е препоръчителен за такава работа. Когато работи като помпа имаш циркулация на възух в кожуха и някакво принудително охлаждане. Също така можеш да сложиш маслен сепаратор който да връща обратно маслото в картера. Когато се ползва за вакуум то няма газ който да циркулира и да го охлажда. А и като ефективност няма почти никаква. Нито като дебит нито като налягане/вакуум. Затова за тая цел се ползват лопаткови помпи. Има евтини (под 100 лева) такива за зареждане на климатици. Могат да работят с часове и генерират сравнително добър вакуум.

В изхода на компресорите освен масло има и прилично количество воден конденз.
Идеята да се връща обратно тая смес от масло и вода обратно в компресора е доволно странна...

Вакума в голяма степен зависи и от вискозитета, може да гледаш канала на те тоя чико https://youtu.be/1PTa3atA0oY?si=iC7Cu1qKBiuZaruw
Особенно по-старите му видеа са доста полезни, но като цяло си струва.

Направих малък импровизиран експеримент за тест на вакуумната помпа и се оказа, че при спряна помпа, налягането във "вакуумната камера" макар и бавно расте...
С две помпи, свързани последователно (пневматично) крайното налягане е доста по-малко, видимо по деформацията на дунапрена, вакуумиран в полиетиленова торбичка, което е очаквано. В този случай налягането нараство по-бавно (което пак е очаквано), но очевАдно си иска клапан, който да затваря вакуумирания обем при спиране на помпите.
Днес се снабдих с два клапана за безкамерни велосипедни гуми, които ще бъдат монтирани "наопаки" върху два винтови капака за стъклени буркани и ще служат и за щуцери за връзка с маркуча към помпите. Така изсушения силикагел ще си стои във вакуум до неговото използване, т.е. имам някаква сигурност, че силикагела е сух.
Обаче ударих на камък с датчиците на налягане. Тези, които имам или са лесно достъпни са с обхват до 20-30kPa. Става въпрос за 2бр.

Оказва се, че сушенето на силикагел с директно нагряване или с проточен нагрят въздух/азот е по-лесно в промишлени условия и при голяма количество силикагел, отколкото с вакуумна установка. Иначе няма никакво принципно ограничение, напротив, с повишаване на вакуума, може да се суши при по-ниска температура, т.е. мога да използвам индикиран силикагел.

Другото по-важно нещо е, че и при сушенето на силикагела, и при изсушаване на въздуха с него е желателно да се предвиди продухване през силикагела за да се ускори процеса.
За целта ми се избистря идеята за пластмасово бурканче с мрежест капак и дъно и вентилатор за продухване, което да се пренася от буркана/камерата за сушене и съхранение в камерата за изсушаване на въздуха и обратно. Около Великден ще има още тестове...

Вместо клапан можеш да използваш обикновен сферичен кран. Така ще имаш възможност да изравняваш налягането преди да отвориш капака.
А за датчиците... Те са няколко вижда. За да измерваш вакуум ти трябва такъв за абсолютно налагане. Преди време бях купувал такива от... може би Маузер.

Класически манометър за вакуум няма ли да ти свърши работа?

Редакция:
За идеята ти да местиш въздух от обем в обем... Някакъв технически газ не е ли приложим. Дори банален азот? С него поне е сигурно, че няма да вкарваш допълнителна влага с газа.

Целта е всичко да се събере върху капака и да е с минимални размери. Вентила е такъв с външна резба М6х0.75 и може да се скъси.
За експеримента ще използвам абсолютен датчик с долна граница 20kPa с аналогов изход, за да ползвам мултицет. После ще се слага електрониката с цифрови датчици на налягане, температура и влажност (вътре и отвън). Целта е автоматизирано изсушаване и в полеви условия, без да наблюдавам процеса непрекъснато. Захранване 5V от пауър банк или мрежов адаптер. Помпата по спецификация осигурява -58kPa, две едва ли ще свалят до 20kPa.

