За слънчогледи не знам дали си струва да ги слагаш на себе си, но започвам да си мисля, че може би е добър бизнес да ги слагаш на другите, пък покрай слънчогледа може и нещо друго да им сложиш .... ммм тъй де ... за Слънчевия колектор, ми ври да, тоя дето го сложих е готов да заври още 10 сутринта, има си овърпрешър, като му стане много топло си се облекчава. Гледах на съседния покрив докато слагах тоя, ми мине не мине 30 мин и изпуска по малко, но в същото време като го гледам на външен вид е сложен нейде преди доста години и не е бутван от тогава, буквално не е бутван ... та явно оцеляват. Не знам дали уцелих здрав като на съседната къща, ще си проличи, те това май беше нещото : https://www.homedepot.com.mx/p/calentad ... 150-111847
А сега като погледнах цени на фотоволтаици и инвертори в мексико ... майко ... 5500 W панели $6000, 6 kW инвертор вей уй $2300 ... дори в БГ гледам че на половин цена ... драенто е стршано

Може да дадеш произволна сума за какво ли не.
Ако гледаш всичко строго счетоводно, може да се окаже, че няма смисъл да ядеш печено прасе, щото и на хляб и вода пак ще оцелееш...

За слънчогледите - независимо как се "връзва сметката", това е допълнителна система за захранване, която дава алтернатива и дублиране на основната.
Когато в системата има и батерии, това е чудесен UPS. Тия дни бърборихме с приятел. Каза че имал 3 банки с батерии. С всяка от тях можел да изкара между ден и ден и половина без електроенергия. Това при нормален режим на домакинството, а не в икономичен.

Та те такива работи. Пачките са за да се харчат. Тъпкането и в матраци води до болки в кръста и гърба...

А относно въпроса ти - уточни терминологията, че се разминава с тая с която съм запознат: затворена система е тая с вакуумни тръби, а отворената е с класическите "тенекиени" панели?

На теория е така. На практика - зависи... Аз имам две системи но за да работят оффгрид трябва да дам още 2-3 бона или да си ги превключвам ръчно. Досега не ми се е налагало да го правя.
При по-новите системи това е решено, но пак има нюанси.

Не съм я измислял аз терминологията даже не съм сигурен защо е такава. При затворените топлообменика е "затворен" в бойлер. Водния кръг също може да се нарече "затворен". Водата тръгва от водомера, кача се до бойлера на покрива и слиза до душ/мивка.
Но под "затворено" може да се разбира и това, че се нагрява директно вода под налягане. При отворените не е под налягане и може да си я отвориш да кипи.
Затворените обикновено са вакуумно тръбни, при отворените може да е всякак.
Въпросът беше че при тия дето им викат затворени нямаш циркулация и нужда от ток и съответно може да се каже че са по-прости. Но пък си имат други проблеми както писах вече.

Може би под "отворени" соларни термо системи имате в предвид "Drain-Back". При тях бойлера е на закрито, а на покрива са само соларите. Водата през соларите топли бойлера през серпентина в бойлера. Идеята е, водата в соларите да се самоизточва гравитачно и се събира в малък съд, когато соларния колектор не е достатъчно топъл или е прекалено топъл. Във втория случай солара е празен и слънцето може да го нагрява колкото си иска - без да завира каквото и да било. В системата има циркулационна помпа, която пълни колекторите с водата от малкия съд и я върти между колекторите и серпентината на бойлера. Когато тя спре - водата гравитачно се самоизточва от колекторите и се събира в малкия съд, който може да е на закрито до бойлера и да е на топло при него. Водата може да е най-обикновена, без разните там пропилен гликоли и др. подбни.

След това уточнение - не съм виждал отворена система. Тия за които имам някакво наблюдение са затворени, и значими проблеми не е имало.
А идеята да качиш бойлера на покрива е изначало тъпичка. По-сложна конструкция на покрива, трудна поддръжка и т.н.
При тия които съм виждал бойлера е външен, и стои в "бойлерното" заедно с останалата кинкалерия - циркулационна помпа, разширителен съд, контролер за помпата, клапани и кой знае какво още.
Бойлера (бойлерите) са комбинирани - на топла вода от панелите и на ток. Бойлери като бойлери. Все някога ще протекат или ще им се счупи нагревателя. Същия ще го имаш при варианта с панели за ток...

А за функцията UPS... Щом може да се направи, разглеждам въпроса все едно я има.
2 - 3 бона... Според теб в днешно време колко пари струва приличен UPS с истинска синусоида и мощност 2 киловата?
Не киловолтампера, и не от експреса разбира се...

