Моливът е консуматив и не е необходимо да е вечен...

Няма как да не се похваля - Оникална Устрилка:



Остри всичко и резултатът винаги е здрав и прав, без значение колко е мек

Малко от вътрешността:


Дръжката явно е била чупена, но е оправена от майстор-инженер:

ми тия са япончета, от времената, когато това имаше значение.



извинявам се, че молива не е особено лъскав, но е изчертал километри. а и не е ползван десетилетия.
купувах ги от коригиращата комунизЪма верига магазини (тоя конкретно май беше от новотела до гарата).
в един магазин имаше един размер моливи и друг размер графити, та се налагаше да обикаляш повечко докато събереш пълния сет.
е, и окото да изплакнеш

сега забелязах, че размера е '19', а не '10'. явно за 0.9мм графит иде реч. позабравил съм, беше преди повече от 40 години...
тогава чертаехме с молив на кадастрон. даскала мереше с триъгълник колко ти е дебела линията.
като видя такъв молив, едва не се качи на бюрото.

по ЕСКД най-тънката линия е 0.3мм (s). дебелата е s*2 до s*3 (за молив)
от там и размерите 0.3, 0.5, 0.7, 0.9
т.е. 0.3 тънка → 0.7 дебела, 0.5 тънка → 0.9 дебела. затова и съм останал със спомен, че жълтия молив е 1мм
важното е в чертежа да са ясно различими двете дебелини.

преди като правих pdf-и, залагах тънка 1px, дебела 2px.
обаче при малка резолюция понякога рендера не преминава коректно от логически координати в дивайс координати. макар че е относително лесно в постскрипта, но далеч не всички генератори го правят. в резултат може да се получи 2px за тънка и 2px за дебела. затова сега залагам 2px и 4px, но и пребарвам pdf файла. на 1200dpi със стандартна хартия се получава достатъчно ясно кое е тънко и кое е дебело.


туй се нарича цанга (collet). в тия размери се прави относително лесно, ако имаш под ръке swiss type стругче на Cityzen

Мда, точно за това говорих - но моите са малко по-различни. Ще сложа картинка като стигна до Добрич. Едно от най ценните особености беше че ставаше за бой с хартиени топчета , освен за чертане и рисуване. Между другото виждсм че и.а стандартни 2мм, и не са скъпи.

Моите бяха основно на фабер, но имаше някакъв Петел неясно от къде, най-вероято т времето на баща ми, с дебел графи който си заточваш, за чертане не е удобен, но за писане скици е екстра. Любимите ми фабери ги взех края на 90-те, ТК серия май, имат една удобна екстра, като звъртиш долната част графита пружинира. Рьотринг рапидографи бяха ми дали чертожниците на бащата, голяма ценност бяха. То някои от тях ги бяха забравили с туш вътре, но рьотринга за разлика от нашенските не се разпадаше и можеше да бъде почистен и използван дори да му бее засъхнало мастилото.

И от старите имам някъде... обаче китайците ме изненадаха много приятно. Тъкмо днес си заръчах (цък цък още 10-на броя, щото имах майстори и очите им останаха в тия моливи та им ги подарих. Без пари са, а са наистина добри и много удобни!

едит: ако някой си поръчва, да знае че няма нужда от много графити. Освен това цветните са много меки, не стават за дърводелство. Може би ще станат върху стъкло, но не съм пробвал.

От тия като на линковете на миро си накупих едно кило, да има да губя, ама едни други се оказаха по полезни - с плосък графит, не помня точно, примерно 0.9х2.5мм , няма нужда от острене, хем пише тънко, хем графита е по тлъстичък и не се износва прекалено бързо като тия с кръглите 0.9

Имам много Rotring "тънкописци" на 0,5мм и 0,7мм, но не ме кефят. Няма значение, че са скъпа 100-годишна марка. И на работата, все такива ни дават. То днес не знам дали остана някой в офиса да ползва моливи и писалки.
Оказа се, че съм излъгал Груби, и нямам Карандаш, а Кохинор. Те са с четиризъбната острилка горе на тапичката. Имах такава като дете, ученик, беше много здрава. Не помня кой ми я подари, но качеството беше топ. Изкара ме от първи до осми - девети клас, после и изгубих следите. Жълта. Затова и си купих от Алито жълт клонинг. И точно след два дни намерих в един лъскав специализиран магазин в Цюрих кохинорчета, за доста повече пари (4x). Оттам си взех червен, малко по-различен модел, и графити 2Б на 2мм. Това за мен е златната среда за скици и рисуване. Инак за по-сериозна графика си трябва набор от HB до 4Б, от 1 мм нагоре. И Städtler, и Koh-i-Noor (реномирани вековни марки) държат без проблеми от 1мм до 2мм, но острилката на Städtler е по-гадна като концепция, писах, че много цапа. На снимката долу се вижда оригиналния ми Städtler, дето ми го дадоха на един остров в Корея за да маркираме по чертежите - бяха ме засилили тези години на комишънинги на кораби и платформи по Азия. Та имам този пиромолив още от 2006. Що прахоляк, изпускания, губения, удари е видял оттогава, на няколко океана и не знам колко плавателни съдове. То като го пипнеш е здрав като излят стоманен прът. Чак миналата година разбрах, че имал острилка, като се сетих за Кохинора ми от детството. Купих си оттук, от Манор (швейцарска верига магазини) мисля, същия модел. Чисто визуално и геометрично ги сравнявах, че на стария му се изтриха етикетите. Е, новият ми се струва доста китайско-паянтов, та ме е страх и него да ползвам. А струва 25 франка ли беше, или още нагоре. Това в лева е страшна сума. За кохинорите вече казах, че Аличичакския не струва. Боклук! Жълтия на снимките. Показал съм и острилките им.
Сините са Städtler Mars technico
Жълт Koh-i-Noor Versatil 5201, в никакъв случай не е оригинален, купен от Али, на много ниска цена беше.
Червен Koh-i-Noor Versatil 5219 - много добро качество. Но не се чувства толкова здрав като стария Städtler за който споменах.
Груби ако търси добър пиромолив с острилка, това са моите предложения, говоря за скъпите модели.



