Благодаря за съветите. Наистина са полезни. Ще сложа резистори и кондензатори както казваш. Мисля да сложа и ценери на 5.1В към маса. Но къде е по-добре: непосредствено на порта или преди резистора?

Като чета, как са поставени нещата се учудвам, че контролерчето се прецаква само два пъти на ден.
Галваничното разделяне е универсален метод за намаляване на смущенията. Оптроните отдавна не са скъпи елементи. Нищо, че става въпрос за половин метър. През проводниците на изходящите сигнали също могат да проникнат смущения.
Относно сериозността на проблема ще дам следния пример от скромната ми практиката.
Турска машина с честотен инвертор към който обаче няма монтиран филтър. Вероятно са го спестили, защото струва пари. Монтираме терморегулатор с полупроводниково реле (SSR). В един момент се оказва, че нагревателите прегряват. Проверяваме регулаторите, релетата, всичко е ОК. Оказа се , че релетата включват без да получават сигнал от регулатора. Като усукахме проводниците между регулатора и релето, всичко се оправи. Проводниците бяха по-къси от 1м, но се индуцираше достатъчен ток, че да светне светодиода на оптрона на релето въпреки, всичките му защити. Край тая машина спокойно може да се инсталира минилектроцентрала с индуцирано напрежение. И ЕС сигурно ще я субсидира.

Изходите ми минават през оптрони. На същата машина работи терморегулатор с ПИК и динамична индикация. Абе доста подобно като моята схема. Изходите му са с релета. Захранването на трафа е с варистор и кондензатор 100н/400В, вързани паралелно на 220В. Схемата си пердаши перфектно без забивки. Платката има граунд план и това ме навежда на мисълта, че като сложа и на моята, това ще ми реши проблема.

Ако смущенията ти влизат през захранването добре е да имаш последователно едно съпротивление след грец 50-100 ома и един 2000мк + 100нф възможно най близо до 7805, не харчи кой знае колко контролера за да го реализираш така и доста помага този вариант, на чипа задълзително напараво на захранващите изводи 100нф, ако имаш релета на 12V който са захранени от същото захранване най добре и един диод последователно след резистора така няма да се разреждат тези 2000мкф до критична стойност че след 7805 да има нестабилно захранване.
Ако това си го направил остава само да е софтуерен проблем, преди време като си правих алармата на колата и доста проблеми имаше от захранването и така се решиха.

Елементарен въпрос като пишеш релета- имаш ли обратни диоди паралелно на намотката на релетата?

В моята схема няма релета. Има в другата на терморегулатора, който е купен от фирма. Моите изходи са през оптрони.

Какво правиш с неизползваните входове? Не ги оставяй висящи.
10 мФ и 100нФ много близко до захранващите крака?
Когато увисне, осцилатора продължава ли да работи?

И аз да се включа че стана полезен тоя тред за неща който да провериш при такива зависвания.

Моето, е питане:
Ако имаш неизползвани входове/изходи кое е най добре да направиш:
- Входове и да ги вържеш към GND
- Входове и да ги вържеш към VDD
- Изходи и да ги сложиш на 0 и да ги вържеш към GND
- Изходи и да ги сложиш на 1 и да ги вържеш към VDD

Кое по малко ще консумира?
За отворения колектор кое е най-доброто не може всички по горе изброени?
Ако входа се споделя с АЦП кое е най-доброто?

Тези релета ме съмняват.Когато превключват релетата ли ти забива контролера?Нищо че са свързани на друга платка - смущението може да идва през захранването или от комутацията им - поради факта че имаш много проводници на експерименталната платка - дефакто много антени

@dimito: Имам само един неизползван порт - PORTE,2. Май ми е висящ. вземам си поука и ще го вържа към маса. Понеже платката работи на машината(а тя произвежда продукция), малко ми е трудно да следя нещата, но в най-скоро време ще го направя, така че не знам дали осцилатора продължава да работи (май ще трябва да мъкна осицлоскопа, а той не е джобен ) Аз съм си виновен, защото не събирам входни данни за проблемите. Другата седмица ще го направя непременно.

@i_dachev: твоето питане малко се припокрива с горния отговор. А иначе наистина нямам представа кое ще е по-добре за връзване. Все пак си мисля, ще от към смутители няма значение, защото дефакто не вземам информация от тези портове. Ако има смущение което влиза през тези крака, то се предава в кристала на другите блокове и бърка работата.
За консумацията не ме бърка, защото не ползвам sleep-режима и батерийно захранване.

@Ки4о: Относно релетата, едва ли от тях влизат смущения. Не, че е невъзможно, но в същата близост има доста по-мощни смутители: 3 бр. 25А контактора, 3кW мотор, да не забравяме и куп други машини с къде по големи мощности, вързани на същото табло.

