Да споделя накратко вЧепетленията си от това, как става изваждането на шАфьорска книжка в Хамерика
Носиш нужните документи за самоличност, осигуряваш изправна и застрахована кола ( за което много благодаря на Dimitar ), гледаш да можеш да се разбереш на ингилизки със служителите ( щото при този при който подавах документите, ако не ми беше казал: "Тьй понимаеш руский язьк ?", май нямаше да се оправя
оказа се наш човек, рашън, Генади някой си, та се разбрахме бързо
), след 2 минути платих таксата от $10, след още 2 минути вече решавах листовките ( решават се на компютър ), направих една грешка от 29 въпроса, като след всеки отговор ти казва верен/грешен, след 10 минути дойде един негър, симптяга, взе пътния лист, обясних му на две на три, че не говоря добре ингилизки, но го разбирам криво ляво какво говори, той се ухили до ушите, попита ме:
- А можеш ли да караш ?
- Мисля, че мога.
- Къде си карал ?
- Ами къде, в моето кънтри.
- Колата чия е ?
- На приятел.
- Ок, давай тогава, спазвай знаците и маркировката.
Тръгнахме, карахме известно време, свий тука, спри там, обърни, паркирай, карай на зад, хайде обратно, паркирай. Резултатът е Ок, ще имаш шАфьорска книжка
През цялото време човека бе учтив и усмихнат. Слезнах, извика ме с него, сядай тук и се ослушвай, ще те извикат.... След около 5 минути си чух името, отидох и последва щрак Марийке на портрет, пак седнах да чакам, след още 5 минути пак ме извикаха и ... заповядайте вашата книжка ... после по живо и здраво ....
Та като си помисля, какво ходене по мъките е вадене на книжка в БГ, какви катили са от българския КАТ, се чудя по колко ли коли на ден могат да регистрират тукашните ченгета ....
Някой май пак е гушнал комисионна.
