Здравейте на всички
Реших да постна първо тук темата вместо с раздел ПАЗАР , за да не ми се смеят всички.
Решил съм да ставам конструктор-проектант и смятам че ги разбирам нещата горе долу като за начало.
Като за начало искам да видя дали съм толкова добър колкото си мисля с някое леко проектче с доброволно участие (без заплащане).
Ако някой има нужда от помощ ще се радвам да се включа , само се надявам да не създавам повече проблеми от необходимото
Някои от нещата , при които бих могъл да помогна са:
Проектиране и оразмеряване на аналогови и цифрови модули , принципни и пълни електрически схеми ,опроводяване и редактиране на ПП .
В софтурената част обаче нямам никакъв опит за съжаление.
Знам че тук всички са от майстор на спорта нагоре , но все отнякъде трябва да почна все пак.

Както и да е ако на някой му трябва хардуерна помощ ще се радвам да помогна ако мога.

Ти нямаш ли си идеи?
Нищо ли не ти се прави?
Усилвател, Металотърсач, радио нещо си,...

Работи за себе си.

Ами имам , но искам да вкарам нещо в производство. По всички правила на инжинерството. Искам да работя в екип с някой с по-голям опит от моя за да може веднага да ми се хващат конструкторските грешки. Страхувам се ,че ще стана някой самоук майстор дето резисторите ги връзва с канап . А и като не мога да прогрмирам силно се ограничава възможността да направя нещо свястно. Миналия месец направих порт на една Линукс ембедед платка , но само като прототип за реализируемост на два слоя. Като няма приложение реално как да изготвя продукт базиран на нея ,че после да му правя тестове и подобрения. Друго си е като прочетеш спецификацията да тръгнеш да работиш , но сам да си измислям спецификации и после да ги реализирам ще е като да задълбавам в собствената си некадърност. А и отдавна ми е минала страстта за любителски изплълнения .

ицо: много добре си го решил
един съвет: направи си web страница и започни да слагаш проектите които си направил, сега правиш за да може евентуален работодател/клиент да видят къде какво си правил и къде имаш опит

Сори за офф-топика, ама като прочетох заглавието на темата и се сетих за "Сухой" или "Туполев" .
Иначе това сам да си създаваш задания, наистина е тъпо. Ако искаш намери някой от сайтовете за аутсорсване на проекти (има много такива в нета) и си харесай там някакви примерни проекти и работи по тях. Така ще имаш реален проект със реално задание, измислено от някой друг .

Най-после намерих душевно спокойствие... Отдавна подозирах , че съм тъп, сега вече съм убеден в това и зная защо - защото сам си мъдря заданията.

Дали ще се намери някой пожелание да ми прави заданията , та белким стана умен

знам че звучи тъпо, ама замислял ли си се да почнеш някъде на работа?

Не ми вади думите от контекста - имах предвид, че когато почваш професионалния си път никъде го няма това сам да си даваш задания, защото наистина всичко ти е ограничено до минималните знания, които имаш. Естествено, че като навъртиш малко годинки и опит можеш сам да си правиш каквото си щеш. Така, че иронията ти не беше съвсем уместна, защото тук си говорим за конкретен случай .

Бе, да ти кажа, хич не звучиш тъпо

Еееее па така кажи, веднаг мога ти метна няколко проекта , па може ида ти платя даже. Пусни PM ако искаш.

Да - нямаш знания, опит... Така е. Но какво може да попречи на един ентусиатст да си постави някаква задачка - например да си направи едно универсално захранване? Стъпките са следните (може и да изпусна нещо):

