Те не ги прекарват над панелите ама в повечето случаи ги прекарват както им падне и после няма никаква идея кой стринг кой е и кои кабели от къде минават и на къде отиват. Като си щракна една снимка на централата от горе с дрона, мога да си вкарам снимките в облака и да си вкарам окабеляването. Не съм си играл да го правя до сега щото нямам с какво да снимам но всичките облаци имат таква функционалност.

В облаците може да се вкара диаграма... но смисълът е когато имаш оптимизатори. Тогава виждаш всеки панел/оптимизатор и ако има проблем да знаеш физически къде се намира.

Иначе за монтажа аз се убедих, че е много важно диаграмите да се правят ПРЕДИ самия монтаж. Аз се оплаквах в другата тема как филм е да навържеш нечетен брой редове и колони и кабелите да са ОК. Не са виновни индианците искам да кажа

20 червячни мотор (асинхронни) редуктора задвижват (разпределени по дължината)
една безконечна транспортна лента ... почти твърда връзка - верига
Проблема е че уж са еднакви, но няколко ще въртят една идея по-бързо/по-бавно и след грубо час грешката става "огромна"
и лентата блокира... (лентата е германска, просто купена втора ръка и липсва "електрониката" за синхронизация)

търся идеи за детекция на "грешките" в обороти.
проблема е че лентата още не е готова и не мога да си правя експерименти
другия проблем, че се веригата (изходните валове) се явява почти твърда връзка

Хмм идеи много, но по скоро ще зависи от това какво би било възможно да се интегрира. Най-лесно би било ако директно може да мериш оборотите на валовете. Ако това е технически невъзможно, друг вариант е да мериш индиректно момент, от там да правиш анализ кой редуктор се товари и в каква посока и да го регулираш. Като казвам да го мериш индиректно , имам в предвид да мериш реакция в опората на редуктора, там вече зависи от самия монтаж, може да е много лесно а може и да е неоправдано сложно. Има и чисто механично решение, но там започват да влияят доста фактори и е приложимо само в определени случаи, съединител който позволява превъртане над определен момент. Ако червяка е с малък ъгъл, "по-мек" мотор също може да свърши работа, но ако спира по-скоро е с достатъчно голям и няма как изхода да върти входа.

вероятно ще мога да меря оборотите на изходния вал лесно,
но ме притеснява веригата, която е почти твърда връзка - не знам (теоретично) какви грешки ще събера от изходния вал
( по-трудно би било меренето на оборотите на първичния - мотора - няма вал ... или от перката за охлаждане )

просто търся идеи от къде да започна експеримента

BTW: германеца не е направил "съединители" - имало е някаква електроника,
която не могат (не знаят) да ми обяснят как е работила ... имало нящо

червяка е "твърд" - а спре и си ... мамата

Ами при лентовите транспортьори има различни подходи, зависи от самата конструкция. Като цяло провисване на самата лента също е признак по който може да регулираш. но там много зависи от конструкцията. Веригата като цяло е твърда връзка, но при дълги вериги имаш както разтягане, така и луфтове.
Натоварването на моторите може да е също параметър който да е полезен, но и там има доста условности, всичко е до това как е имплементирано. Тия асинхронни мотори ако ги управляваш с подходящите инвертори, би трябвало да го нямаш тоя проблем.

вероятно ще има ... но трябва да намеря решение за "детекция на грешки"
някъв "лесен" параметър, че матора се "тормози"

Самия инвертор можe да се грижи за това, и не му трябват сензори. Трябва да се тества, но като сложиш инвертор с векторен контрол, той си следи оборотите на матора и ги поддържа.

Би трябвало през инвертора да имаш мониторинг на тока през двигателя. Позабравил съм инверторите, но при сервата можеш да имаш аналогов изход пропорционален на тока, например. А модерните инвертори и сервата са доста близки като екстри...

По принцип асинхронния мотор си я има тая "детекция на натоварване" - при увеличено натоварване хлъзгането малко се увеличава и оборотите леко падат, т.е. при няколко мотора в паралел би трябвало да се саморегулират.

Освен ако червяка е с прекалено голямо отношение и мотора не усеща промени в натоварването, тогава без сензор някъде по механиката няма как да стане

Абе не знам за къде е това, ама някой дали е срещал търсчка за индуктивности, конкретно CM в която да е дадена и leakage индуктивността. Сега пак смятм филтри и пак като гламав отварям по 100 pdf до де намеря каквото ми трябва. Някои производители я имат в сайтовете си, и може да се търси, ама така е голям зор, намирам някоя мурата, оказва се че я няма или е 100 пари, после айде пак ... направо ми се зави свят от гледане на пдф-и:) нито маузер нито диджи са сложили такава колонка.

Я кажете какви принтери използвате .. трябва да си купувам принтер, преди година в Мексико си взех един brother L3560, печата си ама се чудя дали да не взема нещо друго. В момента съм с някакво HP 8710, но като цяло не съм голям фен на струйните, и нямам никаква идея къде са в момента като възможности. Тоя дето го имам си работи вече бая годинки, но си има проблеми. Не държа да е мултиифункционален, но то май повечето са такива.

Цветен Лазерен Мултифункционален желателно да има прав ход (допълнителн вход за единични листи - картон, самозалепващи, прозрачни и т.н. странни листи), да може да работи с неоригинални консумативи, желателно да е еднопасов и да НЕ Е HP. Аз се каня от едно известно време да взема за вкъщи нещо такова и като се заглеждах просто няма смисъл да купувам нещо по-малко. Най вероятно ще е или Brother или Ricoh. Едно време такъв принтер струваше половин бъбрек, сега за по-малко от цената на нов телефон може да се купи нещо смислено. Слулжебно ползвам един Lexmark MC2640 - еднопасов цветен с отделни тонер касети (в смисъл не са заедно с барабаните). На пръв поглед не е нищо кой знае какво, ама пък не ми е правил някакви сериозни чакмаци като изключим касетата за отпадъчен тонер - ненадейно каза че е пълна и спря тотално да печата, че чакахме две седмици доставка.

Ами тук масово се предлагат HP, Brother, Lexmark, не че другите ги няма, но като гледах, тия са с най-много модели. Малък ксерокс май няма смисъл, а за фазер не ми се дават пари. Загледах два Брадъра. Чудя се още искам ли скенер, може би има смисъл, не че сканирам много но чат пат се налага някой документ. На малките брадъри барабаните са с касетите, но това ми се струва повече предимство. Едно време печатах по много, в момента доста по-малко, основно печатам схеми за да мога да маркирам какво съм поръчал и проверил, и асемблита да гледам кое къде се монтира. От един пакет на седмица в БГ разхода ми е паднал до палет на година. Аз затова и гледам лазерен, на струйния ще му изсъхнат мастилата от старост.
За другите екстри ... не съм го използвал от години, но съм сигурен че ако е без тях, ще ми дотрябват след седмица

То и за скенера се отнася същото, че ако вземеш без скенер и ще ти дотрябва след седмица Най-малко набързо да копираш нещо - ще трябва да снимаш с телефона, че да печаташ - умряла работа. Даже и двустранния печат е много харна екстра. От време на време ми се налага да разпечатам някой голям даташит дето на обекта е терсене да го гледам на телефон/таблет/лаптоп и двустранно си намалява наполовина количеството на листята. Скоро печатах 100-тина страници упътване за нещо. Та по тая логика - гледай да е с всичко възможно. Такива почват да гонят хилядарка, ама той и един айфон е повече пък за айфона не му умуваш толкова много предполагам