Абе що се мъча аз да обяснявам :):)

"Чукча писател,не читател"

В една друга тема беше писал нещо за непрофесионалните неща. . То няма нищо лошо да не си професионалист ама е добре да се стремиш към професионализъм като правиш нещо. Ако толкова просто нещо не можеш да осмислиш защо е и след толкова обяснения то замисли се накъде вървиш :)

Документацията на транзистора си е доста добра. Въпроса е че за интерпретиране на написаното трябва да го осмислиш.
Това си е доста читава фирма,всичко тяхно което съм пипал си е отговаряло на това дето го пише в документацията

Ти за втвърдена вода чувал ли си? Не правиш разлика между мощност и енергия! Мощността е моментна величина, а енергията се "развива" във времето - двете се припокриват само ако периода е 1секунда. При импулсните процеси се получават големи температурни градиенти - топлината не може моменално да стигне от кристала до корпуса какъвто и радиатор да му сложиш. Та хората са ти дали тая мощност за да може да си сметнеш термичното съпротивление и условията са идеализирани защото няма как да се предвидят всички реални ситуации около корпуса.

Абе точно в момента си играя с един в корпус ТО-252 и мисля без грижи отделям 7 W но не през платката. Транзистора е монтиран така че да прави директен контакт с радиатора. Разбира се самото съпротвление на корпуса не е малко, но резултата е напълно задоволителен. Много зависи и в какъв режим работи транзистора обаче, трябва да се има в предвид че по високата работна температура влияе както на съпротивлението му, така и на пробивното напрежение, и не на последно място на надеждността.

Tова е интересно. Можеш ли, да опишеш точно конструкцията, или да пуснеш една снимка?

Тони за каква околна температура за устройството се бориш? на +55 при 7W не са без грижи за такъв корпус. Това е около гранцата. Ще стане вероятно но с доста висока работна температура на кристала. Най добри резултати като си играх с това беше с отвеждане и през платката и отгоре от корпуса. Тост радиаторчето е отгоре но се хваща за платката плътно и от двете страни на транзисторчето и така ефективно отнема топлина от платката. Луфт има между корпуса на транзистора и радиатора. Там се слага силиконова гума която обира луфта като се стегнат болтовете на радиатора. Но и такъв вариант при 10W и плътен алуминиев радиатор се оказа слабичък.Увеличаването на площа от една граница нататък става доста неефективно. Правихме за проба с меден и ги докарахме 10W но плътен меден радиатор е скъп а и няма готови профили. А при алуминия се ползва готов профил и само се фрезова място за транзистора.

Ще пусна снимка ама по късно, относно конструкцията, имам радиатор ...http://www.tme.eu/heatsink-a4755-50mm/a ... 25__2.html
ето това. Транзистора е монтиран от страна спойки. Платата се закрепва за радиатора с 4 винта в крайщата на които има и дистанционни втулки. Под транзистора имам 1 мм термоинтерфейс, който реално доста се посплесква като се натегне платката. Цялото това нещо се залива със термокомпаунд на 3 мм над платката в целия обем на радиатора.

Стана ми интересно. Какъв е термоинтерфейса?
Компаундите са крива работа за серийно производство в нашенски условия. Освен ако няма няма някакви много бързосъхнещи за които не знам
Иначе идеята ми хареса,май трябва да стане. Правил ли си вече тестове?

Да, за момента става, но реланите ще са малко по късно. Товара е много недъгав, нещо като вана за електролиза, сещаш се как се мени токът спрямо температурата, не съм гледал за момента много подробно, ще е след нова година. Трябва да видя със скопа какъв е импулсния ток и за колко врме е включен, и щесметнем какви са загубите в-у него. То верно че има и друг начин да симулирам ама не съм задълбавал още по температурата, все още не съм заливал и със компаунд.
Самия компаунд ще го вземам сигурно от Бестимекс, за момента съм поръчал от тук http://www.efi-polymers.com/.
Така по преценка на око корпуса трябва д аима достатъчно ниско съпротивление за да не прегрява от 6-7 Вт, радитора е около 4 K/Вт, работната температура е до 65, смятам за максимум 150 т.е. има около 90 градуса разлика, 30 от тях отиват в радиатора, още 7 в термалния интерфейс, остават още 50 за корпуса, при 7 Вт са си 7 K/W,мисля че е по добро, корпуса е тунък, съдя по изолирания ТО-220 корпус. Отделно термокомпаунда ще предава и от платката, а и самата платка ще разсейва хич да не е.
Термоинтерфейса е .. абе не съм сигурен какво е точно, силикон го наричат, http://5595--wx300902276.katalog-tme.pl/ те на това прилича, не е вземано от тях, останало ми е, едно време го ползвах за интерфейс за VGA на едно дъно, доста е добро.