Не разбрах каква е основната цел, ако е скоростта си мисля че вакуума не е сред най-бързите.
Зависи естествено от вакуум помпата, но в полеви условия едва ли ще е супер мощна/бърза.
Освен това трябва и време за топлообмен. При сваляне на налягането пада и температурата, което не стимулира изпарението на водата. Идеята на вакуума е да има тооплообмен, така че температурата да не пада. Може и самия гел да се нагрее предварително, а и по време на процеса. Но от някъде е добре да влезе топлинка малко. Иначе трябва да се чака естествения топлообмен, което пък значи време.
Другият проблем е, че при изпарение даже на една капка вода, във формата на водна пара нейния обем се повишаваше някъде 13000 пъти. Демек вакуума много бързо ще престане да е вакуум. И пак като се има предвид колко са бързи вакуум помпите отиваме на проблема с времето...

Не знам... не съм правил такива неща, но не го виждам като бърз процес изобщо.

Въобще не става въпрос за бързо, а за автоматичен процес без надзор, след завършването на който буркана да е и място за съхранение на изсушения силикагел.

Нагряване ще има най-малко през дъното върху което ще е капсулата със силикагел.

Помпите се включват, когато налягането се вдигне, т.е. диференциалното налягане "вън/вътре" спадне под определена стойност и се спират, когато налягането достигне минималната си стойност (спре да намалява). След това цикъла се повтаря. Предполагам, че с изсушаването времетраенето на изключеното състояние на помпите ще се увеличава и в определен момент процеса може да бъде спрян и силикагела си остава вътре, изолиран от околната среда чрез клапана. Така си го мисля - виж раздела...

В случая няма течна фаза, а само аДсорбция на водни молекули от въздуха върху огромната повърхност на силикагела и обратния процес - десорбция.

Няма как да нямаш течна фаза

току-що си сверих данните, че това 13000 ме глождеше... Разликата е 1600 пъти само. Преувеличил съм "малко", но и това не е малко.
В един литър под формата на пара не може да вкараш повече от 1/1600 литра вода. Ако все пак се опиташ тя просто ще кондензира.

По отношение на съда за съхранение:
Силикагел съм взимал в пластмасови буркани от Валерус, на практика са "непробиваеми" за влага от въздуха.

Миро, не те разбрах...

Мерси, dan. И аз мисля от там да взема, даже май е по-добре да е индикиран, за да наблюдавам визуално процеса на сушене.

Твърдя, че водата в силикагела си е в течна форма. Невъзможно е да е в газообразна форма. Съответно за да го изсушиш задължително минаваш през изпарение, защото не виждам как иначе ще накараш капчици вода спонтанно да почнат да летят и то точно от порите на силикагел...
А дори и да съществуваше такъв механизъм, "водните молекули" във въздуха не могат просто така останат групирани в течна форма. Освен ако влажността на въздуха не е достатъчно висока, но ако е толкова висока то резултатът от упражнението няма да е сушене.

Така че имаш вода в течна форма, която трябва да се изпари. Затова сваляш налягането и добавяш топлина (или поне поддържаш температурата да не пада). Водата се изпарява, което променя обема й 1600+ пъти, т.е. помпата ще има работа да поддържа ниското налягане. Демек от един момент нататък помпата ще смуче водни пари. Хубаво е да огледаш дизайна на самата помпа, защото най-вероятно голяма част от тия пари ще кондензират във самата помпа (защото им вдига налягането). Няма да е хубаво, ако тоя конденз се трупа в помпата или се смесва с масло и т.н...

Тц... Става въпрос за адсорбция и десорбция...


... при това не бива да се пресушава.

Винаги става въпрос за термодинамика при тия процеси!
Никой още не е измислил начин да излъже термодинамиката. В силикагела се натрупва толко количество вода и в такъв обем, че няма вариант тая вода да бъде в газообразна форма.
Дали ще кондензира, дали ще адсорбира, дали ще участва в някаква химична реакция е абсолютно все тая. Разликата е само в нужната енергия, но процесът не се променя. Ако се променяше някой щеше да е измислил вече перпетуум мобилен от втори тип.
Ако искаш да отделиш водата от гела трябва да й възстановиш газобразната й форма. Демек смъкваш налягането и/или добавяш топлина.

Това със смъкване на налягането помага, но само по себе си не рашава задачата, трябва и топлина.