Ами защото ОУ не е това което трябва да бъде. Ти имаш 1.3 А/mV, а офсета на 358 е 7 ,mV , т.в. са и от там може да си Ал +/- 10А разлика....
не случайно са сложили прецизен операционен.

Всяка платка самостоятелно си работи без забележки. Разликата в офсетите на ОУ просто натоварва с различен ток двата транзистора. 0V на входа запушва транзисторите.

Наблюдаваш някакви странни неща, които ми мяза да са плод на грешка в сетупа или меренето, я снимай, нарисувай как точно ги свързваш.

Резистор на гейта на транзисторите към маса?

Значи, ако двте платки са просто в паралел на товара, и единият вход е на маса, няма причина през тази с вход на маса токът да е различен от 0, освен офсета на ОУ-то.
Аааа но има една друга възможност, не знам как са ти масите. Ако масата на входа е различна от масата на шунта ти, в кабела имаш пад, този пад се явява разлика между двете маси, съответно сигнал а ОУ-то и в този случай тази с вход на "лоша" маса ще провежда ток пропорционален на пада, т.е. токът през другата.

Тони е прав, при 2 милиома токови резистори, свързващите проводници,
дори и 4 квадрата са съизмерими с токовите резистори.
Измервателната постановка е важна в случая.
Според мен, най-добре е да се вдигнат драстично токовите резистори - поне 10-20 пъти,
да се използват токови резистори в корпус ТО-220 и да се закрепят на радиатора и те
/или пък да са с подходяща мощност/.
Съответно и управляващото напрежение Vctrl трябва да се вдигне толкова пъти също.
Това практически ще елиминира влиянието на офсета и на свързащите проводници.

Тука много зависи какви токове мислиш да постигаш със всяка платка, ако целиш много високи има смисъл от малки шунтове, но тогава пък ще си ограничиш много работното напрежение, не виждам какъв е е тоя транзистор с който да имаш хем 50А хем 50 В диапазон, щото при нискоомен товар тия трназистори ще разсейват киловати.
Аз бих подходил обратно. Първо какво ще е работното напрежение на тоя товар, да речем 100V, като погледнеш SOA графиката при 100V DS имаш не повече от 5 А. Тия 5 А са 500W ... не знам как ще ги разсеяш, но това ти е макс за транзистор при 100 V. При 5А и метален шунт спокойно може да работиш при 0,5 W на шунт, което при 5 А е около 20 mOm. Аз лично бих таргетирал 500W за двойка транзистори а не за един, т.е. по 2.5 на транзистор, и бих сложил шунт 50 mOm.
Дори и така падовете имат значение, съответно бих направил 4 проводно свързване до изходните терминали, също е важно и как и къде имаш връзка на масите. При няколко платки в паралел нещата са малко по-сложни, трябва да компенсираш за пада, което вече не е чак толкова тривиално като с една платка, за мен най-чистото решение е да предваш заданието диференциално, но е възможно и да имаш компенсация на разликата в масите.

Има 10к между гейта и маса на всеки транзистор.

Относно натоварването: 13V/20A макс, т.е. около 250 вата. Транзисторите са ТО247, два броя- до към 150 вата трябва да издържат продължително време.
За свързващите проводници съм съгласен, че са с по-високо съпротивление от токовия резистор, но все пак платката има собствена маса, спрямо която трябва отработва напреженията. Пътечките са оразмерени за 30А, ама ефекта започва да се усеща още преди 1А.

ПП: Май ще трябва да снимам едно кратко видео с ефекта...

И аз да метна малко боб...
358 не е рейл ту рейл ОУ, и при еднополярно захранване работа около 0V вход и изход не са ясно дефинирани...

За тест можеш да го захраниш с някакво ниско отрицателно напрежение, да кажем -2 до -5V.

Откъде изрови тоя древен кирпич?

aaa 358 си е ОК, аз го използвам доста, просто не е за тия цели. Платките може да имат собствени маси, но е много важно как са ти масите към това източника и захранването на платките и модула който задава Vreg. Писах за диаргама, снимка на кабелите ... единствения начин пада да не е фактор, е Vreg на платката която не изпзовлашп да е директно към масата на нейният шунт, не към масата на управляващата, не към масата на захранването. Дай снимка и ни спести гадаенето.

В завод слагаме с RS485 да мери. Монтираме съб-неделя, да не им пречим на работата. Всичко върви. В понеделник се обаждат и... - няма връзка. Оказа се, че като си пуснат ел двигателите, кабелите им минават до 485 линиите и смущенията забиват каналът. Уж като са му диференциални, се компенсират, ама...
Местихме кабели и се оправи. Имаше си терминални съпротивления. Общо към 100м мисля бяха жиците.
Това да забиеш стека на процесор си иска доста умения. Освен ако не е Пик. На 8031-53 съм правил много неща. И въпреки, че е с много малко РАМ - 256 байта, се оправях.

Сега като четох наново дискусията и се сетих, че може би не съм свършил едно важно нещо. Направил съм платката така, че двата ОУ (дето са в един корпус) да мога да ги управлявам поотделно. Ще направя един тест да проверя дали същото нещо се получава и в рамките на самата платка. Тока през всеки транзистор ще ми е трудно да измеря (двата дрейна са на един голям полигон), но поне мога да измеря напрежението на двата гейта какво е когато входа на единия ОУ е замасен. Така ще мога да елиминирам влиянието на външните жици. Друго, което мога да направя, е да сменя токовите резистори от два на 10 милиома.
Не знам днес дали ще мога да го направя, ама ще е съвсем скоро.

ПП:

Китайците продават кит за сглобяване на електронен товар с LM324 с 4 транзистора. Така че новото е добре забравено старо.

Да но 324 е с двойно по малък офсет, а те използват 100 пъти по-голям резистори, ако погледнеш 0.33 има, два в паралел. При 0.16 ома нито офсета, нито опроводяванврп на масата е толкова критично.

И аз ще хвърля малко боб.

Това са биполярни ОУ, съответно трябва да се внимава за входните ТОКОВЕ. Свързани заедно двата входа почват да си влияят. Така мисля.
Раздели входовете с резистори. Пробвай със 100 ома или 1к. Т.е. по един резистор между общия вход и (+) пина всеки ОУ.
Съответно може да сложиш същя резистор и на (-) входовете... Де да знам, пробвай. Примерно като на снимката.
Не подценявай честотната компенсация. Хубаво е честотната лента да се ограничи (кондензатор между изхода на ОУ и (-) входа - не е нарисуван) за да нямаш проблеми със самовъзбуждане. А ти ще имаш!
Друго важно - гледай всички маси да са в една точка и тя да е в долния край на шунтовете.
Ако двата ОУ бяхя отделни, можеше двата шунта да са разделени и всеки ОУ да си се свърже към неговия си резистор. Ама сега ми се струва че всички маси трябва да са на едно място.