По-лошото е, че самата човешка раса работи срещу себе си и то не само чрез ИИ. От много време мнозинството не се труди да придобие знания и умения, а само формални документи: "Учи мама, да си вземеш една добра дипломка, пък после в практиката чичетата и батките ще те научат практически."
Сега това вече ще звучи така: "Учи мама, да си вземеш една добра дипломка, пък като те уредим на една добра работа, ти шъ ги правиш работите с изкуственийът ентелект..."

Бат Коце у нас, може би като наследство от соца, има разбирането че в университетите трябва да се учат фундаментални науки пред практически методи. В резултат на това, студентите не схващат съвсем технологията и се питат "Аджеба за какъв чеп го учих тоз нормализиран вектор(примерно), когато никога няма да ми трябва". Всъщност тези неща се учат за да се изгради понятиен апарат. В бъдеще, когато студента усвоява практическия метод, той ще го усвои много по-лесно защото вече ще е чувал и понаучил за тези работи.
Така че мама като го подканя човека да вземе добра диплома, съвсем не греши. Дори да е само за китапа, защото той ще трябва да мине през процеса.

Ако е за самото образования, или тов акоето се предполага, че трябва да бъде, на запад се учи също не малко талаж, особено в САЩ, и се набляга на много неща несвързани с образованието и квалификацията ... но тук е много спорно кой е по-добрият подход, ако приемем че учащият се наистина учи, и се интересува от това което учи и иска да го работи, защото иначе няма смисъл да се дискутира двата подхода, те са еднакво неуспешни. Нашето висше образование като наследство е повече академично, теоретично, фундаментално .. както искаш така го наречи. Като недостатък учащите се придобиват малко практически опит и знания. Американското от друга страна е противоположност, то е повече практическо, но завършващите имат големи фундаментални празнини. Ако погледнеш обаче резултата, може да се забележи, че макар САЩ образованието винаги да е било повече практически ориентирано, това въобще не означава хора които като завършат могат да вършат практическа работа. И в двата случая са нужни години работа за да се придобие реалният практически опит, да се осъзнаят или придобият някои фундаментални знания. Хората които наистина се интересуват и желаят да го работят се справят еднакво добре и в двете системи, тия в по-академичната натрупват самостоятелно практическият опит, а тия по-приложното образование, натрупват сами липсващите фундаментални знания. Остава обаче една друга разлика, която от практическа гледан точка не е никак малка, тези завършили по-академично образование, винаги имат една склонност към твърде научен подход, твърде много задълбават, което само по себе си не е лошо, но е неефикасно на практика. Другите имат обратният недостатък, но имайки в предвид, че основно задачите които се решават са практически, и много често далеч не изискват дълбок фундаментален подход и разбиране, те се справят по-ефективно с решаването им.
Но това е образованието, но то не е единствения фактор, или да го кажем така, не само техническото образование е фактора, защото аз всичко това което пиша е конкретно за инженерни специалности.

Гибън: "Обучението едва ли допринася някому полза, освен на ония, които са предразположени към него, на тях обаче то почти не им е нужно."

"състояния на студа"

https://offnews.bg/obshtestvo/snegat-i- ... 73571.html

И теста:


Ако някой кандидат първокласник използва термините "източници на светлина" или "летящи обекти", би ме озадачил. А може би и притеснил.

Та така другари и другарки, пичове и пич... дами - май е по-добре да се мине изцяло на Изкуствени Идиоти.

Ами защо, има логика в тези конкретни въпроси, но зависи каква е целта на теста.

Днес попаднах на интересна статия със заглавие "AI унищожава книги" или нещо сходно.
В статията се споменаваше, че компаниите стопанисващи ИИ изкупували всякакви книги "на килограм", разпаряли ги, сканирали ги и след това ги изхвърляли.
Колкото по-стара била книгата, толкова по-ценна била.

Примерен линк: https://www.24chasa.bg/biznes/article/23482868

Айдуци! На баба им дрона!

По проекта могат да кандидатстват единствено работодатели, които имат право да обучат служителите си за умения, необходими за конкретното работно място и съобразени със спецификата на бизнеса им. Те имат свободата сами да изберат обучителната организация и кога ще се проведат курсовете.

Само за четири седмици през май над 450 работодатели са заявили желание да се включат в проекта. Финансиране ще получат 275 кандидати, които ще обучат общо 2381 служители. За обученията ще бъдат осигурени над 3 млн. евро.

3,000,000 / 2381 = 1,260 афро на калпак обучаем