Имам и настолна хубава острилка, подобна на тази на iss, само дето мойта е нова, струваше ми към 60-70 франка. В момента е по кашоните, та не съм я снимал. Със захват към маса. Доста добре работи, концепцията е същата, като на снимките на iss - само че, е с два "зъбчати камъка", ако мога така да се изразя (защото не знам технически как да го каза правилно).

Линковете в Али и Бенггууд не са лоши. Както казах, харесвам пиромоливи с острилка и по-дебел диаметър. Тези китайщини са много на брой за тази оферта, и някои от тях си имат вградена острилка. Само дето, като видя пастелните цветни сърцевини, и малко ме втриса.
Но преди три години взех за детето 180 цветни пастелни молива от Али. Онези вече ги няма налични, но намерих подобна оферта на сходни моливи тук:
Link
Първоначално исках да и взема Фабер Кастел. Ама 180 цветни молива в комплект, цената ми се върти по спомен около 1000 франка някъде. Луда работа. Та и взех за 30 пари вместо това тези. Мислех, че цилиндричната им обла форма ще е проблем за острилката, но се справя добре. Не ги чупи много, при все, че се китайски. Но професионалните зъбчати острилки се справят най-добре с шестостенни моливи, защото могат по-добре да ги захванат. Все пак, за тази цена, тези моливи са голям jam. И наистина приятни цветове оставят по листа, като на снимките си е. Вече трета година се ползват (не редовно, а когато има вдъхновение), и не виждам, как ще ги надживеем. Вероятно няма да се случи.

''- И вие едни въпроси задавате...'' - казала бозата данни и увиснала.

''Боза данни'' - за първи път го чух от програмистът на бази данни М***, itso.t би трябвало да се сети за човека.

Видя ли какво шоу и ровене в килерите предизвика с питането си за моливи? Можеше да увисне бозата данни на форума. Тъй като това е един от любимите ми артефакти и наследство от баща ми, му сковах една фотосесийка. Корпус от алуминий, месинг и стомана, цангово прихващане на графита, острилка в горния край - и аз като малък се кефих на този добър хардуер, имащ потенциала да ме надживее.

За името:
Днешна версия:

> Автоматичен молив Кохинор Хардмут 5205 – 2,5мм /жълт/

Още малце находки, излезли покрай търсенето на чешкия молив.

Реинкарнация на култовата по соц-времето четирицветна химикалка. Тази е с три цвята мастило и един молив:

Хитринки от по-нови времена:КогИ Бай Интелект вземе работните места на хората, за някои от нас може да се наложи връщане към корените :
Идва времето в годината, когато Дядо Мраз, Дядо Коледа, ДедоБоре и прочие дядовци са ангажирани да раздават подаръци на важни хора. В т.нар. от мен регион "Бермудски четириъгълник" има магазинчета и книжарнички със всякакви сувенири от сорта на показаните, та ако някой търси подаръчни идеи, има вероятност да намери подходящи. При последното ми ходене минах с 200-300 лева в час през това място, опасно за парите - прави ги да изчезват :

Ей това май е по-модерен вариант на кривомера, има и флопи
https://www.aaatesters.com/tektronix-37 ... 92EALw_wcB

Със сигурност е по-модерен. Цената му също е осъвременена.
При това поколение Тектроникси има генерален проблем - те са от тъмния период на Тектроникс, с течащи SMD електролити, които правят платките за в кофата.

Другото интересно е, че в същия период са имали съвместна дейност със Сони.
На "чистия" 370 и 370А се виждат логата на Сони и Тектроникс.
При 370B това на Сони липсва...

Абе може и да не е за кофата. Ремонтирах едни такива платки техни, бяха да разтекли но всичко се възстанови що годе прилично.