От изредените там съм ползвал железен трихлорид и син камък + сол. Особено съм доволен от трихлорида. Само че вече понятие си нямам откъде мога да си намеря. Дори и син камък в София не знам къде продават. А някой знае ли какво ползват в платкаджийниците?

Железен трихлорид можеш да поръчаш от "Млад Конструктор". Малко е солено, но не знам друг доставчик.
Разяждането става и с азотна киселина, но изискванията към защитното покритие са по-големи - използвам асфалт лак и рисуване на ръка, което си е чист мазохизъм и става само за груба работа.
Най-добра за мен е технологията с фоторезиста, но само тогава, когато се предлага не само фоторезистивния лак, а цялото оборудване и технология. Само с Позитив-20 и импровизации излиза прекалено скъпо.

Доколкото знам, сериозните платкаджийници не ецват фолиран стъклотекстолит, а нанасят пътечките върху "гол" стъклотекстолит.

Може и да има някоя такава екзотична платкаджийница, ама 99% от тях бъркат бъркочи и ецват точно фолиран стъклотекстолит.
А за шаблоните - даже и те вече се изхитриха и неползват фотоплотери (щото са много бавни), а ги правят на растерните машини, с които се правят шаблони за предпечат - цената е нещо от сорта на 1 лв. за квадратен дециметър.

В Пловдив има една фирма "Зографа", правят рекламни материали, печат и т.н. Имат такава растерна машина и мисля да пробвам при тях да си направя пробно фотошаблони, лошото е че хората не разбират какво трябва да извадят от PCB файла. Досега ползвам услугите на фирма посредник и никога не съм се интересувал какви точно слоеве от платката трябва да се извадят на фотошаблона. Някой може ли в кратце да каже например за двустранна платка, със солдера маска и бял печат кои слоеве трябва да се извадят и в прав или огледален образ.

Железен трихлорид съм купувал в Пловдив от "Топ Техник", 0.5кг 4-5лв. Производителя е ЕТ "Кралев", мисля гр.Димитровград.

Шаблоните се правят от тъй наречените гербер файлове (всяка програма за платки би трябвало да може да ги експортва). А иначе някой от шаблоните се правят огледални а някой и инверсни - зависи точно за какво е шаблона и за каква технология ще се ползва. Ако не са ясни нещата - по-добре си прави шаблоните при платкаджийте. В Пловдив познавам и един пич дето само със шаблони се занимава - цените са както споменах по-горе. Ако те интерисува ще ти дам контакти.

Няма да е лошо да дадеш някакви контакти, щото при мен е доста по-различна цената, ама прати лично съобщение де, да не се сърдят че правиш реклама

Аз така недоразбрах за фотошаблоните,ама да се обадя,щото в началото и аз се засилих по печатници да тичам.Ако е за ф.лака и една разпечатка на лазарен принтер 600х600dpi върху паус,изкарва същото качество.....и още нещо,днес пре-прочетох отговорите в тази тема,че и мойте...и да ви кажа,много упорити хора сме всички и какви ли не ги измисляме само и само да пуснеме една работеща схема.Абе да се надяваме че някой ден нещата ше се по оправят.

Хм .... те повече от това няма да с еоправят, има фирми които правят прототипи с фрези, ил лазер, там става бързо едно и двустранно без метализация. Има фимри които правят прототипи с фото лак, там е същото време. Има фимри които правят за 3 дни с метализация, Микрон 20 примерно, но струва пари разбира се, както и навсякъде по света. По принцип практиката на запад е да се прави платка и се поръчва, след това се чака няколко дни. Ако си в голяма компания може д аима прототипна лаборатория, повечето са все още оборудвани с фото техника, някои имат и метализация. Иначе за фото метода, има платки с нанесен фоторезист, само махаш защитния слой и експонираш, много са бързи удобни и качествени.

А по поста по горе за метод с отлагане на медно фолио, това се практикув амного рядко не само в БГ но и в световен мащаб, има няколко причини :
1. Цената, метода е по скъп и по трудоемък. Изисква повече и по скъпи химикали.
2. Метода е по бавен
3. Адхезията на фолиото с диелектрика е по лоша
4. Отложената мед е с по лоши механични свойства от залепената

Масовия метод е с ецване и метализация, като там вече има различни начини, като един от тях е метализиране преди разяждане, може би това се е имало в предвид по горе. Първо се метализират всички писти, с олово калай да речем, след което се ецва, следва затапяне. Метода има недостатък че не позволява работа с определени киселинни разтвори, които разяждат и защитното олово-калай покритие. Може да е посребряване или др ....

най аматьорското което знам и съм пробвал е лак за нокти и клечка за зъби за нанасяне. пистите стават дебели, груби, но като нзапочнах да се занимавам с електроника така си бях направил първите няколко платки. после ферилхлорид за ецване. после сцетон да се махне лака и май задължително трябва да се мине със колофон и спирт, тъй като след време пистите почерняват и тръдно се калайдисват.

Един колега, бай Митьо жицата, след като ецне платката и я измие хубаво с вода и сапун, я маже с мравчена киселина ( май другото име е салицилова ), след което я кайлайдисва. Калая се разнася толкова равномерно, все едно е правена в платкаджийница.

от другия Петър по практика започваме да си правим платки и да запояваме от кога го чаках този момент. проблема е че нямам какво да правя - изправител си имам и трябва да измисля нещо друго, не много сложно. дайте идея. знам че не е по темата, ама

Предполагам, че си правил линеен стабилизиран токоизправител, затова ти предлагам да си направиш импулсен регулируем такъв с LM2575T-ADJ или LM2576T-ADJ, няма да съжаляваш.

ама от 220 волта ли се храни? ако да - супер. трябва да си намеря документация за тези ИС. захранването ми е линейно.

Малко ще ти е рано да се хвърляш на импулсно от 220 волта - пробвай първо с LM-ите след изправителя дето си правил.