всъщност да, не ти трябва да мериш т на двете води, а само на крайната - обратната връзка. нали и ИМ ти е плавен, за да може двете води да се смесват в произволни съотношения

Плавен е разбира се, не е само в крайностите но винаги съотношението е 100%. В смисъл ако едната е 30% другата е 70% - това с цел да се използва само една задвижка. Задвижката е с обратна връзка, така че се знае точното и положение.

ясно, защото пид-а дава някакво процентно положение и трябва да може като му се подаде, да го заеме точно, а и ако е както казваш и с ОВ самия ИМ, още по добре

пид регулирането е регулиране на някаква величина, отчитайки грешката, интеграла от грешката и производната на грешката. за да е ясно за какво говорим, ще мина по отделните съставки и ще дам примери
начи, най-простото регулиране е пропорционалния регулатор. при него, следим разликата на реалната от желаната стойност, и изработваме компенсираща реакция пропорционална на тази разлика. пример - обикновения стабилизатор на напрежение. предимства - просто изпълнение, стабилност на работата (важно нещо). недостатъци - винаги величината е различна от желаната, макар и с малко.
следващия е интегралния регулатор. при него, следим интеграла на грешката и изработваме изходна реакция пропорционална на него. пример - честотните синтезатори работещи с PLL. предимства - нулева грешка (величината достига желаната), недостатъци - по-трудно се стабилизира от пропорционалния.
чисто диференциален регулатор не знам да се използва, понеже величината която управляваш постепенно ще "отплава". пример за естественото му проявяване обаче е поведението на свръхпроводника в магнитно поле - задържа една и съща дистанция между себе си и магнита.
в пид регулатора, имаш смесване на всички изборени методи, като всеки метод си върви със собствен коефицент. това е общо взето.

само това ли измисли?
Ако беше си направил труда да погледнеш кога е пусната темата от от мен щеше да се сетиш , че или съм намерил телефона на ПИД без твоя помощ или съм намерил отговори на въпросите ми , макар и от другаде.
Ако пак се вгледаш в монитора ще видиш ,че Cekins тодхвана темата на ново.

Айде със здраве.

Niko, не съм точно аз щото didofen без да иска пусна пост във нея. Аз видях че е стара, обаче се направих на ударен, щото ми е интересно. Това което Zaphod казва вече съм го прочел, а и аз намерих телефона на ПИД ама все още се боря с въртенето на шайбата. И си мислех че ако 10 човека се напънат да я въртят ще стане по лесно за всички. Освен това в друга тема се повдигна наново въпроса за "телефона на ПИД" и си мисля че във вече съществуващата ще е по-добре да се обсъжда. Само че мястото и е в академията май. Рек. ако иска, да я мести там.

аз пуснах, защото имаше линк към нея в друга тема.
та така и не разбрах дали някой иска да продължа да обеснявам, считам че мога да кажа нещо по въпроса, завъшил съм ауит магистър, и то добре.
който, нека зададе въпрос, или насока какво от къде да се започне

Е аз видях, че така стана . И аз поради причината че ме интересува пуснах поста. Даже сега започвам един проект, в който може да ползвам ПИД, макар, че тука и времето за достигане до температурата ще е важно. В смисъл ще се прави време/температурна крива по задание. Като съм готов с хардуера и ако имам проблеми ще питам.

ок. говориш за времето на регуране или т.нар. време на преходния процес tp. ако мога да помогна, няма проблеми

Материала който ще се нагрява до около 700-800 градуса е много чувствителен в промяна на температурата в диапазона 250-350 градуса. Конкретно в този диапазон възникват много големи линенйни разширения и там температурата трябва да се покачва много бавно защото материала се пука. В другите зони не е проблем. Това важи и при загряване и при охлаждане. Охлаждането по не е проблем защото системата си изстива бавно, така или иначе.

ясно. в този участък се задава малък кр и голям Ти на регулатора и той бавно ще привежда т на материала към желаната. след като мине т над 350, отново се задават нормално определените стойности за кр и Ти.

Аз засега имам друга идея за решаване на проблема. Ще следя покачването на температуата за единица време и ако избягва от кривата да променям въздействието. Един вид чисто пропорционално регулиране. Но загряването е бавно и предполагам, че малките осцилации няма да са проблем и ще се овладяват сравнително лесно. При пълна мощност температурата се достига за около час и половина. Ако не става така тогава ще прибягвам до ПИД.

П.С. : С ПИД-а има и още един проблем, несъществен но съществуващ. Материала като количество почти винаги е различен и от там се променят и коефициентите на системата. Трябва да се казва преди всяки цикъл колко материал има и да се зареждат различните коефициенти. Не че е проблем ама трябва да направя над 60-70 опитни засичания за да намерия коефициентите, което ще ми отнеме ненужно много време и доста дебела сметка за ток. Ако беше за клиент щеше да си заслужава ама си е за лично ползване и целта не оправдава средствата.

а материала позволява ли такива опити с нагряването, или няма него да загряваш.
иначе идеята е мн добра, и би трябвало да стане. и значи в този участък няма да ползваш пид, или изобщо \няма да ползваш пид?

Засега няма да ползвам ПИД въобще. Материала позволява всякакви опити, но те не са необходими на този етап, защото характеристиките му са ми добре познати. Понеже до достигане на критичната зона, ще имам някакво движение и контролера ще има идея как се движи температурата спрямо времето, ще има време за реакция. Даже мисля да го правя още преди достигане на точката да се вземат мерки. Това с цел туширане до известна степен инертността, която е в минути.

Изобщо не ти трябва типичен регулатор.
Нужна ти е най-проста следяща система.
Задаваш (нпр. таблично) режима на загряване, и просто го следваш по време и температура.