Ако аз проектирам тази схема!!! Защото, за да се изпълни всичко мощност, честота на пулсации, изправено мрежово във волти ... 2 до 5 килограма ярем с бакър. Аз Бих сложил дропер на входа на греца. Тогава ще ми излязат сметките.

А всъщност е възможно магнитното поле да е достатъчно за умишлено насищане на магнитопровода, и тогава поведението ще е коренно различно.

на дебел и плътен метал не може да му се каже "ти ще бъдеш само магнитопровод без да бъдеш проводник и намотка на късо"
поради което ламелите на трансформаторите ги правят тънки. винаги има някаква част загуби

насищането също е възможен вариант, при добре затворен магнитопровод насищането става рязко, при наличие на въздушна междина насищането е по-плавно
но пак не съм сигурен кой ефект надделява

В реален, работещ продукт се очаква да доминира затварянето на магнитната верига, когато бормашината „залепне“ върху масивна стоманена плоча. Всичко друго е спекулации около частни случаи, и да - ако говорехме за нещо сътворено от някой от нас върху частната лабораторна маса, точно частните случаи трябва да се изследват в детайли и с приоритет, защото ще е развой а не сертифициран продукт, който се обсъжда. Точно затова смятам със скромните си разбирания, че версията на Ицо относно някакво умишлено насищане на магнитопровода за "нездравословна" и в разрез със стандартите, защото точно в такива продукти това няма да е нормален режим на работа. Естествено, той не го написа насериозно. Без да повтарям други думи и теории, най-малкото, защото други хора са помислили и са дали мнение преди мен, смятам, че е общо взето ясно как би следвало да работи тази мистична оптронна верига - обясненията на RM и al_at са най-представителни според мен. При постоянно включен електромагнит оптронът ще бъде винаги включен заради достатъчно голямото плато над zero-crossing (вследствие на повишената индуктивност), тоест транзисторът на оптрона ще си е винаги наситен. Ако токът е по-малък (няма залепване, по-малък товар, промяна на магнитната верига???...), то може и да се работи под прага на оптрона около zero-crossing, и тогава е вероятно LED-ът да не провежда в някакъв момент, а процесорът ще го хване (логическо (on/off). Или другото обяснение - в зависимост от ефективността на изглаждането на пулсиращото изправено напрежение софтуерът да може да разпознава и измерва широчината или честотата на импулсите и по това да преценява дали електромагнитът е залепен. Едва ли ще е някакъв друг режимът на работа при така свалената схема - хардуерно няма потенциала за по-fancy режим на работа.

В предишния ми пост съм неглижирал момента с клампиращия диод паралелно на бобината. Моя грешка. Обесненията ми бяха валидни ако диода го нямаше.
Поиграх си да направя набързо няколко симулации с тазлични стойности на индуктивността. Изобразен е тока във веригата на графиката под схемата.

Тока във всички случаи спада до нула, но след това започва от различна стойност.
Вероятно измерването с оптрона е аналогово, като гледам и резистора паралелно на транзистора му. Например колектора на транзистора през пулъп резистор е захранен към захранване и е свързан и към вход на ADC, а емитера му е на маса. Вероятно целта е да се измери тока след спадането му до нула. Т.е. колко е голям непосредствено след като е преминал през нулата.