1.Решава какви напрежение и токове ще му трябват
2.Проверява по магазините и по интернет какви захранвания се предлагат (възможности, цени , габарити и др)
3.Коригира си параметрите от точка 1.
Дотук извършва един елементарен маркетинг.
4.Решава какъв тип захранване да направи импулсно, аналогово или и двете
5.Смята трансформатора. Хваща се за главата и проучва какви трансформатори се продават по магазините (така научава къде има магазини и цените на елементите). Най-вероятно няма да му харесат готовите решения и ще намери къде се навиват трансформатори. Може пък да не му хареса цената и да направи компромис и да вземе готов трансформатор и да коригира заданието. Eто - вече заданието е формирано.
6.Търси подходяща кутия, но там цените са жестоки и се спира на компромисен вариант от старо радио или изоставен компютър
6. Проектира схема , платка
7.Търси платкаджийница, където няма да го гледат с бялото на окото заради нескопосаната му единична платка.
8.Изнервя се след третото връщане да преправя шаблоните и дрила според капризите на платкаджийницата
9. Купува си елементите и тръпне в очакване на платката. По време на обиколките из електронните дюкяни установява огромна разлика в цените на елементите - добива опит в пазарната икономика.
10.Почва да запоява елементите и си открива 5-6 грешки по платката
11.При пускането на платката си открива грешките по схемата, получават се и някакви генерации след 7805 и се почва едно чудене и маене. В 23:17 го плясва тока през ръцете и почва да проклина мига в който е решил да се занимава с жичкаджийство.
12.Пуска зов за помощ по мцу-бг и постява под поста си едно червено изречение: Мразя 220V .
13.На следващия ден гордо съобщава на цялата аудитория , че вече има истински 5V .
14.Монтира платката в кутията, установява, че отворите не съвпадат и я връзва с две сини жички. Технологичният процес е завършил с успех, макар и променлив.
15.Чувства се като бог и решава, че е време вече да си направи осцилоскоп или поне функционален генератор и тайно започва да учи асемблера за ПИК (то други процесори май няма).
16.Докато се хвали наляво и надясно какво чудо на техниката е направил и какви грандиозни проекти крои, му подхвърлят една-две идеи за работа, след което идва нелекото решение да се хвърли в трудовия пазар. Мотае се няколко години из две-три фирми. Установява с учудване , че повечето му колеги знаят и могат по-малко от него, но напредват в кариерата. Шефовете ценят повече други човешки качества и на по-заден план е професионализма. Поглежда от време на време великото захранване , което отлежава под леглото, чертежите за фукционалния генератор и накрая решава, че има опит в маркетинга, пазарната икономика и една чудесна идея - датчик с wi-fi за напикано бебе и си прави собствена фирма . Сам си прави заданието за това чудо на техниката, защото има опит вече в това. Икономическият просперитет на България и е в кърпа вързан при наличието на такива млади хора.

Какво лошо или глупаво има в тоя подход, Димитре?

Няма нищо лошо.

Да, лошо няма, за глупавото обаче няма да си повтарям въпроса , защото не съм злобен и имам много благ характер

Ами ще ти кжа кое е глупавото. Когато започваш, нямаш идея от реалня свят. Примерно поставяш си задача да направиш универсално захранване. Ами ок, ще изкормиш стария ТВ, или нещо друго за траф, ще насъбереш чаркули от където каквото ти дойде, абе ще го направиш., и то ще рбаоти, може би ще работи много добре, твърдевъзможно е ако с епостараеш да работи дори по добре от повечето по магазините. Обаче това не е продукт. Нямаш изисквания за които и представа си нямаш. Когато имаш реален проект, от реален възложител, първата задача е да се оформят изискванията и нуждите. Както мнго често се случва възложителя не е съвсем наясно, затова проетанта трябва да помага. Този който възлага, без значение дали е клиент, или някой от епа във фирмата която работиш обикновенно е повече свързан с маркетинга, продажбата отколкото със самата техника. Идват и ти казват, искаме захранващ блок, универсален, но не трябва да е по тежък от 1 кг., да се регулира от 30 до 0 и да е двуполярен, с изходен ток 2 А. Трябва да има защита по ток, трябва да има цифрови индикатори и да с ерегулира задължително с бутони, не с врътки. Трябва да е с такива и такива размери, за корпуса питай Драган. Освен това себестойнста на продукта трябва да е еди каква си при производство в серии от 1000 бр,но ти гледай да е по евтино. Компонентите трябва да са налични на пазара или внай-лошия слу1ай да са доставка от ЕС, не искаме да праивм свой внос. Устройството трябва да е RоHS съвместимо, както и да отговаря на всички европейски стандарти за безопасност и EMС, ще минава Тюф, но като го проектираш имай на предвид че в един момент може да се изнася за US, така че трябва да отговаря и на техните изисквания и FCC-В.
Почваш ти да проектираш, проектираш, проектираш идв аврмее за платки, отиваш при Драган да видиш какви са размерите, пказвати Драган размерите и хоп ... оказва се че частите от твоя проект и в насипно състояние не могта да влязат в корпуса който той е разработил. И почва:
Ти - абе не може ли да е по голямо
Той- не не може, искат го толкова голямо.
Ти - Ама поне да има малко повече прави ъгли и прави стени
Той - не не може, дизайна трябва да е такъв
Ти - Е добре де, поне предния панел да не е толкова извит, каква платка ще му слагам
Той- Не знам, твоя си работа.
Ти - Ама виж сега, ако панела е толкова извит платката трябва да едоста далеч от него, и ткаа губи половината място от кутията която ибез това е малка
Той - Ами направи платката извита
Ти - Е как извита бе,платката е твръда
Той - А аз съм виждал по моята кола едни такива дето се гънат
Ти - Абе може ама това е последен вариант
Той - Ами дизайна е удобрен и матриците са поръчани, нищо не може да се промени
Ти - мммм ами е се поръчат нови матрици, сложно ли е
Той - ти луд ли си, тия матрици струват 40 хил
Ти - мммммне знаех, ами .. ще се мъча
След дългимъчения и страдания, най-верятно в стремежа си да запазиш текущия дизайн измислях всякакви хитроумни решения, платки на няколко етажа, гъвкав преден панел и т.н. отиваш то при шефа и му казваш, те тва е, трябва да с епоръчват прототипи. Поръчват се прототипите, и шефа идва с въпроса,
Той - абе защо толквоа много платки, мнго скъпо излиза.
Ти - ами то мястото ...
Той - а каква е тази гъвкава патка, имаш ли идея каква и е цената
Ти - ами той предния панел ....
Той - а занеш ли колко ни искат за да я наситят
Ти - ами аз опитах....
Той - искам този дизайн да се промени, не искам никакви гъвкави платки. Не исками четирислойни платки, да ти покажа ли еидн захранващ блок направне в китай, дори компонентитеим не са SMD, толкова ли не можа да погледнеш
Ти - ама нали трябва д аможе да рбаоти и в US и с тази кутия ....
Той - нищо и няма на кутията, клиентите искат модерен дизайн, не кутии за обувки, абе защо ти обеснявам отиваш и преправяш, и да знаеш че пресрочваш сроковете

