oххх...

бях намерил такава платка на боклука на завод електроника.
но беше с диоди, вместо с тия чипове (първата платка). чудеше се детето - в едната ръка Д7, в другата 4148.
това беше във времето между питането за транзистор Т1 в Млад техник и търсенето кой чип на платката е компилатора.
не си спомням да съм я виждал след 80-та.

но в началото на 80-те ги виждах работещи в ИЗОТ-310.
пускаш си програмата и я чуваш как работи - нещо пееше на звукови честоти в тях.
но пък беше удобно - пишеш, пишеш, към 11 часа кака/лелка Зоя те изгони. вадиш щепсела от контакта. на другия ден идваш - програмата си е там.

И сега е така - пишеш на диска, пишеш, и на другия ден записаното е там (може би).

А платката от клипа е ювелирно произведение. Че дори и като параметри е прилична - 32к х 18 или нещо подобно...

Като междинен отчет - заточението на трансформатора на топло приключи преди около две седмици. След това го поизкъпах в 5 или 6 слоя лак за импрегниране на трансформатори. Първите бани бяха във вакуумна камера, за да излезе въздуха от лака, че и от трансформатора - ако е проникнало нещо между изводите и оригиналната му заливка. И сега пак е на топло. Само как звучи..
Там ще прекара още 2 или 3 седмици, защото лакът може да се суши при стайна температура или да се изпече при около 100 - 130 градуса.
За сушене при стайна температура е хладничко, а и покритието е дебеличко. А тъй като нямам намерение да нагрявам трансформатора до висока температура, ще се пече на умерена температура, по-продължително време.
След това ще се разбере дали съм направил нещо или съм "направил" нещо.

Да не те влече ръкоделието ? Това не е правено от инженери от от какички с опит в шиенето По това време вече е имало някаква автоматизация, ще е интересно да се види до какво ниво, но много от тия са си баш ръкоделие.

Ето продължението. Показва втората платка с контролера, а началото е доста любопитно. Магнитна памет за космически совалки...

https://www.youtube.com/watch?v=y3WlxxgZwcs

Отивам на гости на един мой съученик в Хюстън ,Тексас... естествено в следващите дни отиваме на посещение в космическия център..... естествено като ти кажат космос и в моита глава очаквах да видя на живо разни неща от
междузвезни воини...
командния център дето видяхме приличаше на някваъв изчислителен център в бг от 1980г , совалката ми изглеждаше толкова дъвено нещо че няма накъде..... ама за това време това си е било много яка техника.

Кривомери...
Ваканцията на трансформатора на кривомера на топло приключи - пуснах го на свобода.
Чудех се къде да му намеря място за да не пострада при съхранението, докато дойде ред да сглобя уреда. Накрая сърце юнашко не изтрая, зарязах текущите задачки и взех че го сглобих. Възстанових и моите интервенции.
Кривомера поработи няколко часа и засега проблемът с трансформатора не се проявява. Предстои да се разбере как ще се държи дългосрочно.

Остава да се позанимая с досадни неща като профилактика на превключвателите, но едно по едно...

Накратко - Много готина играчка...

Снимай някоя характеристика, да видим как изглежда

Децата си поиграха...


Транзистори и други полупроводници по-натам, като позавърша профилактиката.

Децата все още не са се наиграли...
Засега джаджата работи устойчиво. Че има превключватели за почистване, има. Ама има още някаква глупост.
Май не гаси лъча при обратния му ход, и по-сложните графики стават прекалено... артистични...
Маркирал съм някои участъци на снимката. Има и хоризонтални крувундели на които не им е там мястото.


Ама тия дреболии ще ги сборя като го подхвана както трябва. Засега толкова за носталгията.

Страшна джаджа. Много съм доволен.

Днеска от битака за левче. Не ми трябва ама ми дожаля да иде в кофата. И се оказа, че работи прилично.

Лека полека дооборудвам дедото на Тектрониксите.
Имаше дребен проблем с "врътките" за яркост и фокус. От врътките до потенциометрите има дълга ос която се куплира към потенциометрите с нещо като гъвкава връзка (каре). Еластичната и част е пластмаса, и след толкова години служба едната се беше опластмасила. Какво да се прави, старчески неволи...


Другата също не беше в цветущо здраве.
За времянка сложих по една лустър-клема, че потенциометрите са близко до разни високоволтови джаджи и хич не ми се бърка там за да регулирам каквото требе.

Затова поръчах от китайската част на Ибей истински карета изработени от месинг.
Изработката им е доста прилична, а цената - символична. Ако се бях хванал да направя нещо подобно на струга и фрезата, резултатът едва ли щеше да е по-добър. Да не говорим колко време щях да се занимавам.

Трябва да се доразпробие отвора им от 3.0 мм. на 3.175 (оригиналните джаджи са с инчови размери) или на 3.2. Това ще го уточня когато му дойде реда.

Та, ако някой има стар Тектроникс повреден подобен чарк, това е нелоша алтернатива.
Тъй като има лек луфт в карданната връзка (няма как да няма луфт), ще им сложа и по един "антидрънкомицин" във вид на парче термосвиваем шлаух, силиконов маркуч или парче пружина, за да не тракат и дразнят.

Има и с размер 3.175.
https://www.ebay.co.uk/itm/404622196900?var=674614046703

Видях ги, но тия приличат на железни, с покритие, което ще се наруши ако се наложи механична обработка. Затова взех месингови.
Има ограничение в диаметъра на джаджата, иначе бях харесал други, като за двигатели. Но уви, все бяха с диаметър над 12 мм.
Както и да е. Вече е свършило. Купих каквото ми трябваше.

Хубавото на китайските стоки е, че с тях е невъзможно човек да си свърши работата за няколко минути и след това да скучае, от което да прихване леворъкие или головодие...
Рекох си: Какво им се чудя на тия каренца. Райберовам отвора, и монтирам.

Райберовах отвора, тръгнах да ги монтирам и...
Е да ама не. Чайниците са направили резбите за стопорните болтове със захабен метчик и някои се завиват, друго не се...

За малко да ме изненадат приятно тия юнаци, ама пак не успяха.
Нищо, следващия път...