И аз като Никола да се похваля, че днес най-после завърших една работа , която ме мъчи цяла година, та съм на кеф и затова за първи път ще режа глави и то с кеф.
Никола, дали ще се намери във форума поне един професионален шофьор, който да ни заплюе всичките, че не сме такива.
- Нямате професионална категория? Фрас!
-Не можете да паркирате прицепа на заден ход?? Фрас!

Фрас!
-Не можете да вържете маркучите на спирачките??? Фрас!

Фрас!

Фрас!
-Карате 2-20 годишни таралясници! Глупаци! Мързеливци!
Добре е, нали! Фрас!
Да си призная и аз не съм професионалист. Любител съм, което е благата дума за непрофесионализъм. Ама къде по неволя, или за удоволствия тая година съм минал 43000 км без никакви ексцесии, да чукна на дърво. Ей така направих една непрофесионална обиколка на Земята, даже и не забелязах. За професионалните шофьори може и нищо да не е , но на мене криво-ляво ми свърши работа.
Може да се каже, че и непрофесионално се занимавам с процесори. Тая дейност я започнах малко случайно, както стават повечето хубави неща в живота.

Прегрешенията тука са ми много: упражнявам се само с един тип и то 8-битови процесори, програмирам ги само на асемблер, избягвам да ползвам емулирането. Съвсем непрофесионално си направих език на високо ниво, за да си вкарвам потребителските програмки в джаджите. Даже и няколко диалекта вече има. Ама да не си помислите , че е съм на нивото на @tgi? Не не съм. Просто ми се видя интересно да направя език и го направих. На бейзик естествено, макар и турбо. И езикът е базикоподобен, не защото съм влюбен в него, а защото това само зная . Е, учил съм и Фортран 4

. До там бяхме стигнали някога в обучението МЕИ-то преди мноого години. И понеже се занимавам любителски и не ми стига никога времето, не можах да науча по-нормални езици, като се почне със С, естествено.
Но това още нищо не е . Аз продължавам да си проектирам платките под DOS. Да ме извинят младите и не знаят какво е това - да питат. На P3 досовските програми не се замислят - не мога да им смогна

. Не, че проектирам много платки - най-много десетина пъти годишно да ми се случва.
За работа в колектив не смея да мисля, освен , ако аз не съм шефа, а дали съм конкурентен - не ми пука. Може би единственото професионално знание, което имам в тоя занаят е, че знам към кои професионалисти да се обърна, ако ми се наложи да правя нещо по-лъскаво и безотговорно .
Както и да е. С процесорите успявам да се упражнявам някак си, даже и имидж (брей каква дума изтърсих

) имам като за пред непросветените.
Много по-зле съм обаче с железарските работи. Пълен гъон. Когато се събирам със железари, гледам само да се усмихвам, за да не изръся някоя глупост. За добро, или за лошо железата ми станаха интересни и реших да се упражнявам и с тоя занаят. Непрофесионално, естествено

. Впрочем не зная коя от двете ми дейности е по-непрофесионална, защото може да се окаже, че за тая година оборотът от железарското направление да е по-голям.
Сега и аз ще разкажа и аз една приказка само, че истинска, с тазгодишна давност.
В един един от заводите на едно голямо голямо наше предприятие (нека например да го кръстим Арсенал, защото е по-известно)възниква спешен проблем. Отправят запитване до фабриката , която професионално се занимава с въпросните железарски проблеми , но там им отговарят, че могат да ги оправят за 2 месеца. Тогава някой се сеща за моя светлост, обаждат ми се и ми съобщават срока - 2 седмици. И аз напълно непрофесионално се съгласих. Ама там лабово няма - държи се на срока, качеството, надеждност, уговорки за ремонт, ако се наложи... Всичко се гледа под лупа. Главният конструктор реши да дойде и да се увери, че мога да изпълня поръчката. Никак не обичам да ми идват така на гости - веднага лъсва, че съм непрофесионалист, трябва да се обяснявам конфузно, че всъщност съм електрончик, но какво да правя... Дойде човекът, видя ми мизерията и стиснахме ръцете. Не мога да кажа, че се е унижил, като дойде на село - и други негови колеги от големи фабрики са го правили и повече път са били. Реално поръчката я изпълних за по-малко време, защото забавиха аванса. Няма да казвам, че едва ли не ме носеха на ръце, щото ги измъкнах и те успяха да се вмъкнат в сроковете. А там сроковете са... Нещо повече - имаха една неспешна задача, за която професионалистите от фабриката, която професионално се занимава с тези железарски проблеми бяха казали, че не може да се реши. За две-три минути намерих решението на проблема и сега ги чакам да им се появи срока за новата задача. Но не мислете, че съм факир. Нищо подобно. Железарските проблеми ги решавам по метода на аналогията, като ги сравнявам с един от видовете електронии устройства. Съвсем непрофесионално от железарска гледна точка. Между другото не ми остава време и на SolidWorks да се науча да чертая. Добре, че си имам помощничка.
С пневматиката се оправям оправям някак си (бабешката), но хидравликата , както и С-то, за сега съм ги отказал. Като дойде неволята се мъча да разгадая част от някоя хидравлична схема, но само толкова. Пълен лаик.
Непрофесионално си напрвих и синковците, но са вече по-високи и от мене, да са живи и здрави!
Никола, твоята приказка ми хареса, събрах наследниците и им я прочетох. Много се зарадваха, че не само баща им е лош , като ги кара да запояват както трябва, да пишат така, че да могат поне те да си го разберат и да четат, да четат...
Ей, така ми минава живота - непрофесионално, но с удоволствие от работата, макар и с немного пари. Правя, каквото си поискам.
И накрая едно съвсем любителско "Наздраве!" за всички мислещи хора. А това сме всички тука в тоя форум. Немислещи тука няма как да има!
