е жичка, нали затова са измислили демокрацията, щото уж има оов. и не е като да няма, има наистина, ама при хората не е така лесно като при операционните усилватели.

Не знам как е при демокрацията, в България последните 130г е имало само партокрация. И връзки има но не се знае къде отиват, и по-скоро са ПОВ - люшкаме се от една крайност в друга.

Жалко е, че след толкова години мълчание, най-после се чуват гласове за смяна на (корекции в) политическото устройство на страната и най-вероятно същите мафиоти ще оглавят инициативата, да да променят нещата така, че същественото да не се промени.
През последните години се чудех, защо се навиха за членството в ЕС. Можеха да си крадат и без него, а и народа щеше да е много по-безпомощен.
Напоследък ми минава мисълта, че като членове на ЕС просто няма как да стане голяма патаклама, все едно от вън или от вътре.
Получава се мечтаната стабилност - максимума разрешени промени са бюрократични корекции, които не засягат властовите отношения.

айде сега, партокрация, демократически оправдания. а няма по-лесно нещо от преминаването на оов във пов - трябва ти само закъснителен елемент. въобще всичките дето си мислят че организирането на реални хора, още повече не арийци, е супер лесно нещо, са пълни наивници.

Lupus, ти веднъж каза една мисъл която аз бях забравил, но е много на място - "с пръдня боя не става".

Само дето ти имаше предвид политиците. Аз аз имам предвид електората

Когато електората е на ниво и политиците са му на ниво. С калпав електорат и политиците са калпави, защото са част от същия електорат и са избрани от него.

Иначе искаш мойто мнение как ще се оправя нещата - ами аз тъй като застъпвам тезата, че електората е кофти, трябва да се направи така, че да се даде възможност на "по-добрата" част от електората да решава. Какво предлагам:

1. Забрана на двойното гражданство. Това е нещо което е крайно време да се направи, да си решат турци ли са, американци ли са .... или българи. Тогава автоматично ще изчезне проблема с автобусите. Така е в Германия, Франция и много други страни в Европа. Така че няма и как да ни обвинят в нарушаване на човешки права и пр. глупости.

2. Гласуване на избори само срещу бележка за платени данъци, пенсиониране поради натрупан стаж или нетрудоспособност поради инвалидност. Всякакви безработни, социални пенсионери и пр. да бъдат лишени от право на глас. Също може да се въведе и тегло на гласа според образованието. Естествено нищо от тая точка няма как да се осъществи, но пък идеята е добра.

3. Въвеждане на поне 50% мажоритарност, но не напълно. Всъщност 100% мажоритарна система няма как да стане по чисто физически причини.

4. Въвеждане на електронно гласуване - през интернет или SMS. Това ще увеличи активността с поне 100%.

5. Намаляване на броя на депутатите наполовина. Всъщност и 30% от сегашния брой са достатъчни, но и наполовина е едно добро начало.

6. Определяне на гласуването с чужда карта, като кражба на самоличност (т.е. престъпление по НПК).

7. При неявяване на поне 70% от парламентарните сесии (независимо от причината, даже и болест да е), депутата да му се взимат правата. От глоби няма да има нужда в тоя случай, те и глобите явно не работят (справка Доган).

8. Депутатския имунитет - крайно време е да изчезне.

Прости неща. Неща нито преврати, нито диктатури. Аз лично даже и само 4 да се въведе като начало, ще съм щастлив, защото тогава следващия парламент ще е под много по голям обществен натиск. Между другото почти всичко от това може да се осъществи под обществен натиск. Мерките не са нито радикални, нито античовешки, повечето са реализирани вече в развитите страни. Трябва обаче някой да натиска. И се връщаме пак на проблема с електората.

особено кефят цецо въжделенията ти за ограничаване на избирателното право според разни критерии значи според тебе ако имаме някаква цедка, която да повиши тежестта на умните хора при вземане на решения чрез гласуване, то резултатните решения ще са по-добри? ами добре, защо тогава не приложим въпросната цедка два пъти, това ще направи взетите решения още по-добри? ами защо не продължим с цедката докато остане един човек? всъщност ти искаш диктатура, но логичното ти мислене не е достатъчно силно за да се освяткаш.

@Цецо,
С болшинството от нещата съм съгласен, но те не променят нищо по същество. Това е като да пооправиш грима на една стара курва. Това може да и поприкрие бръчките, но няма да я промени - все ще и личи отдалеч, че курва и че е стара. Колкото до ограничаване на избирателните права и аз не съм съгласен, освен за хората, които не живеят трайно в България. Само те нямат правото да решават кой и как да управлява страната, която са напуснали.
А колкото до електората, обитаващ тия земи - той се оправя с дебела тояга, въртяна от здрава ръка. Нашата история го е доказала многократно, включително и през годините 44-89 на миналия век.

