Каква е постановката :

Имма за задчка да поевтиня едни дърти машини.мери се темпратура в порадъка 120 до 180 целзиеви градуси.
В помента се закача една самоделна термодвоика тип К и се ползва TX903
TX900-Srs-Transmitters
Field Rangeable Mini 2-wire Transmitters w/ Model Specific Input
Това 903 се захванва с +24 и вади изход 4 до20мА, после се мери с ADC и отива в софтуера.

903 е безумно скъпо,разпитах колко им трябва като точност и се оказа че 3-4 градуса нагоре-надолу не са проблем.

Бая време не бях пипал термодвика но си припомних младите години и сле леко ровене в нета намерих

МАХ 31856
Чете една камара термодвоики и праща градусите по SPI.


Другото е че възнамерявам да мна на Т тип термодвоика ( мед+константан) ,същата цена като тип К само дето е по точна.

Като цяло изглежда лесно , само питам ако някои го е борил ,са сподели мотиките ако има такива.
Най вече ме вълнува ако се ползва конектор (някакъв с 2 пина) дали се нарушава точноста.... по иде да щото в идеалния случаи от точкта на мерене та до чипа требе да е същия матетиял.

въпроса е как компенсираш студеният край. Това изделие ли е или няккава опитна постановка/единична машина ? Има ли реална причина за термодвойката ? За да компенсираш студения край трябва да мериш температурата там ..ама с какво е мериш е интересен въпрос....

Аз ползвам MAX6675.

За студения край много зависи какви са металите по конектора. Не е много умно да се слага конектор въобще като цяло. По добре е с клеми, компнесира се софтуерно (тестово) за 25 градуса и грешката после ще е нищожна. Обаче ако се наслагат една камара "термодвойки" тогава вече студения край става една голяма въпросителна. Ако в приложението няма вибрации спокойно се минава на pt100/pt1000. pt1000 реално може да се мери даже и с резисторен делител, стига да няма някакви брутални смущения наоколо. За pt100 има най-различни варианти. Имаше някакви готови решения и за термодвойки - преди 15 години като мислех да правя нещо бях взел някакви чипове готово решение ама нямам никакъв спомен какви бяха. Че то даже май бяха някакви семпли от аналог.

Изделието се продава , не е милионни броки но 1000 на година да речем.

МАХ6675 си е ок ама не ми трябва до 1000 градуса- повече от 180 тва нещо никога не е видяло.

Защо с термодвоика... ми някога си тъй са решили, моите купуват К тип и един сръчен китаец прави зарарка на мястото дето се мери.
Механично е доста навряно,ако трябва да се мине на друг метод ще има реване щото механичните Енг ще трябва да го преработват.

Може би трябва да поясня - това с конентора ми е идея за свързването на Т-двиката към платката.
Може да се запои но ми се вижда дървена идея, та и затова питам за коненктор.

Другото относно типа на Т-двоиката ако мина на Т тип ,ам едната жица е медна а другата констанатн ,та белким като слагам конектор предполагам дае по малко влиянието.

ами тоя конектор, механично как го виждш ? До него ще ходят проводниците на самата двойка ? Колко дълго ще е това нещо ? Като цяло термодвойката е много ниско импедансна но въпреки това може да и аш доста смущения. Въпросът за конектора, добрата практика е компенсацията на студения край да е механично куплирана там където правиш връзката, тук вече лесно може да получиш голяма грешка ако разчиташ да мериш температура нейде аътре което е далеч от конектора, много лесно може да и аш градиент от няколко С дори и при маломощни устройства.

Абе то калай/мед по спомен нямаше голям сийбек коефициент. Обаче разни други желязни сплави имат. А не е като из клеми/конектори да не се намират такива. И като се направи една твърда корекция за 25 градуса, остава само устройството да не е на много топло.

Бях ровил на времето и мисля че бях намерил сийбек коефициентите за най-различни метали, та може да се подбере подходящо свързване с достатъчно нисък коефициент и да мине без допълнително мерене при студения край.

