До колкото ми е известно, номера с получаване на % от всяка продажба на продукта се е случил един единствен път.
Автора на продукта се е казвал Бил Гейтс, а производителя IBM.
Не са известни други такива случаи

по същата логика като идва клиент при мен да ми даде някаква поръчка за нещо да искам клауза в договора че освен цената на изделието/компонента който той ще ползва, той ще ми плати и процент от продажбите на крайното си изделие, познайте колко клиента ще имам?

или Microchip да иска от всеки процент от крайната цена за всяко продадено изделие в което има PIC, звучи налудничево

ти си продал труда си, ако смяташ че си недооценен смени си работата но за % забрави

Или по скоро ако те влекът процентите си смени професията, започни да се занимаваш с маркетинг примерно, там много често се дава и процент, или пък с управление на проекти, да речем ако от един строителен обект за 100 млн с подходящо планиране, управление и подбор на доставчици успееш да спестиш 10 млн, няма никакъв проблем 1 млн от тях да е за теб, това е нещо нормално, там процента може да стигне и 30, зависи колко е голям обекта, колкото по голям бюджет толкова по малък процент е правилото. Има и други сфери където се получава процент, най-простото може да станеш сервитьор или барман .... ето например на мен ми трябват хора които могат да са по обекти и да се грижат всичко да върви по план, а ако спестят време, съответно пари, и материали, получават съответните проценти ... големите компании за проджект мениджмънт, строителен имам в предвид, бикновенно пък търсят хора които да ходят и да търсят кусури на изпълнителите, за да не им платят определени операции, тези хора са твърдо на процент, лошото е че не получавта заплата а и е мого вероятно някъде да отнесът пердаха, ама ако им спестиш 5 млн и вземеш 500 хил, може и да си струва един бой да отнесеш

Не е толкова необичайно да работиш за някоя фирма и да получаваш процент.
Аз например съм получавал процент от продажбите на изделие, което съм разработил,
отгоре върху заплатата си (преди много години когато някой ми е плащал заплата).
Въпрос на заинтересованост на работодателя да задържи работонаемника.

Но ако човек може да събуди такъв интерес у работодател, най-вероятно ще
има силите да оцелее и без последния....

Процент от продажби... или плащане на контролер, как си мечтая за такова подреждане на нещата. Представи си, имам изостанали 10бр. платки.
Почвам да си ги лепя за да си ги продам и да изкарам малко пари. Да ама не. Представи си че съм един месец ваканция /работя в чужда фирма, финансова криза, спрени проекти, работодателя е средно голяма фирма... чуди се вече какво да ни прави/
Поръчвам си 10 контролера, да ама не /дълбока провинция,направо здрач в мълен мрак/ обещаните контролери за след 2 -дена идват след 17(pasatbg.com... елимекс/
Спасението да не ходя до София е поръчки. Комет ми праща всичко поръчано но диодите "не" SMD.Поръчвам кварцове от елимекс 10бр. 4MHz да ама не, не са могли да съберат 10 а само 5 броя. Радиатори за силовите елементи .... изчезнали, няма и помен от вида за който съм направил место в кутишката....
Плащам да ми изрезват едни алуминиеви ламарини .... направо да ти се дореве. И ако аз се занимавам с производство и да давам процент пари на някой , или пък да ме държи с софтуера, и да не съм сигурен кога ще започне да ме изнудва или подобни глупости. Нема начин.
Тук става така 1. "Аиде да ми направиш това и това и ще черпя". 2."Хаиде най-простото .... и най ефтино." и след като се договорите и се разберете
след това n-пъти " ама не може ли и това... и още ако може добави това.... и по добре ще е така и така..."

Отговорът на този анонс може да е следният: "Децата ми не пият". Направо води към малък шлем.

tgi,

Напълно съм съгласен с тебе. И аз преди време работих по този начин, но на последък все по-друдно ми се отдава. Може би трябва да сменя подхода, както повечето от вас написаха.

Та сега пред мене възниква въороса - дали не е дошло времето да "оцелявам" без работодател?
Явно ти този мимент си го "минал" отдавна ...

Нека сменим малко темата и да помислим заедно над въпроса - Какво трябва да се направим и с какви хора да го направим, че да "оцеляваме без работодател" ?

