@zaphod,това което си виждал - напрежението и честотата на изводите му е променлива.Ако мащината с която е куплиран такъв тахогенератор се върти с 3000 об/мин на изводите на мащинката ще имаш променливо напрежение с максимална амплитуда и честота 3000 херца,което е малко неприятно.Освен това трябва да има допълнителна електроника за да получиш изход с постоянно напрежение пропорционален на оборотите. Класическото тахо е постоянно токова колекторна машинка,чието изходно напрежение е пропорционално на оборотите.Обратимостта на електрическите машини позволява да се използват като тахогенератори( с някой изключения) но всяко си има своите капризи.

Аз мислех, че си говорим как да се направи професионално, а кой какви глупости е правил в живота си ...

за моя изненада, се оказва че е точно както казваш - според дефиницията която намерих във википедията, тахогенератора е посотяннотоков, вади напрежение пропорционално на оборотите. сега остава въпроса - какво тогава е онова което имат повечето двигатели, и което не е тахогенератор?

е всеки различно разбира професионализма. за мене диодите на входа са елементи които подлеждат на използване, няма да тръгна да правя разни ограничители, като и те ще свършат същата работа. при резистор 10к тока от 100 волта сигнал че е 10мА - съвсем културна стойност. друг е въпроса че в новата светлина на понятието тахогенератор , предложената от мене схема не ми изглежда добра, щото целя да меря честота, а не напрежение. според мене, все пак за схеми с микроконтролери, по-добре да се ползват честотни "тахогенератори" или както там се казва честотния изход. нормално дават поне 10тина импулса на оборот, което е съвсем достатъчно за управление.

Не знам колко двигателя си видял в живота си, но тахогенератор означава, че генерира напрежение пропорционално на оборотите, не както може би си мислиш, че генерира честота, пропорционална на броя полюси и оборотите! А би ли ми казал, какво ще се случи с това напрежение на входа на процесора, в момента в който изходното напрежение на тахото мине +3,2V(схемата, която предлагаш на човека)? Какво според теб ще отчете ацп-то на процесора? И в кой случай, ако има или ако няма ценер на захранването? А ако няма ценер на захранването, колко време според теб ще работи този процесор? Как смяташ, защо в дейташийта на процесора е написано максимално работно напрежение, `щот така е по-интересно? А ако има ценер, да се сещаш с колко намалява общия ток, който може да понесе кристала? А вътрешното постоянно саморазгряване как ще се отрази на работата на АЦП - то да предложиш? А може би си мислиш, че 10мА при 100V са малко? Ами това ти ограничително съпротивление, колко мощно трябва да е? А като работи в неблагоприятен температурен режим, колко ще му е шума, колко стойността и колко живота? За професионализъм ли ми говориш? Мисля, че би трябвало да започнеш да четеш енциклопедията от тази думичка!

На кои двигатели по-точно си виждал "онова дето не е тахогенератор"? Т.е. къде се поставят такива двигатели? Доколкото аз имам някакви практически наблюдения, на отговорни места се поставят ел. двигатели с тахо "според дефиницията". Иначе онези с "честотата" ги има най-много по автоматичните перални.

на много места бе баце, например отварям сега чекмеджето, вътре има 3 ТИПА (не броя) двигатели, всички са с променливотоков датчик за скорост (тахо). всички са маломощни, единия май е бил от флопи или нещо подобно (плосък е), другия май е бил от касетофон, поне на такъв прилича. третия е дълъг и тънък, нямам идея от какво е. на първия двигател тахото е една платка с плосък магнит който се върти над нея и по която обикаля един меандър, има около 60 полюса на оборот, а другите два са от гребенчат тип - магнитопровода е от две части със зъбци влизащи един в друг, имат към 20 полюса. в чекмеджето има още два двигателя без никакъв тахогенератор, но няма нито един със постояннотоков. може да е случайност, но така или иначе до сега не съм виждал на живо такова животно. аз лично не бих и ползвал, понеже това напрежение аналоговото му нямам вяра. друго си е честотата

мисля че споменах че тая схема я предложих за честотен датчик, не за напрежителен. но даже да я включим на напрежителен, бъди рахат - нищо няма да му стане на професора. да не мислиш че тия тахота вадят напрежение по 100 волта? а и да вадят, резистора ще го отнесе, не процесора. а ти кво си се разкудкудякал не мога да разбера. звучиш истерично, пий една бира, успокой се. а тия напрежителни тахота мисля че ще да са от древността - едно време всичко се правеше с ОУта и аналогови схеми, там напрежението е добре дошло. днес ще трябва с пистолет да ме накараш да ползвам такова нещо.

@zaphod,меандъра не е тахо а е част от системата за синхронизация,не ги бъркай двете неща.Идеята при този двигател е друга.Там и ротора,който е постоянен магнит е намагнитен по-особенно.Това със зъбците най-вероятно е стъпков двигател.При някой разработки се използват стъпкови двигатели вместо тахогенератори - по евтино е. Предупреждавам те че микромашините със постовнни магнити не е желателно да се разглобяват,или ако се разглобяват то си има по-особен начин на разглобяването,просто може да развалиш двигателя.

Простотията обикновено ме докарва до там. Да не ти казвам ти как звучиш ...

e как да звуча, като задръстен интелектуалец ли?

Айде спрете да се джавкате и уредете въпроса културно- на по бира(като истински нтелектуалци ),че току виж някой модератор забърсал темата

не знам какво разбираш под "система за синхронизация", но от сигнала на меандъра не можеш да извлечеш инфо за фазата на вала (ъгъла на завъртане), така че освен за обороти не знам какво друго става. а онова със зъбците не е стъпков двигател, не и по замисъл. разбира се, ако си много упорито магаре, може и да успееш да завъртиш двигателя през него, все пак елмашините са обратими. даже и през меандърчето сигурно ще завъртиш вала, макар че ще изгори преди да си успял да се зарадваш. НО функцията на тези неща е не да въртят вала, а да дават информация с какви обороти се върти. що се отнася до типа на самите двигатели - оня със меандъра е синхронен трифазен, движи се с електроника, а тия с гребенчатите магнитопроводи са постояннотокови и двата. така или иначе не виждам какво трудно има за преглъщане че се ползват честотни датчици за обороти, аз приех съвсем спокойно че се ползват напрежителни (макар че както казах, аз не бих ги ползвал за процесорно регулиране).

Двигателя работи в стъпков режим.На платката имаш 3 датчика на Хол.Намотките са на платката или на статор.Датчиците на Хол са с аналогов,а не цифров изход.На флопито на регулираш честота на въртене,а положение.През меандъра и да пуснеш напрежение няма да можеш да завъртиш ротора,за да го завъртиш ти трябва въртящо се електромагнитно поле(кръгово или елептично-специално за трифазните машинки) което се оплучава от чипа.Постоянно токовата и променливотоковата колекторни машини се различават най-вече по колектора- той играе ролята на изправител,но това е друга тема.Сега не ми се тегли ПДФ на схема за управление на флопи,но ако държиш ще дръпна едно описание и ще дискутираме.Нищо лошо няма от използването на датчици с изход честота ! Просто за всяко нещо си има подходящ датчик.