Предполагам че тук има хора които следят различни медии по света и затова искам да попитам кой какво е гледал по повод обесването на Садам.
Интересуват ме фактите, а не кой какво мнение има за Садам.
Отразяванията които аз гледах имам чувството че са правени с copy&paste... Говори се за жесток диктатор, справедлив процес и тълпа щастливи иракчани които празнуват... и евентуално някой против смъртните присъди.
Нямам нищо против твърденията, изглеждат правдоподобни, но все пак не видях нито една медия да се поразрови и да даде подробности или факти.
Така тия твърдения звучат като твърденията за арсеналите с оръжие за масово унищожаване.

Ако някой някъде е видял факти нека да каже...

Иначе, това което аз изравям от нета е силно притеснително, всъщност ето фактите:

1) Садам е обвиняван за много неща, обмисляни са 12 възможни повода за процес, но в крайна сметка съдят го за убийството на 148 шиити.
2) Вината на Садам в случая е, че е заповядал тия 148 души да бъдат съдени от революционен трибунал по обвинение в атентат.
3) Трибуналът (начело с някакъв съдия който сега чака ред за бесилото) взема решение и тия 148 са осъдени... Предполага се че са нямали "справедлив" процес, но това едва ли е имало значение, защото ако наистина са участвали в опит за убийство на държавен глава (а това не видях някой да го оспорва) така или иначе не са имали шанс.
4) Дотук мисля че на всеки е ясно какво значи да заповядаш някой да бъде съден от "трибунал", но от правна гледна точка аз не виждам никакъв състав... Още повече че Садам е юрист по образование и едва ли е издал писмена заповед, която е против собствените му закони..
5) В процеса срещу Садам са убити трима от адвокатите на защитата и завършва основно със служебно назначени адвокати. А главния съдия по делото беше сменен един месец преди произнасяне на присъдите след като каза че "Садам не е диктатор". Интересно какво е мислел новия съдия - че Садам е виновен без значение какви са доказателствата по делото?
6) Факт е че, Садам е гонен от доста заседания, като някои от заседанията се провеждат без присъствие на представител на защитата... Факт е, че адвокатите му (доколкото е имал такива) са нямали свободен достъп до подсъдимия и той не е получавал правни консултации през по-голямата част от делото. Не е въпроса дали са му били необходими консултации, въпросът е доколко е бил наистина "справедлив" процесът.
7) Процесът срещу Садам започва 2004, т.е. преди изборите им и официално е под иракска юрисдикция, но такава трудно може да се каже че има, доколкото властите са назначени от коалицията, а пък легитимни промени в законодателството няма.
Пак през 2004 Садам полчава официално статут на военопленик и като такъв не може бъде осъден на смърт, освен от международен трибунал

Изобщо като се поразрови човек за подробности изкачат много въпроси... Защо след като Садам е толкова кръвожаден диктатор не беше съден като такъв? Защо процесът срещу него се обевява като справедлив, без да се коментират нито мотивите, нито фактите, нито доводите на защитата? Защо след като е бил толкова жесток диктатор след свалянето му не настъпва всенародна радост и щастие както го изкарват по телевизията ами само за тоя месец има 108 убити американски войници и около 2200 иракчани, а месецът дори не е изтекъл...

И къде се дяна независимата журналистика...

Все пак мисля че постоянно се повтаря " престъпления срещу човечеството " .А ако според теб използването на зарин срещу мирно население ( в случая кюрди ) не е такова - здраве му кажи .

