Вчера правихме поредните изпитания, седяхме до 12 в гаража. Като цяло - пълен успех, подкарахме и запалването и сега си имаме 100% функционално ЕКУ. За съжаление, тия мощни транзистори и големи тоци са все още неразгадана за мен мистерия. В началото пробвахме да подкараме паленето с мой самоделен комутатор - BUP213 с външен диод (довечера ще направя снимка). Транзистора е завинтен за охлаждащата алуминиева ламаринка и е изолиран със слюдена подложка и пластмасови втулки за болчето и гайката. Като го пуснахме, на свеща имаше някаква искра. За съжаление не беше само там. Искреше много яко и около самия транзистор, което хвърли в дълбок размисъл всички присъстващи. Преодолявайки силния потрес от видяното, решихме да изолираме бобината от купето и да пробваме пак. Тоя път искреше САМО от транзистора, след което процесора заби. Това окончателно разби крехкия ни душевен баланс. Около 15 минути се мъчехме да осмислим ставащото, стояхме и зяпахме тъпо в пълно мълчание. След което всички заговорихме едновременно и бързо. След продължителни и безплодни спорове, отказвайки да признаем поражението си, се решихме на отчаяна стъпка - да пробваме с оригиналния комутатор, който е дарлингтон. Т.е. да пуснеме сигнала от TC4420, който е MOSFET драйвер, да отива в базата на тоя дарлингтон. След една бърза преработка на ел. инсталацията, врътнахме стартера. Искрата беше перфектна. Бучнахме кабела в дистрибутора и пробвахме да запалим. Стартера въртя дълго (първоначално бяхме дали голямо предварение), но в крайна сметка запали. Бачкаше си перфектно, а ние, зарадвани от успеха, му бъзикахме ъгъла на изпреварване, слушайки различните звуци, които издава мотора. Поиграхме си малко и се разотидохме, щото вече беше станало доста късно.
Та за мен остава пълна загадка как така работи системата MOSFET драйвер + биполярен транзистор. И изобщо, къв е тоя биполярен транзистор, дето се управлява с 12V на база (да спомена, че сигналът от оригиналното ЕКУ също е 12V).

Връзката на транзистора с масата или по-скоро липсата на тази връзка е причината за пробива. Когато сте откачили бобината, единствената връзка към масата през която се затваря високоволтовата верига е била през транзистора.

Хм .. за управлението на дарлингтона .. става .. акое дарлингтон с голямо усилване проблем няма да г комутираш с TС-то, добре че не е прост транзистор че щеше да сдаде багажа. А за IGBT-то .... абе просто е пробивало, нищо особенно, причината е в лошата изолация според мен, колектора, ти е на бобината, а там се плучава доста голямо пренапрежение.

Момчета млади! Научете се да четете между редовете!
Ми той Реконструкторът сам си е написал защо изгаря - откачил е вторичния ( високоволтовия ) извод на бобината и тя е била разтоварена. Ако са били свързани свещите, те са щели да действат като газонапълнен високоволтов стабилитрон ( ламби! ). Оттам се получават нечовешките напрежения на дрейна. После кой пръя се изспусни - кристалът на IGBT или слюдената подложка. В краен случай въздухът около тях.
Защо с биполярния картинката е била по-спокойна? Просто той има доста по-ниска скорост на спад на колекторния ток ( Дарлонгтон !!! ) от полевака -> по-ниско първично напрежение.
Елементарно, Уотсън!

Бе чета аз ама това не го виждам, те са откачили чак в последствие ....и преди това им е искряло, поне от това кето чета. Но дори и със свещи пренапрежението пак не е малко, спокойно може да стигне 4-500 V, и ако подложката е тънка и леко омазнена .. оста по лесно провежда .....

Къде видяхте, че сме откачали нещо бе, хора. Просто бобината и разните железа около нея има метален корпус, който беше сложен в/у купето (боята). Преместихме я от там и я сложихме на предния прозорец. Свещта беше закачена през цялото време.
Склонен съм по-скоро да се съглася с Тони, че е лоша изолация.

Нямам коментар.

Оф, кое не ти е ясно?