Това е действително, но звучи като виц, затова го слагам тук.
И така - жена ми обработва някакви грамадни масиви данни и от няколко месеца редактира готови SQL заявки за да ги приспособи към текущите задачи, които ѝ възлагат. Естествено, че се справя с помощта на AI, защото тя преди това от SQL хал хабер си нямаше. И знаете ли какъв е ефектът? Тя въобще в живота започна да задава ясни и смислени въпроси и недвусмислени указания какво иска! За няколко месеца AI направи нещо, което аз за 30 години не успях да постигна!
Поклон пред AI !!!

Копирано от друг форум. Не знам кой е първоизточника:

Това е действително, но звучи като виц, затова го слагам тук. И така - жена ми обработва някакви грамадни масиви данни и от няколко месеца редактира готови SQL заявки за да ги приспособи към текущите задачи, които ѝ възлагат. Естествено, че се справя с помощта на AI, защото тя преди това от SQL хал хабер си нямаше. И знаете ли какъв е ефектът? Тя въобще в живота започна да задава ясни и смислени въпроси и недвусмислени указания какво иска! За няколко месеца AI направи нещо, което аз за 30 години не успях да постигна! Поклон пред AI!!!

Изкуственият интелект идва, не можем да го спрем. Значи - трябва да се приспособим към него и да използваме в своя изгода, не да се тръшкаме, че ще ни вземе работата. Може и съм дърт, на 61 съм, но борбата продължава. Това, което правя в момента: обучавам Джемини на едно от нещата, с които се занимавам. Тоест, взимам стара задача, давам му изходните материали и една след друга му указвам стъпките за решаването. Чуруликаме си известно време, докато той се научи да я прави както трябва. Накрая му казвам "запомни това като процедура <едикоя си>". Джемини я запомня. После му давам други сходни задачи, преглеждам резултатите, правя корекции и така докато усъвършенстваме процедурата и я направим универсална. Оттук нататък, появи ли се задача от този вид, просто я давам на Джемини, той ми я прави, а аз проверявам и продавам резултата на клиента без цялата хамалогия досега. Просто, красиво и елегантно. При това, въпросната процедура си остава моя, защото само аз имам достъп до тези диалози с Джемини и само през моя акаунт той ще знае какво да прави - с всичките правила, изключения, условия и т.н. В скоро време се очертава масово възникване точно на този тип задачи и аз ще съм готов - по-бърз и по-конкурентен от всеки друг. Така че - бачкайте здраво, научете се вие, а после накарайте изкуствения интелект да работи за вас. Само с мрънкане и вайкане - доникъде.

Аз ще разкажа какво се случи с мен от 1989 досега, тоест откакто завърших МЕИ-то и станах инженер до сега - малко преди пенсия. Тъкмо си взех дипломата и всичко се разпадна. Буквално! Обществото, в което бях живял до момента престана да съществува. Не че го харесвах, никак даже, но разпадът беше потресаващ! Намерих си работа като учител - на ръба на мизерията. 1990 ми се роди първата дъщеря. Лукановата зима. На жена ми ѝ спря кърмата, защото само от картофи кърма не се получава. Бебето го отхрани братския германски народ с хуманитарна помощ - Милупа и Хумана в кашони. 1993 ме поканиха за съдружник в една фирма, нещата бяха добре, порастна ни работата, тогава взехме заем от (слава Богу) Чейс Манхатън, докато дойде 1996... Отново разпад, дори по-лош от 1990, за мен специално не беше толкова страшно, защото макар клиентите да паднаха, остана един мощен клиент (всъщност основно заради него взехме машината), който оцеля и с неговите поръчки си плащахме заема. В някакъв момент през 1996 Виденов затвори банково границите. Забранени изходящите преводи... Писах на Чейс Манхатън, че сме съвестен клиент, че имаме средства (прилагам извлечение), но че правителството е направило невъзможно да им превеждаме вноските. Затова ги моля да не ни начисляват наказателни лихви или да ни правят кредита предсрочно изискуем, а аз обещавам, че ще им се издължим в първия момент, когато това стане възможно. Чейс Манхатън излязоха хора, приеха аргументите и никакви санкции не наложиха. Представям си, ако беше българска банка... После нещата се пооправиха, но пък 2001-ва аз се скарах със съдружниците ми, напуснах фирмата и си основах своя. Тогава се случиха и едни катастрофи, пак ме доведоха до нулата, но пък собствената ми фирма тръгна на 6 и до 2007 вече реших, че съм страшен пич, офис ще си купувам че и нова кола. Взех заем за офиса, този път от българска банка и си мислех, че нямам проблем да го плащам. Само дето след 2007 следва 2008... Отново всичко долу и отново учудване как ще го плащам този заем. Сега ми мрънкате дали са 3 или 4 процента... Какво ще кажете за 9% и увеличени впоследствие заради <едикъф'си>бор? Изкретах някак до 2010, тогава се отвори един различен и много хубав бизнес, та си платих 2012 год. кредита, че и остана. 2014 този бизнес угасна, до 2020 беше някакво мърляво - ни напред, ни назад, после дойде ковид, нещата пак се сплескаха, но 2021 се появи голям клиент и нещата при мен рязко се оправиха. Това е при мен историята - приливи и отливи, падане до нулата и пак нагоре. На фона на всичко дотук, мнението ми е, че сега само се глезите, малък спад надолу и вой до небесата... Вие живеете в стабилно общество, уредено и с добра перспектива. Колкото и странно да ви звучат думите ми. Има и проблеми, разбира се, но те (пак по мое мнение) са абсолютно бял кахър в сравнение с това, през което ние сме преминали.

Тъкмо си взех дипломата...

не е смешно


к.т.н. = кому ты нужен

ТНТМ - тъп народ тъпа младеШ

нищо съществено

- Казвах ти, не яж интелектуалци на вечеря.