Качеството на хората, както и начина на тяхното избиране са важни неща, но оптимизирането им няма да доведе до положителен резултат, ако не се реформират функционалностите на демократичните институции.
Така например:
Парламента има твърде много власт, съпоставена с невъзможността да бъде контролиран.
Правителството е функция на просто мнозинство в събранието, и също е безконтролно, доколкото събранието може единствено да му гласува вот на недоверие - но подобно действие рефлектира пряко върху самото мнозинство, и затова то няма интерес да го приложи.
Съдебната система е функция на същото мнозинство в Нар. събрание, и (най-големия майтап!) на самата себеси.
За президента не си струва да се говори - извън ролята му на главнокомандващ (при военно положение) - само чучело.
Какво може да се подобри.
Главния проблем е в Нар. събрание. Властта му трябва да се ограничи.
Формира се двукамарен парламент.
Камара на представителите - мажоритарно избирани представители на всеки конкретен избирателен район (конкретни избиратели, с възможността за отзоваване). Тази камара контролира пряко действията на правителството, разход на бюджет, изпълнение на задачи и т.н.
Горна камара (Сенат, или както и да се казва). Представителство на всяка от областите (пряко избираеми областни управители (губернатори?) и по още един, който е само сенатор. Сената контролира законодателната дейност на долната камара. Сенаторите нямат законодателна инициатива, която имат нар. представители, но никой закон не може да мине без одобрението на сената.
Самостоятелните актове на долната камара са като сегашните разпореждания на МС.
Разбира се, за никакви имунитети за действия извън преките им функции не може да става дума.
Правителството не се излъчва от нар. събрание, но министрите се одобряват на съвместно заседание на двете камари.
Глава на правителството може да е Президента (избран на общи избори) или (както нпр е в Израел) премиер-министърът е избран директно на избори, а президента се избира от Събранието, и има единствено представителни функции.

Мажоритарния избор на нар. представители при сегашния статут на Парламента е безсмислено упражнение, защото нищо съществено няма да се промени. И най-свестните хора, поставени при условия на неограничена власт, имунитет и безотговорност, много бързо ще станат същите, дето сега не ги харесваме.

Съдебната система - преки избори за шефа на районния съд, районния прокурор, и районния полицейски началник. Те си назначават помощниците - съдии, помощник прокурори и т.н. и носят пълна отговорност за техните действия (бездействия) , след одобрение на кандидатурите от местния съвет. Най-важното - прокуратурата е извън съда, и няма монопол върху обвинението, както е сега. Т.е. - всеки гражданин има право (ако желае) да повдигне и да отстоява обвинение срещу престъпник в съда. Прокурорите се избират, за да го правят от името на гражданите. Държавните органи могат да си назначават държавни обвинители, и те на общо основание (при същите условия) да поддържат държавното обвинение. Те могат да са йерархични като структура, и министъра на правосъдието да им е главен. Но той не може да е началник на свободните прокурори, избрани от народа (щото народа е баш шефа)

Свестните хора са такива не заради външен контрол, а заради висока степен на САМОконтрол. Когато водиш мажоритарна кампания няма как да не се самоконтролираш. Не е нужно народните представители да са идеални - достатъчно е да са най-добрите и то добри за тази работа - да представляват а не да са красиви , да мислят или изобретяват.
Сложните Парламенти не са подходящи за малка държава като България. Достатъчно е да се осигури пряк достъп на избирателите до избранниците, даже да се задължат да се срещат лично. Няма по-отерезвяващо и стряскащо нещо от тълпа недоволни себеподобни срещу теб.

Пичове, не знам какво става, но доста логични мения се чуват ту, включително и това на zaphod... направо да не повярваш

Оценката на Syrius е много точна, сегашното управление е тотално сбъркано и никакви избори няма да помогнат.
Когато стане за управление, аз винаги се сещам за тоалетното казанче... Имах един даскал по автоматизация (сега му викат "теория на управлението") , който все повтаряше, че тоалетното казанче е перфектната система за управление. Това е така защото всяка система за управление се състои от:
1) Измервателен механизъм, който мери състоянието
2) Изпълителен механизъм, който променя състоянието
3) Управляващ механизъм, който на базата на измерванията управлява изпълнителния механизъм.
Та при тоалетното казанче, управляващият механизъм е един лост. Просто и ефикасно управление, което изключително рядко създава проблем

Колкото и да е странно, държавното управление има същия модел. Измерване-> вземане на решение-> въздействие. От техническа гледна точка диктатурите имат добро управление, защото имат "добри" измервателни механизми (тайни служби примерно), добри "изпълнителни механизми" като полиция и войска и достатъчно "прости" управляващи механизми.
Безспорно дикатурата е може би най-близко до перфектния модел (тоалетно казанче) и не без основание се ползва и в наши дни, когато става дума за управление на армия примерно. Всъщност диктатурата е възникнала благодарение на ефикасността си. В тежки години римляните се отказвали от нормалното управление и са си избирали "диктатор", защото знаели, че ефикасното управление е добър начин за справяне с конкретни проблеми.