Като каза термоинтерфейс се сетих за съвсем друго нещо. Това си е силиконова гума както му викаме на технически диалект .
Изолирания ТО-220 е от друг тип керамика. SMD-то не е мислено да се охлажда отгоре. То и горната капачка няма контакт с кистала обикновенно. Има кухина над кристала ако корпуса специално не е мислен да се охлажда и отгоре. Има разни чипове които са така но по мои наблюдения ако е предвидено да се охлажда отгоре си го пише изрично в Pdf-a и си дават термично съпротивление за там. Така че има прилично температурно съпротивление този корпуса отгоре. Основно топлина отвеждаш през платката. Значи в твоя вариант основно ще охлаждаш през веригата платка - термокомпаунд - радиатор.
3 mm ми се вижда дебеличък слой за да се осигури ниско термично съпротивление но пък имаш площ. Може би ще стане.
150 работна на кристала е малко множко ако се гони дълговременна надеждност. Аз като съм копал такива неща гледам да оставям 130 максимум че да има резерв. Нагоре вече може с някои партиди транзистори да имаш дертове. Не с всичките от партидата с 10-20 процента да кажем. С едни колеги с които копахме преди долу горе хванахме с опитни наблюдения че като работят на по висока работна температура проблеми се получават до към една година работа. Ако устиска толкова си кара без проблем нататък. Това за IGBT-та сме го наблюдавали. Мъчихме се на един инвертор да минем с по евтинки IGBT-та че затова се блъскахме. Сега има читави готови драйвери за управлението им. Тогава се мъчих с моя схемичка да ги клатя че може и заради моя технически гении да са греели малко повечко :) Сега бих се мъчил първо да смъкна до абсолютен минимум загубите и тогава да се боря с температурата ама то човек не се е родил научен

Абе прав си, 150 не е малко, въпреки че максималната му е 170, аз по разчитам на това че не би трябвало да стига до тези 7 Вт, по задание ми е по малък тока, ама като знам как е с електролитите ....

Тук http://www.bergquistcompany.com/ts_thermal_clad.cfm има нещичко по въпроса. Преди време ми дойде до главата, за отвеждане на топлото от 3W светодиоди на Крий. Накрая го зарязах, много скъпо Платките ги правеха тук http://www.sps.bg/bg/index.php3

Да това го знаем, аз по горе бях писал, ама е наистина скъпо, не си струва. За светодиоди на Cree 3-Вт досега не съм мъчил, но 1 Вт без грижа работтя само на платка с VIA без радиатор от другата страна. Ще хвана да го симулирам колко му е съпротивлението с преходите, ако ви намацат повечко паста прехода ще се запълни което значително ще намали съпротивлението, разбира се малко ще е кофти за поене, но става.

Хич не ми се ще да давам акъл, ама тези 3W Крийта доста печаха, даже и на термал клада. По спомени температурата на корпуса стигаше 80 градуса, на кристала по сметки 110. При 2,5W разсейвана мощност, повече не посмях да ги пържа. Лошо допълнителният радиатор си беше малък. Размери се гонеха. И без вентилатор.
A че е скъпо скъпо е. Платка за 4 диода 2,5х12 см беше поне 10 лв. Вярно със стенсила, монтажа и пр.
Макар че доста време мина. Забравих каквото можах. Съвсем е възможно да лъготя най-безобразно
Ако има интерес ще се поровя в архивите.
Късмет!