След няколко безсъни дни и нощи, ти си оптимизирал дизайна, най-вероянто и концептуално, съкратил си компонентите, измисли си как да сложиш нормлани платки на извит панел, абе наврял си го някак. Пускаш нови прототипи, тоя път шефа не пищи много,, идват сглобяваш, теставаш, това е захранване предполага сече няма кой знае какво да се прецака. Носиш прототип, шефа доволен, пускате пробна серия. Носиш в Тюф, и хоп сле дняколко дни ви звънят. Абе не минаваш този и този тест. Почваш да мислиш ти, айде някои неща с еоправят, ама EMC зле, е па като си набучил най вероянто зверски ключови стабилизатори в обем за една чаша кафе и в тая пластмасова кутия почти си успял да сътвориш твой моделна стършел-а. И сега се почва мислене, ровене тук таме, как да намалим излъчванията, ех да беше кутията метална ... да ама не е, трябва по добро решение да мори отскоците, смао с резисто и кондензатор няма да стане. И трафа му трябва по добра конструкция и ... абе ... мога още много да пиша за това елементарно у-во.
Та липсата основно на опит и някои по специфични познания може изиграе лоша шега на всеки започващ, а и дори на хора с доста опит. Затова единствения начин да навлезеш и научиш нещо е като работиш по реален проект, ане нещо което сам си си измислил, поне докато не стигнеш нивото сма да може да си поставят технико-икономическите задания и функционалните изисквания за продукта. Затова да се започне със голм проект е грешка, ще с епропуснат мнго ключови моменти още в начална фаза и резултта ще е плачевен. По добре по малки проекти докато се натрупат нужните познания и опит.
А за сценария по горе, това е по добрия вариант, имало е и доста по тежки случаи на които съм свидетел. Примерно как човек дето и грам понятие си нямаше от комуникации беше накаран да пише мрежов акомуникация м-у пожароизвестителна централа и детекторите и, т.е. да разработи комуникационната част на адресируема централа. Едо че му отне близо 6 месеца да направи проста комуникация, е сега ми се вижда проста, но после че не беше запознат с някои основни изисквания към системата и целия му труд отиде на вятъра тъй като се изисква двупроводно свързване по което върви захранване и сигнал, а той беше напрвил нещо по 485 което не се вписваше никак в изискванията, д ане говорим че имаше още по генерални пропуски относно функционалност.

Тони,
Ако идеята ти е да откажеш човека да става конструктор, след тоя пост може и да си успял. Нещата обаче не са така трагични както ги описваш в една сериозна фирма. Правят се образци, правят се модели на кутиите, ако ще са нов дизайн, правят се предварителни изпитвания и изчисления. Електрончици и механични конструктори работят заедно на всеки един етап. Не че не се вършат и безумия де.... А заданието може да се уточнява с клиента и доработва до заводските образци, че и после.
Дявола не е толкова черен, колкото го представят бабите!
А правилния ход е наистина човек да започне работа в екип, който се занимава с проектиране, да натрупа опит, да се запознае в детайли с всички технологии - на проектиране, на производство, на изпитване и тогава вече да мисли за самостоятелна работа.