Какъв е проблемът с управлението в наши дни всъщност?
Аз смятам, че са 2 проблема:
1) ефикасност
2) добро задание

И по-точно проблемът е как да се намери баланс между двете. Колкото по-ефикасно е дадено управление, толкова по-малко свобода има в отделния човек. Когато е "управляван" един човек, той знае какво да прави и го прави. И не му остава много време и желание да мисли. И така стигаме до все по-малко идеи какво всъщност да е заданието, какви да се целите на управлението.
От друга страна, като се отпусне каиша хората почват да фолософстват и да дават всякакви идеи. Свободата ги прави по-предприемчиви. Но лошото е, че само с философстване пак нищо не става. Примерно ако държавата бъде нападната, много по-добре е един диктатор да организира нацията, отколкото всеки да дава акъл и никой нищо да не прави. Така е и с повечето проблеми - всеки ги вижда и дава акъл, ма никой не прави нищо по въпроса. Така проблемите се трупат, докато на хората не им писне и съзнателно или подсъзнателно си изберат диктатор.

С две думи, управлението на хората трябва да е някъде по средата. Нито прекалено силно и ефикасно, нито прекалено слабо. Нито много добро, нито много лошо, абе някъде около сининикаквато...
И обикновено всички се колебаят около оптимума. Важно е да се колебаем обаче с по-малка амплитуда. А не от едната крайност да се мятаме в другата - това гарантирано ни поставя винаги далеко от оптимума.

Сега за изборите...
Ако те са единствената връзка на управляващите с обекта на управление, то се получава нещо като дизайн на тоалетно казанче, при което лоста се закача към поплавъка веднъж на 4 години.... Коментарите оставям на вас
Варинатите са 2:
1) Вкарваме и друг начин на "измерване", който да запълва периода между гласуването
2) Подобряваме формата на гласуване, така че да сме сигурни, че сме избрали "правилният" диктатор за следващите 4 години.

Вторият вариант са ползвали римляните, но те все пак са си избирали диктатор само при изключителни ситуации. Докато при първия вариант, след като управлението ще се влияе от желанието на суверена, няма толкова голямо значение кого ще изберем. В САЩ примерно от време на време си избират по някой идиот.

Идеята с камерите не е лоша, въпросът е да стане по начин, по-който да се гарантира "измерването". Това не е малък проблем, защото много често у нас проблемът не е в измерваелния уред. Просто народът няма 1 едно мнение по много въпроси. Половината искат АЕЦ, другата не, половината искат Русия, другата европа, трета нещо друго... Този проблем никое управление не може да го реши.
И ако зависи от мен първо бих оправил съдебната система и след това управлението и камарите. Не че е може и двата проблема да се решават едновременно де

Май мръднахме от мъртвата точка на безмисленото отрицание и започнахме да мислим конструктивно. На мен идеята на Syrius определено ми харесва. Колкото до това:

то проблема се решава с референдуми. Глас народен - глас божи. Даже и да се вземе грешно решения, може да се поправи, но болшинството, подкрепило такова решение вече чувства вина, защото няма с кого да се оправдае и следващия път мисли малко повече, преди да даде гласа си.
И всичко може да започне пак с референдум за свикване на Велико народно събрание, на което да се прокарат тези идеи в една нова конституция. Друг път няма!

miro_atc , гилотината също е проста и ефикасна система, даже за разлика от тоалетното казанче , реално се е ползвала в държавното управлвние.
Диктатурата също е вариант на управление но за кратко ,защото генерира голяма вътрешна нестабилност в дългосрочен план, това го доказва практиката.
Първо трябва да се определи целта ,а после да се избира системата. За една държава основната цел винаги е била и трябва да бъде да е по-напред спрямо другите държави. Народа е само средството и силата за постигането на тази цел. В момента обаче , световния опит доказва ,че най-силни са държавите в които хората са по-активно включени в управлението и са с по-висок жизнен стандарт. Значи към това трябва да е се насочи управлението на държават, като не се забравя основната цел - държавата да се катери нагоре в класацията. За момента сме твърдо на дъното ,но пък всички управници са страшно доволни от постигнатия резултат. Може би преди да пуснат някого в парламента или в МС преди това трябва да е издържал изпит на тема "Българска държава и държавност?"

Ама си приказвате като че ви питат
Първо кажете как да се свалят дебелос*рковците пък после пътища мнооого.

Напр. тук в "Занзибар" е просто и ефикасно: на всяка териториална област се падат определена бройка депутати според броя на населението. Ако са повече от един се разпределят в по-малките териториални групи така че да се избира само един депутат. На теория всеки може да си издигне кандидатурата без предварителни условия, ако е подкрепян от партия шансовете му са по-големи (теоритично). Предимствата са огромни: гласуваш за комшията или за някой добре познат, знаеш му телефоните ако ти затрябва нещо, депутатът е тясно обвързан с избирателите си.

Само да допълня Sirius-B. Необходим е и избор на шериф. И в полицията има много лайна за риене.

*това* е истинският въпрос. Пътищата след това дали са много или малко няма
значение преди да се е стигнало до тях - а не е.
Ще ми се да имах отговора - ама и аз, като останалите, го нямам. Инак нямаше
да водим този разговор...