Хммм да ама не ...нямаш ли компенсация температурата мърда заедно с околната, освен ако не термостабилизораш блока където е връзката на достатъчно висока температура, което само по себе си е безмислено, ако му сложиш сензор по добре да го компенсираш вместо да го грееш. Ако имаш околна 10-40 което е съвсем нормално за всякакви домашни и офис приложения, ще имаш и сходна грешка. За различните типове двойки е различно, но с Т тип имаш абсолютно същия коефициент на студения край като този на топлия, и грешката е 1:1.
Няма как да компенсираш на 25 С и да го оставиш така. Много фронт енд чипове мерят и компенсират на база вътрешна, това е ок ако нямаш голям градиент между конектора и чипа, но и това в много случаи не е достатъчно. 2-3 градуса градиент е нищо, зависи къде на платката е фронт една, колко слоя е платката, как е монтирана, какво друго има вътре, физически къде се намира, каква е околната ... и са толкова много променливи че или трябва да сложиш фронт една до конектора, по възможност да осигуриш термален контакт, или да сложиш външен сензор там, в малък тем обхват и при грешка от това порядък диод е ок, още по-добре някой сензор, rtd ...купа вода с лед

Точно за това за мен термодвойката е загубена кауза - не си заслужава труда да се прави къстъм устройство. Аз имам късмета да мога да кажа на клиента "трябва ми ей такъв PLC модул за термодвойки" и да не се занимавам с глупости. Ако има 100 термодвойки ще купя съответния брой модули, вкарвам ги в PLC-то и забравям за всичко. Същото правя и за термосъпротивления от който и да било тип. Другия вариант за подобен ретрофит е трансмитер 4-20ма - купува се за каквато термодвойка трябва и се приключва с драмата. Да - цената става красива, ама в индустрията, това което съм виждал до сега, е че който се опитва да прави подбни икономии просто не му е мястото в индустрията и приключва работа много бързо.

Преди половин година някъде преработвах една моя система(смяна на управление с S5 със съвременен контролер), за която в началото като я правихме им казах дайте да сменим енкодерите със съвременни абсолютни на профинет - те не - много скъпо. Оригинално машината беше с инкрементални. Е след година и нещо кандисаха и освен енкодерите си платиха и промяната на софтуера, щото при спиране на тока и си загубва позицията и после трябва да се нулират, ама когато машината е в процес няма как да се нулират щото не може да се движи свободно до нулева позиция.

Абе зависи от случая, plc-то и готовите неща са ок когато имаш производство, тогава има други фактори които са много по-важни от цената на самото плц или автоматиката. Да но не всички неща са така. Миналата година имах подобен проект, ама по себе си безумен, за капак и а и робот с който не исках да се занимавам, взехме плц инженер да се занимава с него, той почна да сменя сензори, енкодери защото не можеше да работи с това, онова не било индустриално ...ама това не е индустриална машина. Между първата версия и това което той направи автоматиката набъбна с близо $20000, което направи машината още по-невъзможна, вместо да се оптимизира и снижи високата цена тя се увеличи с близо 20% и това е цена на БОМ ...та има си приложение за PLC и индустриални подходи, има и за къстъм решения.

Аз нямам проблем да работя с това с което ми се каже и да търся някакви такива евтини варианти или да работя с каквото имам. Проблема е че някак си виждам кога трябва да се направи по по-скъпия начин и като кажа и не се направи, след време се прави и излиза още по-скъпо. Тия инкременталните енкодери за които споменах трябваше да им направя левъл конвертор, защото изходите им бяха с 5V диференциални сигнали а S7-1200 директно може да приеме само 0-24V сингъл.

За термодвойка, ако тръгна да правя нешо къстъм задължително ще е с някой от all-in-one чиповете. В момента нямам идея какво има на пазара ама все нещо има. И няма да го избирам по цена, щото следващото ми предложение за клиента ще е PLC което ще е в пъти по скъпо. То всъщност може и да не е - ако става въпрос за 5-6 термодвойки, щото за да направя нещо къстъм ще трябва да го обръсна някоя друга хилядарка а PLC-то ще е под хилядарка със сигурност.

