Някой ползвал ли ги е? Имам едно глупава джаджа дето ми трябва нешо подобно, 16 битово, на не висока цена с около 8 Кб RAM, е може и повече но от тях няма с повече, та някой ако има впечатления, или нещо друго подобно .... Renesas чувам предлагали пертекс ама ...

За 10 тина лева атмелски ARM7 не те ли устройва? В футурел имат наличност S64 който е с 16K рам и 64К флаш.
Pic24 ката ще излезе по скъпа и с по малко ресурс. Всичко останало с 8 и нагоре рам ще ти дойде по скъпо. Хишника ги научи тия атмелчета,значи няма да се почва и от 0 с тях.

Ами замислям се ...24J32 цената пада до 2.65 за 100 бр. срещу 4.93 за ARM, като производителност сигурно арм-а е по-добре. Значи за тия 24 нещо CCS с който работим няма поддръжка, т.е. няма го в листа, предполагам ще компилира работещ код, има подобни. Но и с развоя не знам как са. Това дето ми харесва че са в по малък корпус, ARM най-малкия му корпус е LQFP64. После за тва дето ще правя ... направо ми е жал да слагам арм, то и за тоя PIC не е съвсем .. има още еидн начин да се реализира, където и 16-ка ще свърши работа, трябва да го обмисля май още малко.

хич да не ти е жал Ако решиш да пробваш арм ти трябва точно такъв елементарен проект...

Направо ме убедихте, щв взема да сложа ако реша да го правя по тоя начин, първо ще направим малко калкулации на различните варианти

Хе, хе аз пък ще седя и ще ти гледам сеира.

Като правиш калкулациите, не забравяй да си калкулираш добре цената на времето за разработка, щом си решил с АРМ да се потиш.

Който се страхува от мечки, да не влиза в гората!

2.65 срещу 4.93 не е за подценяване . Не бях обърнал внимание че има толкова евтини 24 ки. Има приложения за които много добре пасват такива малки 24ки.
Миналата година си спретнах една платка с PIC24HG256GP206 трябва да взема да я пусна да я направят и да я разцъкам. Самата архитектура е добра,трябва да се види как стои въпроса с бъговете и компилаторите.

Някой провал ли е ИАР-а за тях?

Тествал съм 24HJ128GP506 на пробна платка с майкрочипския компилатор, но не съм правил нищо сериозно. Подкарах таймери PWM кепчъри, I2C, 1 UART с буфери на прекъсване и SLEPP и събуждане от втори осцилатор на 32768, до ACP не можах да стигна. Не забелязах някакви проблеми. Единствено с осцилатора, пробвах го с кварц и PLL, и при тръгване и софтуерната настройка на PLL се рестартираше и вече си работеше, но хората са написали че трябва да го пуснеш на вътрешен осцилатор, да настроиш PLL и да го превключиш. Компилатора в общи линии ми хареса. Има плаваща запетая с 64 бита точност, и смята доста бързо. Имаше проблем при инициализация на променлива 64 flot с константа, точността беше около 32 бита, но мисля че вече го оправиха. На 40 MIPS харчи около 80мА от 3.3В. Това са основните неща които съм видял.

Да разликата не е малка, това е факт на 3000 броя са си $7 хил. Разработката като цена не е страното, не калкулирам цен за една две бройки а за хиляди, и точно там идва момента със схемното решение, и съответно изпозлвания контролер. За такъв тип процесор може да се каже че имам написани основните неща, та основното време ще отиде в подкарване на съответното CPU. 24-ка нямам никакъв опит, с АРМ хищника има, както и не ми е ясно до колко CCS се оправя. После ARM има по здрава аритметика явно, кето мож да е полезно. Мислех си за нещо на ренесас, ама там цените ... не ми се понравиха честно казано, поне това което видях в сайта им. За тестова серия съм готов да пробвам с ARM, на 1000 бр. няма да е чак такъв преразхода, а и при 1000 бр. разликата в цената е по-малка, може да е оправдано от гледна точка на това изделието да излезе на пазара, както и да е, има едно кренно ралично решение, където не 16-ка ами и 12-ка могат да свършат работа .... с малко повече външен хардуер и някои компромиси.
Все пак благодаря за отзивите, сега остава да го смятам.

