Не съм от най - чувствителните натури, но някой неща ме трогват определено:

Цецо,думата не е сантименталност а човещина.В сегашното състояние в което се намираме много често се виждат такива неща.Жалкото е че се стига до там.Лично аз съжелявам тези хора - по една или друга причина обстоятелствата в живота са ги принудили да стигнат до там за да оцеляват.Преди години такива работи нямаше и ако е имало то поне не бяха толкова явни.Това е другата страна на живота.Всички се борим и се молим да не стигнем до там защото тогава наистина е страшно.Това е човешката тагедия.

Приемам корекцията, прав си.

Има хора които са на това положение по собствено желание. Има обаче и много които не са. Живота си е пълен с гадости по дефоулт.

Имах си един такъв човечец близо до работата. Виждах го почти всеки ден, беше много кротък и определено не нахален. Никога не съм му давал пари (незнам пред кой мангал се отчита, за мястото за просия). Купувах му хляб и мляко от съседното магазинче. Изчезна. И ми е криво като се сетя.

А състоянието на държавата не е гаранция за липса или наличие на подобни картинки. В Германия и Франция ги виждам доста често.

Въпрос на избор?

Чували ли сте лафа - "Човек колкото повече знае-толкова е по непробивен..."
или другия дето се сещам,определение за тесен специалист : "Човек който научава все повече и повече,за все по малко неща"

@mitko_el, чувал ли си думите "тесен специлист" а ? От широки и големи специалисти дето много знаят са си патили много хора ( за справка питай Пирев какви специалисти са му правили климатика - последно той се оплакваше от майстори,Дядо Боре-също !!!)
Има хора които разбират от неща в малка но специфична област.Не дай се боже ако имат и някакво заболяване.Такъв човек като остане на улицата и не може да намери никъде работа а здравето му не позволява тежък физически труд му остава или да се надява на милостта на другите или да се гръмне.
Човек никога не знае на къде ще го запрати живота,а даже и тези със сигурна работа и стабилни доходи не са застраховани от мизерията и нещастието!

"Човек колкото повече знае-толкова е по непробивен..." - може ако е сух теоретик без желание за работа и амбиция за успех !

"Човек който научава все повече и повече,за все по малко неща" - да и в областта си може да ти отговори за скунди на неща дето ще то трябва месеци да четеш за тях ( а и ще ти вземе съответната такса за консултация )

Не прави такива заключения защото не знаеш утре на къде ще те отпрати живота !

Задай си въпроса и си отговори сам: Що за човек е този който коментира с поговорки на хорското нещастие и колко стърува той като човек?

още като видях тази снимка /втората, преди 2-3 години още се моташе из нета/ се възмутих до къде е стигнало човешкото незнание или глад.
просто е жалко да се види човек който не може да оцени докъде и какво може да прави.
а по първата картинка съм забелязал че колкото по малко има един човек толкова е по склонен да отдели внимание и на другиго /например кучето/ и колко малко хора които в големи и скъпи коли гледат безучастно към такива гледки у не им пука нали те са добре, а и кучето му живее по добре от човека насреща му

за съжаление на тази етап от живота си мога само да гледам отстрани на такива хора без реално да мога да помогна нещо за по доброто им живеене или внедряване в живота като полезни за обществото. друг въпрос като ги срещам по улиците е дали са наистина толкова бедни защото какво ли не съм чул за такива хора дето всъщност не са толкова закъсали ....

Кичо, Митко_ЕЛ го е избило на поговорки не му се сърди ....... не е човек дето се присмива на чуждото нещастие.

Определено не се присмивам на хората от снимките. Смятам ,че голяма част от хората пишещи в този форум ,са точно "тесни специалисти",няма как да навлезеш "навътре" в тази сложна и интересна материя,ако не фокусираш усилията си. Поговорките ги написах ,мислеики си какво е довело човека със С++ , до това положение

Microsoft

ще ми обясни ли някой какво не вдявам?

Е незнам това на втората снимка ми се струва колаж. Някак си невярвам, че човек усвоил C++, ще изпадне чак до такава безизходица. Това предполага едно интелектуално равнище, което би му позволило да работи и други неща (ако предположим че за С++ програмист няма никаква работа, което пък е почти невероятно).

А иначе просията определно е превърната в бизнес (не само у нас, по цял свят е така). Но това не значи че всички просяци са "бизнесмени". Често някой седи над тях и им прибира "заработеното". Мафия си е абсолютна и там, особенно по лъскавите софийски улици и кръстовища.

Някой хора каот ги видиш обаче и си личи, че трагедията не е симулирана. Но както казах - аз пари не давам. Може да му взема за ядене нещо, може някоя дреха да му дам, но пари не. Особенно като знам, че просешкия бизнес в София се контролира от мастити мангали.