А той осъден ли е за това? Това е сериозно обвинение и ако имаше доказателства, не биха пропуснали да го направят. А и квалификацията на едно деяние май силно зависи от това чие е то. Защото ползването на касетъчни бомби срещу гражданското население е също забранено от международните конвенции, но не съм чул да го наричат " престъпления срещу човечеството ". Познай от първи път защо?

vasil, не казвам че не вярвам в твърденията за "престъпления срещу човечеството". Едва ли световните медии и служби могат да изфабрикуват толкова много случаи като този с кюрдите. Проблемът е, че в колкото повече престъпления на Садам вярваш, толкова по-абсурдни стават фактите и толкова повече будят съмнения действията на други държави и най-вече медии.
Просто се опитай да си спомниш примерно кога и как разбра за кюрдите и:
1) че населението е било мирно
2) че е използвано химическо оръжие
3) че използването на подобно оръжие е било "незаконно"
4) че отговорността за това носи Садам, а не примерно "химикът" Али

Аз вярвам че е горното е истина и точно за това се притеснявам, защо жертвите и близките на загиналите са лишени от разследване по случая и разкриване на цялата истина. Как ще бъдат разследвани подобни случаи след като още в началото на операцията американците направиша тесте карти с най-важните хора в Ирак и по един или друг начин те бяха избити. Дори и да продължи делото с кюрдите, вече почти няма нито свидетели, нито обвиняеми...
Защо през годините когато са извършвани тези престъпления на Садам се е гледало като реформатор, който модернизира Ирак и се е ползвал с подкрепата както на изтока, така и на запада. Защо след като е бил такъв престъпник срещу човечеството беше оставен на власт след "пустинна буря", защо основните мотиви на последната операция бяха несъществуващите оръжия за масово унищожения и несъществуващите връзки на Садам с терористи, защо сега не беше съден като престъпник срещу човечеството?
Защо, защо...

сегашното правителство е съставено все от разни типове, дето не са си пили шербета на спокойствие през режима. ествествено че искат да го обесят колкото се може по-бързо, но правят там процесче за пред хората. пък и какво очакваш, да не би нюрнбергския процес много да се е различавал? победителите правят подобни процеси, само за да не изглеждат варвари, но според мене само се излагат - аз лично съм склонен да уважавам този който директно беси враговете си, пред този който импотентно се крие зад разни гръмки фрази и се мъчи да докаже че убива законно.

Защото Саддам беше през всичките години след преврата в Ирак лидер на Арабската национална социалистическа партия (БААС), разпространена също така в Сирия Йордания, и отчасти в Алжир, а по едно време дори и в Либия.
Защото съвпадението в името с нпр. Deutsche Nationl-Sozialistische Arbeiter Partei (Германска, национал-социалистическа работническа партия) не е само в думите.
Защото, както и трийсетте години на 20 век, така и сега, думата социалистически, социал- , и пр. заслепява очите на твърде много политици и ръководители в Европа и по света.
Затова!

Можеше просто да направят както направиха румънците ако се сещате ...

Syrius, нещо не мога да те разбера... искаш да кажеш че не са обръщалии внимание на Садам, защото приличал на Хитлер?

иначе то стана точно като при румънците, аз не виждам голяма разлика. Може би единствената по-съществена разлика е че тогава никой не одобряваше това официално...

Казвам, че всички се надяваха, а и множество продължават, че социалистическата (макар и национал-) идеология, е възможно решение на проблема със секуларизацията на мюсюлманския свят.
На мене лично, такива надежди са ми смешни, защото социалистическите идеологии са толкова ялови, че освен до диктатура и някаква форма на нео-феодализъм до нищо друго не са довели, и не могат.

Доколкото познавам религията на исляма, въобще не можем да се надяваме, че комунистическата идеология ще може успешно да я измести в съзнанието на хората и ще направи ислямския свят малко по-улегнал и резонен.

Е, то стана ясно още със съветския провал в Афганистан.
Но сума ти народ твърдят, це социализма било нещо различно от комунизма, и можело да свърши работа.
Все пак, исляма се основава на умма-та = колективния живот в общността на вярващите.

То щото е толкова различен социализЪма, за това досега само във Франция вуждам някакво негово подобие да дава резултати в момента...
А вътрешните убеждения и вярата на хората не могат да бъдат променени с идеологии, налагани отвън. Първо е нужна вътрешна промяна.