Мисля че има повече видове отворени, но да общото е че основния ти бойлер или буферен съд е вътре и е със серпентина.
Вече дали можеш да източваш и дали има смисъл са подробности. Вакуум тръбен колектор не мисля, че е добра идея да остава сух. Той прави до към 300С. Преди години мисля давах едно видео с руснак, който му наляли разреден гликол и при -40С тръбите му замръзнали. В същото време пеква Слънце и топлообменика му цъфва. Та в неговия случай може би е било по-добре да източи, но пак сигурно щеше да има щети.
Ако колекторите са панели мисля че няма проблем да остават сухи. Но повечето нямат проблем и да стоят пълни, защото не кипят. Само ако са пълни с вода зимата трябва да се източват. Но подобни системи ако са направени като хората са достатъчни скъпи за да пестиш от гликол.
Добре направена система няма нужда и смисъл да се източва. Не замръзва зимата. Лятото управлението се грижи температурата в буфера да не минава определени градуси. През нощта пуска циркулация и от загубите в тръбния път се охлажда и т.н. По-сложни са, обаче работят без забележки. Единствената ми забележка е цената. Излизат колкото система със слънчогледи с които ще захраниш не само бойлерите ами и цялата къща. Затова не виждам смисъл.
От друга страна затворените изглеждат и по-прости и са по-евтини... И аз като Ицо си мислех ръг-тръг и проблемът с топлата вода е решен. Да, ама не!


Виждал си отворени... Няма значение термините, предполагам си ги виждал само в "малки спретнати къщурки с две коли отпред" и не си питал за цени

Иначе бойлер на покрива работи много по-ефективно. И за кратко да изпече веднага вдига с няколко градуса. Идеята не е никак лоша, стига някой да направи качествен бойлер който да издържа повече от 2-3 години.

Те искат тия пари за една кутийка с едно реле вътре...
Скоро гледах че са пуснали вариант без кутия демек реле за DIN монтаж и беше само към 1200лв. Почти се замислих, ама не бързам ..
Ако има нужда може и сам да си го направя. Но както казах не бързам да дърпам дявола за опашката. Дано не се налага!

Щях да излизам ама ми се размина и мога да поспамя още.
Това с UPS-а е като повечето неща които обсъждаме. Звучи добре на хартия, на практика не съвсем. Е сега на село съм в тоя филм, аз питах в другата тема. Моя съдружник и комшия му сложихме Deye и свързахме двете системи. Де-факто аз нямам партида за ток изобщо. Двете системи работят приемливо. Не идеално, щото инверторите не си комуникират но се справят.
Но Deye-то има функция UPS и достатъчно мощност и достатъчно голяма батерия да ни захранва с дни. Обаче не е grid forming и като спре тока моя инвертор може да го шашка. Те и в момента както казах леко се шашкат, но нищо фатално.
Трябва да разделя двете системи, което не е ОК, щото идеята е всеки да може да ползва слънчогледите на другия. Ако е обща пък няма как да се ползва UPS, въпреки че я има функционалността налична.

Та така... Има много хубави неща като гледаш реклами, но като почнеш да ги правиш на практика реалността се оказва по-различна.

Тя 'терминологията' и сложнологията за това е направена -да обърква и човек да даде едни пари на едни хора(да върви алъш вериша).
При нагряване водата(с която се къпеш) или топлоносителя(който помпа върти през серпентина на бойлера) се разширява. Увеличения обем
трябва да отиде някъде...
Затворена ( водата/топлоносителя) са затворени спрямо атмосферата, излишъка отива в разширителен съд ( с гумена мембрана м/у течноста и напомпения въздух)
Отворена (топлоносителя) след като увеличи обема си отива в разширително казанче отворено към атмосферата.
Мембранни разширителни съдове (два вида):
- нормални
- специални ( на които иглата за напомпване с въздух нарочно е оставена да стърчи навътре и да пука гумения балон и разширителния съд да стане ...неразширителен).

Тук е малко по-различно, особено когато колекторът е вакуумно тръбен. Това е все едно нагревател но без термореле и без термозащита. Може да го изключиш само ако сложиш автоматично засенчване.
При системите дето аз им викам затворени нагревателя влиза вътре в самия бойлер и нищо не може да спре нагряването на водата. За да не кипи има термоклапан, който отваря при 95С и затваря при 60С. Демек като "кипне" почва да хвърля вряла вода и то много. Желателно е да се предвиди отвеждането й при монтажа, щото може да попари много неща. Въпросът е, че заради тази защита бойлерът трябва винаги да е под налягане. Да може като се отвори термоклапанът да се излее врялата вода и да влезе студена от мрежата.
И тъй на практика винаги е свързано с налягането от ВиК мрежата то флуктуациите са предимно от нея. И на село специално са огромни. Имаме хотели с хидрофорни системи и те като се включат ти не можеш да се изкъпеш. Та си мисля че това може би повече е скъсило живота отколкото температурните разширения. Не знам.

При системите със серпентини се слагат разширителни съдове. Нещо трябва да обира увеличаването на обема наистина. Но това е основно когато се ползва гликол и не искаш да се губи. Иначе Емо спомена за буквално отворени системи и там разширенията не са проблем.