Абе имам някакъв спомен че някой си беше купил S32-ka на 5 лева на дребно. Тя е с 8Kb ram. Точно колкото ти трябва. Що не питаш за нея? Може би това ти е най добрия вариант.

хм.. S32/321 се намира между 3.5 и 4$, макар че по анонсите казват че е <3$. Може би няма да са 7000 причините, но Тони пак има причини да размишлява
Филиповци май предлагаха арм-ве между 1 -2$ ама аз нещо не съм им фен и не мога нищо конкретно да препоръчам - някой ако ги е тествал да каже...

Във всеки случай обаче ако е АРМ е добре да има малко повечко РАМ, в моя случай поне едни 800 байта отиват за служебни цели, отделно арм-а харчи повече стек заради 32-битовата адресация. Така че ако на един 8/16-бит цпу са му нужни 8К, за арм бих предвидел поне 10К.

Абе аз мислейки и размишляваки, най-вече над ценовата страна на нещата, измислих някакво междинно решение дето хем няма да има недостатъка а варианта с малко CPU и повече хардуер, хем няма такива изисквния към рам, та определено няма да е 24-ка, по-принцип с всичко ново на microchip съм много мнителен, тва можеше да го слоа от нема и къде .. но сега ако има ARM а подобни цени па и с по малко RAM ще е той, ако няма ще е нещо дрго, ама като гледам то няма кой знае какво. 18-ките са с малко памет, това армче малкото ... ша яде асан баница май, а и 18-ката е къде къде по слаба, а на емн ми трябв аи математика все пак някаква

не искам да те плаша, ама математиката на АРМ е малко относителна...

Бърза е на тема събиране и шифтване... Особено в АРМ моде, там всеки операнд може да се шифтва и така всяко събиране/изваждане, and/or ПЛЮС предварително шифтване на единия операнд става за точно един клок.

Относително бърз е на тема умножение, има инструкция за умножение, както и умножение плюс събиране, ама тия инструкции не се изпълняват за 1 клок

И сега идва най-тъпото - АРМ може да е ужасно бавен на тема деление. Просто няма така инструкция и стандартно компилаторите блъскат CALL към DIV32 функция... И се почва една...
1) Подготовка за викане на функция, за всеки "спасен" регистър и след това възстановен отиват по 5 клока
2) Самото влизане/излизане са поне 6 клока
3) UDIV функцията понякога ползва доп. регистри за целта спасяване/възстановяване - тук е малко по-малко от 5 клока на регистър.
4) Първото нещо което се прави при деление - нормализация. Това са 5-6 проверки, като при всяка се прави или едно или друго нещо. В добрия вариант се ползва условно изпълнение без преходи, т.е. нормализацията е фиксиран брой клокове от порядъка на 20-30.
5) Самото деление става с цикъл и според броя на значещите битове може да е от 1 до 32 итерации, като всяка итерация е от порядъка на 10-15 клока

В крайна сметка едно деление ти варира между 50 и 500 клока (в зависимост от стойностите и в зависимост кво е свършил компилатора).

Така че ако ти се налага деление - умната... Аз примерно пренаписвах printf защото всички кретени правят по 2 две деления на всяка цифра и така printf("%d"...) за 5 цифрено число може да нахвърли 5000 клока. Направих го с 1 деление за всяка цифра, като вместо деление ползвам умножение по 0.1 което става точно за 10 клока. Така 5-цифрено число си го принтвам за 50 клока вместо за 5000, малка разлика но съществена ако решиш да ползваш sprintf в прекъсване примерно

като искаш математика има и dspic33F