А пък за циганетата по кръстовищата - направо си ме избива на насилие понякога. Като видят жена особенно - така стръвно се нахвърлят. Виждал съм как драскат по боята на колата с пирон, ако не им даде пари. Не можах да го сбарам обаче. Преди време, спирайки на кръстовището един мангал(не беше дете) тръгна към мен. Явно обаче му се сторих непереспективен обект, та тръгна към мацката зад мен. Аз обаче гледах в огледалото и какво да видя - оня преди още да е спряла колата, се беше напъхал наполовина вътре през прозореца (нищо чудно да е видял и нещо лесно да докопа - чанта може би). Мацката така се ошашави, че забрави да спре, т.е. спря в мен. Е не искам да ви казвам каква човещина щеше да изпита тоя ако го бях докопал. Добре че на старата каруца бронята е гъвкава, та нямаше поражения, ама мацката яко си изкара акълите. Гледам го че е там тоя мангал често и си мисля некой ден да сляза и тъй да му отвъртя няколко, без да знае що, да се чуди.

като го гледам, сигурно не е ползвал еклипса и затова не е случил на затъмнение
но пък всички руснаци, дори гениите, които познавам, яко наблягат на чашката
именно с цел затъмнение. в светлата си част от месеца са брилятни, но това са само няколко часа в месеца

преди 3 месеца бях в южна африка. не можах много да обиколя
то там само с кола може да се движиш, а програмата ми беше доста натоварена.
направи ми впечатление, че на светофарите тук-таме има чернилки с табелки "дайте ми някаква работа"
не с чашки да просят "бате, дай некоя стинка, да си жив и здрав, господ да те богослови"

съчувствие... сантименталност...
не знам. като че ли обръгнахме и на това.
от осем години пътя ми минава всяка сутрин през сточна гара.
там едно малко невръсто момиченце миеше стъклата. мосле момиченцето порастна, наедря. стана девойка.
после забременя. беше с бая голям корем и още миеше прозорци през зимата.
после изчезна за няколко месеца, явно роди. след това се появи пак на прозорците.
изглеждаше по друг начин - с ония характрени малки бръчици, които отличават момичето от майката
лятото го видях с бебето - пак на прозорците.

на това място е ужасно. има всичко, за което си мечтае планинаря - кал, бензинови пари, дизелов пушек, изгоряло отработено масло от лада... ако трябва да седя там, не знам дали ще се хвана на каквато и да е сума. а бебето расте там. майка му - порастна пред очите ми.

и нищо не мога да направя...

Нещо много мрачен стана разговора.
За разведряване и поука мога да ви пусна една стара басня.

Във френски (европейски!!) вариант

Френската версия:

През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата.
Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде, свиква пресконференция и пита защо мравката има право да стои на топло и да има какво да яде, а нещастния щурец мръзне гладен под снега. Телевизията веднага организира предаване на живо, как щуреца е посинял от студ и се чуди къде да се свре на завет. В същото време се пуска видео как мравката се е разположила удобно в топлия си дом, а масата е препълнена с храна. Всички французи са поразени, че в една толкова богата страна оставят бедния щурец да замръзва на улицата, докато другите тънат в изобилие и охолство. Асоциациите, борещи се срещу бедността организират протести пред дома на мравката. Журналистите организират интервюта, питащи как е допуснато мравката да забогатее на гърба на щуреца и искат от правителството да увеличи данъците на мравката, за да плати справедливата цена на богатството си. В отговор на сондажите, правителството приема закон за икономическо равенство и закон срещу дискриминацията. Данъците на мравката са увеличени и плюс това, тя трябва да плати огромна глоба за това, че не е наела щуреца на работа (за да му помогне финансово). Тъй като мравката няма достатъчно пари да си плати глобата и данъците, къщата й е иззета от държавата и тя напуска Франция и се заселва в Швейцария.
Телевизията прави репортажи как щуреца е надебелял. Той е на път да изяде и последните запаси от храна, натрупани от мравката, а пролетта е още далеч. Жилището на мравката се превръща в социално жилище за щуреца и започва да се разпада, защото последният не прави нищо за да го поддържа. И за това се порицава правителството.
Съставя се анкетна комисия по проблема, която ще струва 10 милиона.
Щуреца умира от свръхдоза.
Вестниците "Либерасион" и "Юманите" коментират провала на правителството да се справи със социалното неравенство.
Къщата се превръща в свърталище на банда от паяци имигранти.
Правителството се поздравява с голямото разнообразие на културни общности във Франция.
Паяците организират трафик на марихуана и тероризират целия квартал.

Край.

Супер! Днес във Франция, скоро в целия свят!