А те тръбите си пръщят и подскачат когато са студени и влиза в тях вряла вода, или когато са горещи и
в тях влиза студена вода, и си се пукат от това - колкото по-закалени толкова повече - неръждавейките повече,
железните по-малко. Може би оптималния вариант за твоя случай е да сложиш долу в помещенията един
буферен съд (цистерна с изолация) . И циркулационна помпа с термостат която да почва да върти вода между
нагревателя и буфера при превишавана на зададена температура(примерно 70 гр.) и да спира на 60 гр.
Това дето Емо го споменава е друго - наистина е отворена система , но подобрена - разширителното казанче не
е горе на най-високата точка, а е най-долу. За да не прилива е с достатъчно голям обем, примерно целия обем на
нагревателните панели на покрива да са 1/2 от обема на казанчето. Една помпа на принципа на кладенец засмуква
антифриза от него и пълни панелите, връщащия антифриз минава през серпентината на бойлера, подгрява водата след
което се връща обратно в 'кладенеца' ( разширителното казанче ) . Докато работи помпата течността в казанчето остава
примерно на 1/4 колкото смукателната част да засмуква и 1/4 обем за разширението. При спиране на помпата течноста
се връща в казанчето гравитачно. Нещо такова.
От друга страна - системи дето въртят и топлят чистата вода директно и са под напрежение от ВиК няма как да са отворени към
атмосферата, защото водата ще прилива от казанчето.
Аз имам обикновен 'варел' на покрива вързан директно за топлата и студената вода на душовете и към същата система имам
скачена хидрофорна система. Дори да не работи хидрофора, разширителния му балон изпълнява двойна роля - един път обира
топлинните разширения на водата в покривния 'варел' и втори път - буферира си хидравличните удари при работещ хидрофор.
Само не знам по купешката терминология система от какъв тип се води

Егати тия тръби ... аз бая години с тръби се занимавах ама не съм виждал да се пукат от разлика в температурите, явно това са някакви доста жълто изпълнени тръбички.

Де да ги знам какви са тръбите, ама като тръгнеш по заводите дето се ползват потоци - гореща, студена вода, пара, въздух...
Там където производството изисква максимална чистота( хранителновкусова, текстил, фармация) и са неръждавейки, доста често са нацъфкани.
Там където производството не го изисква и са железни рядко може да видиш напукано ако не е на 100 години. А и зависи от конкретната постановка - една обикновена вода
на атмосферно налягане можеш да я загрееш до 100 градуса , като я вкараш в система за подгряване под налягане (5-10-100 атмосфери), водата излиза на 300 градуса и
част от нея още щом излезе на атмосферно налягане, моментално става на пара. Или някъде където системите така са направени че инцидентно се смесват пара и вода и се
получава паро-воден чук. Това не е точно топлинно разширение на метала , а ударно топлинно разширение на малки количества вода загрети рязко от парата или друга
силно подгрята вода. Или когато пара засива вода... Зучи като дум...дум... все едно биеш с чук по тръбата:
https://www.youtube.com/watch?v=EqGd7lKQwtw
https://www.youtube.com/watch?v=A7pnA3-XndU
https://www.youtube.com/watch?v=ft3HaGrowEQ

Топлинните разширения на метала на тръбите пък звучи като ...Чат...чат...чат , имат ли, нямат ли тръбите П-образни компенсации и т.н.
https://www.youtube.com/shorts/VJuAxKklsJ4

Водоподготовка и т.н. - някъде водата е по-кисела примерно дето идва от гранит, другаде е по алкална(с повече хидрокарбонати). Алкалността(хидрокарбонатите) при
висока температура и налягане образуват въглена киселина която яде тръбите и т.н.

не че нещо, ама 'неръждавейката' също е 'желязо'.
освен това има и магическия материал 'джелезиум', 'чинезиум' и подобни.
би следвало да се отделят в отделна група конструкционни материали. и да се държи изпит при Киро Секирата.

ако някой ви ръси лакърдии на тема пара, и на стената му не висят водно-паровата диаграма и желязо-въглеродната...
обикновено приключвам разговора след оцъкления поглед при въпрос 'а прегрятата суха пара какво я правим'

---

следва да се сложи ясна граница между пàра и парà
и някак си да се усещате когато ви говорят за пàра, а в същност целта е парà
е, то по принцип приказката винаги стига до парà, но не е лошо да има поне един човек по веригата, който да разбира (и) от пàра

Много всестранно насочена тема за EV ... Сега и за тръби си заговорихме. За прегрята изпарена вода е желателно да се ползват безшевни тръби. Иначе и от каквато и неръждавейка да са - рано или късно цъвфат. Тоя термин суха пара винаги ме е хвърлял в недоумение...