аз повдигнах темата търсейки повече логично обяснение и факти, а не да говорим за стандартните клишета като комунизъм, социализъм, ислям и добро и лошо... Обичам да изучавам нещата такива каквито са, а не да ги тълкувам с логика от сорта "това е направено от лошите, следователно е лоша работа".
Не знам дали е професионално изкривяване, но аз не се чудя дали закона на Ом е добър или лош, той просто си е такъв. Дразни ме, че не само политиката ами и историята напоследък се прави като холивудски филм за добрите и лошите, хепиенд и т.н., без поглед в реалните факти.
Нещата в живота са прекалено сложни за да ги определяме еднозначно с добро или лошо. Примерно че режимът на Садам е дошъл с много кръв е факт, но сам по себе си тоя факт не е достатъчен според мен. Трябва да се знае какво е било преди Садам и дали е имало смяна на ценностна система. Защото за съжаление, всяка смяна на ценностна система е свързана с много кръв. Брутални кланета е имало и във френската революция и гражданската война в САЩ, но не ние твърдим че щом западното общество се е родило в кръв, значи е лошо общество...
Тук се споменава процеса в Нюрнберг -нещо което аз принципно одобрявам, но той също си остава противоречив факт. От една страна заслужено и справедливо се осъжда фашизма, но от друга страна прехвърлянето на цялата вина върху фашизма прикрива много неща извършвани от съюзниците.
Все пак ако трябваше да се повтори същата процедура и за Садам, аз бих я одобрил може би.
Спомена се "съветския провал в Афганистан"... също много сложна тема. Да, СССР влиза в афганистан и се бие с фанатизираните талибани, но не бих определил битката между "комунизъм и ислям", по-скоро една загубена битка от студената война. Както щете го разбирайте, но съм говорел с хора участвали в тая война и съм твърдо на страната на "лошите комунисти" в тоя случай. По-скоро доводите на Sirius се отнасят за конфликта с Чечня...

Mисля, че нещата стоят така.
Садам е бил извратен свиреп азиатски диктатор. По какъвто и начин да е осъден, не мога да го съжалявам. Марионетки или не, съдили са го негови сънародници. Режимът на Садам не е дошъл с много кръв. Многото кръв се е ляла впоследствие , когато се е почувствал достатъчно сигурен. Няма смяна на ценностната система, като изключим ежедневния страх.
Химическата атака върху кюрдите е била известна на големите играчи в политиката още в същия ден на извършването и. САЩ тогава са залагали на Ирак , като противник на Иран и са си затраяли. Лицемерие, което съвсем не е изключение за тях и не само за тях.
Процесът в Нюрнберг също е лицемерие. Като започва студената война, американците го претупват набързо, даже тихомълком освобождават някои от вече осъдените.
Ислямът е заченат в насилие, коранът е изпълнен с невероятно количество абсурдни забрани и догми, има и войнстващи постулати. Ежедневието на иделания мюсюлманин (съмнявам се , че някой може да бъде такъв) е труден. Де да знам колко пъти на ден трябва да се дупи и да се моли, има ограничения в облеклото, в яденето, в общуването. И христянството не винаги е било цвете за мирисане, но прагматизмът е надделял. Пред вид на това, че ислямът е най-многолюдната религия, той е и ще бъде в необозримо бъдеще голям проблем.

Къде ли са пък журналистите? Ами повечето от тях са при политиците.

всъщност, по време на войната между иран и ирак, ирак бяха нашите, а иран бяха лошите. което ще рече - сащ са подкрепяли иран, а не ирак. мисля че скандала "ирански контри" беше точно с това свързан.

аз не съм вярващ, но ако трябва да избирам, исляма ще е моя категоричен избор. исляма е много успешна религия, за разлика от християнството, което в основата си проповядва мекушавост и социализъм. само радикалните католици могат донякъде да се мерят с исляма, но останалите християнски секти са просто обречени. всъщност не мисля че и радикалните католици имат шанс някакъв. макар че човек не бива да прибързва с присъдите - имаше един сци фи разказ, в който някакво животно когато се почувства заплашено, започва бързо да събужда заспалия си до момента интелект и само за часове се превръща от тъпа крава в много хитър и силен противник.