Преди тази платка правих друга подобна, която върши същата работа, но е без динамична индикация. Програмата е изцяло на асемблер. Ползвах прекъсване на таймер1 за генериране на времезакъсненията. Първоначално беше с релета на изходите, които управляваха намотките на контакторите. Трагедия: направо се бъркаше постоянно и се рестартираше. Смених релетата с оптрони и нещата потръгнаха. Не, че и сега не се бърка, но го прави 2-3 на ден (впрочем както и настоящата схема). Работи така вече близо половин година. За това си мисля, че трябва да оправям нещата на хардуерно ниво. Между другото и предната платка е правена на ръка и няма граунд план. Днес направих запитване до платкаджииницата, като им пратих герберите. Понеже ми е за първи път, очаквам да ми ги върнат с куп препоръки за корекции. . Ако и платката с граунд плана не реши нещата, ще запретвам ръкави и ще се заравям надълбоко да гоня смущенията надалече

Zeus, платката ти е в "хвърчащо" изпълнение и искаш да работи в зашумена среда... След като работи добре на стенда но не и в реални условия какво има да се чудим? Поне елементарни мерки за шумозащита направи.
Св. Никола обича да помага: тъкмо ми писна от електричарски истории и днес ми носят електронен кантар (писах за него във форума). Като схемотехника е много близко до твоята. Обаче изпълнението...
1. Пластмасова кутия за фаца и защита от влагата. 2-е стабилни завинтващи се букси: за захранване и датчика. Бутоните са покрити със фолио но са истински, не "печатни".
2. Вътре "нежната" електроника бе затворена в кутия от кадмирано желязо.
3. Входовете за тензодатчика: още на дупката в желязото има 220ома резисторчета с 3 крака, т.е. разпределена RC група. След това: мостче през феритен цилиндър. При положение, че външният кабел е само метър и е прекаран през желязна тръба...
4. Филтрите на захранването и стабилизаторът са за отвън желязната кутия. По принцип устройството работи на батерии и захранването е за в аварийни ситуации или ако решиш да го превключиш на акумулатори, т.е. за зареждане.
5. Топологията на платката не бе нищо особенно при тези мерки. Просто шините на захранването бяха по-дебели и имаше кондезаторчета до чиповете. GroundPlane със сигурност няма - както казаха колегите той служи за екраниране между бързи писти, не и срещу външни смущения.

И релетата не са опасни - просто ги изкарват на отделна платка заедно със захранването. Обратният диод е задължителен. Понякога между контактите поставят 10nF/470V а ако се управлява индуктивен товар: и варистор.

При високи честоти дори и 100ома резистор на входа + монтажен капацитет става RC филтър. Въобще: отворете TV tuner от някой стар телевизор за да разберете всичко за шумозащитата!


Мноооо късен Edit: чак сега се сетих, че навремето PIO-тата доста забиваха ако не им определиш несвързаните изводи за вход или изход. А PIC-овете като цяло са от 80-те години . Теоритично, определяненето като изходи е по-шумоустойчиво ама не съм забелязал разлика.
На всичко отгоре PIO-то от серията 8080 (май) на Intel искаше след определянето като I/O да ПРОЧЕТЕШ регистъра.
По него време Intel даваше поне $10 000 на откривател на бъг в чиповете ама шефът така и не се нави да им пише. Ето така се става беден!

Тя мъдростта е: "Всичко ново е добре забравено старо". Нали не си мислите, че някой почва проектирането на PIC от 0 след като има такова изобилие от стари и "изпитани" решения?
Да отговоря на незададения въпрос: навремето кой луд ще сложи скъп чип и ще го остави наполовина неизползваем?! Дори ползването само на 1-о краче спасява гореописаното положение.

Не е добър вариант масатата защото ако забие контролера и подаде сигнал 1 този извод се поврежда, обикновенно се слага някакъв резистор от порядъка на 10к-20к към +5V, но не мисля че това ти е проблем.
По скоро ако има смущение ще влиза през захранването.
Вземи си провери софта все пак , сложи един WDT да го събужда ако зависне , но това е краен вариант за мен, но може да направиш някакви предварителни флагове в програмата и като се събуди WDT да ти изведе на дисплея на кой флаг се е случила забивката

Това е добра идея. Ако не се решат проблемите с хардуера, така ще направя, поне да знам каде се получава

Между другото тук има доста интересна статия за шумоустойчивите системи (за владеещите руски език):

http://www.caxapa.ru/lib/emc_immunity.html

Просто конфигурираш като изход без да вързваш никъде. Ако имаш пинове които не могат да се конфигурират като изходи на + или маса.