Аз съм съгласен с теб, просто зависи дали това което правиш е сериен продукт или единична инсталация. При серийни продукти, ако изключим ситуации като пакетажни линии, и подобна производствена автоматика която е трудно да наречеш сериен продукт, прилагането на PLC в повечето случаи не е много оправдано, дори при хиляди бройки PLC-то става не много изгодно. Ако е за 1-2-5 бр. единични случаи, специфични машини, PLC винаги е по-евтино, няма как да разработиш къстъм контролер за парите за които може да купиш и програмираш PLC. Дори дизайна на прост термометър, писането на фърмуер и др. подобни ще отнеме десетки часове дори без лабовете, 10 часа работа офсетват цената на PLC с HMI ... та PLC си имат тяхното приложение и в много случаи са за предпочитане.

При ползване на термодвойки за относително невисоки температури, за компенсациата на студения край са важни две условия: двете клеми трябва да са на строго еднаква температура и тази температура трябва да се отчита от уреда. Постигане на еднаква температура става, като металните части на клемите имат общ термомост. Например две медни пластини с достатъчна площ, изолирани помежду си със тплопроводен изолатор (слюда). Метала на клемите не е от значение защото при еднаквата им температура двете едн се компенсират. Температурата на студените краища се измерва с резистивен датчик (метален или полупроводников), чиито показания дават абсолютната температура. Тук също има два варианта: единият температурата на студените краища влиза като компенсиращ сигнал в изчислителното устрайство или тази температура се термостатира на ниво на максималната околна температура (напр. 45 С целзий).

@ikarlo - теорията я знаем. Кажи как се прави всичко това на практика за единични проекти и бюджетно. Други варианти освен да се ползва някой готов чип и да се кътнат някои други корнъри няма. Да ти кажа честно много рядко съм виждал всички тези неща да са изпълнени като хората в едно и също устройство. Все нещо има пропуснато - зависи дизайнера кое е преценил че е по-маловажно за конкретния дизайн. И как да не е важен метала на клемите - важен си е. Ако всичко се прави както трябва обикновено се слага компенсационен кабел. А той не не е от два ендакви метала. Особено за евтините термодвойки кабела е от същите метали като термодвойката. И съответно на двете клеми ще имаш различни напрежения. На HSB не му трябва някаква много голяма точност - може да сложи някъде близо до клемите един термометър, да засече в няколко точки от 10 до 45 °С каква грешка му дава и да прави някаква груба компенсация. Тя ще е в рамките на 5-6 градуса максимум, според зависи на какви клеми ще попадне. Както казах, по спомен, калай-мед имат много малък сийбек коефициент, така че спокйте, платката и чиповете няма да окажат съществено влияние.

За температури под 200 С-целзий и не висока точност е достатъчно да се мине без специални мерки за измерване на температурата на студения край. Особено, ако се работи в обитаеми помещения и тесен обхват на околната температура. Термодвойката се свързва към обикновен клеморед и след това се настройва по горната температура. Ако обхватът на регулиране не е много широк не е необходима и лиенаризация на характеристиката. Това го има в повечето поялни станции. Още по-добре да се използва резистивен датчик, например, Pt 100...1000. В посочения обхват и тук не е необходима линеаризация - точността ще е от порядъка на +-1 С-целзий. Ако свързващият кабел не е много дълъг, не се прави и компенсация на неговото съпротивление. Ако последното все пак е необходимо, то свързването се прави по известната четири (или три) проводна връзка и това е всичко.
Най-масовото използване на платинови датчици за температура е в абонатните станции на битовото топлоподаване (парното). Там се използват Pt500 (Pt 1000 по-рядко) и връзките най често са двупроводни при дължина около 2м. При това изискванията за точност са доста високи.