Наложи се набързо да направя адаптер от QFN28 към QFN28. Припойчето заедно с едно от новите велерски попълнения свършиха чудесна работа.

Взех една пинсета excelta за рязане, оказва се че доста добре работи и за заголване на дребни проводници, точно в такива ситуации.

За подобни ръкоделия обикновено използвам литцендрат, а там всякакви секачки и заголвачки са безполезни. Но това са подробности.
За припоя ми беше думата. В подобни ситуации той е слънце ненагледно.

QFN28 се пои с всеки поялник с по-остра човка, бре! Само си похабил жицата...

Използвал съм термина "адаптер" защото това на снимката е адаптер, а не защото съм имал празно място в изречението.

Платката е угрешена при проектиране, и всички краци са завъртени с 3 пина по часовниковата стрелка. Или пък беше обратно на нея... Все тая...
Та се наложи да запоявам спайдърмени, за да могат да се тестват корекциите на фърмуера.

Или кратката версия - това не е смотан начин за монтаж на QFN, а супер-дупер дебъг тул.

Ако се загледаш по-внимателно, ще видиш, че преходникът не е 1:1. Т.е. жиците си трябват.
Другият вариант е адаптерна платка. Наскоро правих такава BGA144 към BGA144 с огледално обърнати пинове.
П.С.
Докато пиша бавно, Ицо е отговорил.

Ми споменавайте ги тези подробности. Снимка: магаре тегли електричка. Не, електричката не е повредена и заряд в батерията има. Просто собственика си купил за всеки случай и магаре и го тренира.

Приказката беше за припоя, а не за адаптера, и прецених че подробностите са маловажни...

Това е картинка генерирана с ИИ. Чипа няма надписи

Ц, замазал е надписа..
Сигурно си е купил някое китайско чипе и го е скрил да не му се смеем!

Проектът не е мой, дизайнът също. Не съм купувал и компоненти за него.
Но хайде да се посмеем, като сте казали!

Чак се натъжих. Имаше години в които това можех да го направя без очила. Имаше години в които това можех да го направя с очила. Сега са годините в които мога да го направя само с лупа. И вероятно ще настане момент в който няма да мога да го направя въобще...

Ха лупа ....аз вече без микроскопа и рейка не мога да запоя, не знам дали съвсем не виждам вече, или работата с микроскоп води до деградация.

Присетих се за класическия виц:

Жената се изчервява три пъти:
- Когато и поискат за първи път, когато си поиска за първи път, когато си плати за първи път.

Мъжът се изчервява два пъти:
- Когато не може за втори път и когато не може за първи път.

Сега се разрових във фосилите... За нещо подобно ли говориш?

Аз пък не се натъжавам, а гледам позитивно. Радвам се че все още мога да запоя пин по пин подобно нещо, а не ми треперят ръцете и да правя по една голяма, обща спойка на всички пинове от всяка страна на платката или чипа.

Апропо, това на последната снимка е по-лесно за правене от онова на предишната.

Направихме темата на Митко на нищо подобно...