Значи постановката е следната - устройство което се храни от 2 NiMh батерии. Елементарната защита с шотки диод последователно във веригата не ми върши работа, защото пада върху него (към 0,3В) е голям. А ми се ще да ползвам батериите до дупка.

Другата идея е някакъв ограничител на тока (например възстановяем предпазител) и диод паралелно във веригата (така че да окъси като има обратно включване). Ама схемата ми дърпа към 200мА, следователно предпазителя трябва да е за по голям ток. А и за да му е малко съпротивлението (да не губя и върху него пад), абе трябва да е към ампер поне разчетен. А тогава при обратно включване ще стане ебати печаката....

Някакви други по-хитри идеи?

И как мама му стара се оправят тия в MP3 плеърите дето работят само с една батерия..... Там такива паризитни падове са убийствени.

0.35A e достатъчен. А при обратно включване токът ще е доста по-малък от 0.35А. Веднъж "сработи" ли, т.е. вдигне ли му се съпротивлението, пуска само толкова ток, колкото да се подгрява. При 2.4 волта вероятно ще му трябват около 70 милиампера ( 150 mW при 25"C ). Aко беше с по-високо напрежение, и под 10 милиампера може да слезе.

ЕДИТ: Друг вариант е с Low Saturation транзистор, напр FMMT617, ама ще имаш ток на празен ход.

бе нещо като Р-канален мос транзистор, с гейт към маса ми се върти, обаче те сички имат обратно включен диод.

Значи поправка в заданието на тока. Схемата след DC/DC то консумира 200мА / 3,3В . Преди него, при напрежение на батерията къде 2,3В тока на консумация гони 400-450мА (от батерията). Значи минимум бушон 0,65мА. Те са с съпротивление около 0,4 ома, та върху него ще падат към 0,2В. От трън та на глок.

Бате, тия бушони ограничават тока, на толкова на колкото пише отгоре (горе долу). Та ако окъся с 0.35А, ще пусне 0,35А. Батериите са яки, нямат проблем да го държат тоя ток с часове. А това си е близо един ват за разсейване. Пече неприятно, пробвал съм го

Ето малко мнения по темата. Може вече да си ги погледанал, но все пак да си кажа.
http://www.polyswitch.com/litbrochures/ReverseBatt.pdf
http://focus.tij.co.jp/jp/lit/an/slva139/slva139.pdf
http://www.maxim-ic.com/appnotes.cfm/an_pk/2012

Всички споменатаи по-горе мнения бяха предложени от колегите. Явно няма универсално решение

Пия бира
намира6 си еи тва диоде

PMEG1020 Philips
и проблема е ре6ен.Кат про4ете6 дата6ита и сте ти стане ясно .Аз ли4но съм го пробвал -на 1,5 А спада е около 100мВ

Най-простото (и без загуби на енергия) решение: стопяем предпазител последователно на батерията и диод свързан паралелно на консуматора (анода - към минуса; катода - към плюса). При обратно свързване протича ток на късо съединение през диода и стопяемия предпазител изгаря. Обратното напрежение, което се получава (минус 0.6 - минус 0.7 волта или по-малко ако се ползва диод на Шотки) вероятно няма да е опасно за устройството. Греенето не би трябвало да е проблем, защото ще се наблюдава само за кратко (докато изгори предпазителя). Обаче ако батериите са ползвани може вътрешното им съпротивление да не е достатъчно малко за протичане на ток, който да стопои предпазителя веднага...

Недостатък: трябва да се сменя стопяемия предпазител.

Разбира се може и да се помисли за конструкция, при която обратното свързване на батерията не е възможно. Например лесно може да се модифицира държател за батерии R6 като се залепи изолаторче с формата на пръстен на плюса - вж. дясната картинка:

Н-канален мосфет с ниско прагово напрежение на включване, прекъсва се веригата на минуса на батерията, дрейна към минус на батерията, гейта към плюс, в сорса се втича тока от устройството към батерията.

При обратна батерия на гейта е подадено отрицателно напрежение, диодът е вързан обратно и ток не тече. При подаване на право напрежение първо се отпушва диода, протича ток през устройството, напрежението на гейта става по-високо от това на сорса и тр-ра си отпушва нискоомния канал.

Аналогично трябва да стане и с П-канален на плюса, ама няма да е много нискоомен.

http://freepatentsonline.com/5757600.pdf

Правилно ти се върти, просто се връзва тока да е по посока на диода, пък той каналът си е двупосочен.

бе както казах и мене ме блазни тая идея, ама мос транзисторите имат диод вързан май винаги обратно между сорса и дрейна.

Не всички го имат този диод
А има и съвсем прости ключове - FET

Диодът не пречи бре хора!
Не му се плашете толкова
Даже помага да отпуши МОСФЕТа при правилно свързване

луд ли си, нали ще се отпуши при ОБРАТНО връзване. когато транзистора е право поляризиран, диода е обратно полярзиран. а за отпушването не се коси, транзистора ще се отпуши от самото напрежение на батерията, не му трябва помощ.

Прав е tropper (zaphod, транзистора е N канален). Свързването на транзистора (и диода му) е коректно. Апропо, всички тия начини дето дискутирахме до тук са описани в това документче:

Сега се опитвам да разбера къде е уловката на този "най-добър" вариант. Едното е че ми трябва транзистор който да се насища "качествено" (Rds<0,1oм) при напрежение на гейта от порядъка на 1-1,5V (пада на диода се вади от отпушващия праг). А и какъв ли е порядъка на утечния ток?

Именно щото стана недоразбиране дадох картинката в горния пост.
На Н-канален МОСФЕТ диодът е в посоката, в която съм нарисувал. Схемата функционира по начина, който описах по-горе. Работи. Виждал съм я в реализации за същата защита за батерии, по същия начин се използва и когато се прави синхронен изправител с МОСФЕТ на вторичната на захранване. Проследи по-внимателно напреженията и токовете и ще се убедиш, че работи Не случайно дадох и линк към патент за това нещо!

А на транзистора му трябва помощ! Забележи къде е сорса - той е при товара, не при батерията! Диодът се отпушва в началото за да протече ток през кондензатора и да го зареди до напрежение, което се явява положително гейт-сорс и тогава отпушва тр-ра.

Виж някой от IRLR серията на ИРФ, макар че може и да са малко по-мощнички от колкото ти трябва. Гейтово напрежение >=1В, канал - милиоми, утечката е от порядъка на 25uA при 30В, при 3В ще е доста по-малко ама незнам.... Ако намериш някои по-маломощни може утечката им да е по-малка.