Имам познат, който преди време реши да започне да "оцелява" сам. Имаше малко спестени средства - и тъй като един проект или изделие изисква цялостно решение, което примерно включва РС програма, хардуер и ембедед софтуер - човека реши да си наеме хора, които да работят за него. Т.е. представете си "Start Up" фирма, която започва да разработва продукт, за който няма предварително гарантиран (осигурен) пазар.
Подходът му да наеме работници, а не подизпълнители ми се струва, че е добър, защото така няма да зависиш от тях, а и продукта си е твой, но какво всъщност се случи?
Тъй като никога не може да се предвиди всичко по време на проектиране на ново изделие - оказа се, че проекта започна да се проточва във времето. Парите започнаха да свършват, като за да плаща заплатите на наетите работници - той ограничи "собственната си заплата", за да има пари за техните. Никога не им забави заплатите нито с ден, но в крайна сметка хората му напуснаха. Част от тях се "понаучиха" на това-онова - и вече като по-квалифицирани - си намериха работа на друго место.
И като резултат - проекта му "забоксува". Оказа се, че сорсовете на програмите на разработвани от напусналите работници е практически неизползваем...Поради причината, че той неразбираше от РС програмиране и неможеше да ги контролира ...
Тогава реши да смени подхода - Осъзна, че не е готов да "оцелява" сам - и реши да си намери съмишленици (съдружници). Разбира се това трябваше да са хора на високо професионално ниво, а и в същото време да са "универсални" специалисти - да разбират от много неща. Това е необходимо, за съдружниците да не са много на брой.

Оказа се, че има и друг проблем - хората не трябваше да работят на друго место и междувременно да "поработват" по проекта, а да си "вадят хляба" от едно и също место (разбирайте проект или изделие).

Та използвайки личният ми опит и опита на други мои познати - стигам до извода, че:

Човек неможе (ще му е много трудно) да "оцелее" сам, тъй като разработката на един продукт изисква "разнородни" познания и "разнородни" специалисти.
Трудно хора от "нашата черга" (предполагам повечето от читателите на този форум) могат изцяло да финансират един проект.
Трябва броя на "съмишлениците" да е възможно най-малък. Това означава, че всеки един от тях трябва да е специалист в повече от една област.
Трябва всички да са "узряли" за идеята, че е време да "оцеляват" сами.
Трябва всички да си "вадят хляба" от едно и също место - т.е. да са лично и финансово заинтересовани проекта да върви
И не на последно место - трябва всичките участниците в един проект - да могат да си го позволят. Какво имам в предвид - може би женени хора с дете(деца), на които "половинките" им не работят и които нямат спестени пари и допълнителни приходи от другаде - колкото и добри и многофункционални специалисти да са - не са подходящи за "съдружници" по даденият проект. Те са ИДЕАЛНИТЕ изпълнители, но като работници на заплата ...

Какво мислите по въпроса? Има ли и други "подводни " камъни в организационно отношение при едно такова начинание? Смятате ли, че това е "работещ" вариянт?

Да беше питал тия въпроси баба Ванга приживе.

В България има над 1 млн. (един милион) регистрирани фирми. От тях не повече от 10% реално осъществяват дейност. Като изключим тия дето са си правени за данъчни измами - всички останали са тръгнали от някой дето е имал някакви идеи да прави някакви неща. И всички те са потънали в някакъв етап от развитието си.

Та рецепти няма - всичко е индивидуално според кой го прави, какво прави, защо го прави и пр.

Ако имаш конкретна идея и се чудиш - разбирам да питаш. Ама общи правила няма.

Цецо,

Прав си, че общи правила няма, но пък има общи "грешки" и "заблуди", които бихме могли да избегнем. Т.е. бихме могли да поговорим именно за тях.

Въпросът е принципен и предполагам вълнува, ще вълнува или е вълнувал всеки един от нас.
Все пак читателите на този форум предполагам са креативни хора работещи по проекти или създаващи (изобретяващи) изделия и продукти - и ако все още не са - то им предстои да си зададът повдигнатите от мене въпроси.

Ок - задайте и своите въпроси. Аз за тези се сещам в момента и със сигурност съм пропуснал много важни въпроси ...

мдааа, а сега си представи че тези работници мислеха като теб и му поставят условие на твоя приятел не само да си вземат заплатите, но работата като тръгне да им дава и процент защото са му направили дизайна как мислиш твоя приятел щеше ли да ги наеме?

А бе не знам. Имайки предвид, че не е имал друго освен пари и желание, може и да е било добра
идея да ги мотивира повечко, та да се стигне до нещо. Инак много хубаво се е подсигурил да е
сам на края на линията като собственик на това, което се получи, само дето не се е получило.

Въобще както Цецо каза варианти за провал безброй. Не 1 на 10, към 1 на 1000 strartup-а успяват,
доколкото си спомням да съм чел или чувал.
На ниво да успее някой да се справи сам, че и без пари (както е в БГ, пари дават за опит само
срещу гаранции за провал), работата не подлежи на обобщаване.
В едно изречение, животът е труден .

Труден и шарен... Случаи много.
Освен да си добър ти трябва и поне малко късмет. Ама късметът няма да дойде само, ако чакаш. Трябва да стоиш на реката с въдица в ръка и в студ и мраз и да се надяваш да успееш, като в същото време си осигуряваш нещо за оцеляване.

Трудно е в наши дни да почнеш от нулата. Апаратурата не е скъпа, но животът не е евтин, конкуренцията голяма, клиентите капризни, а и не знаеш кога китайците ще запълнят сегмента в който работиш. Като тайфун са - умираш в каквото положение те заварят.
Относно дилемата един е малко , а двама са много, моето решение (но не съвет) е някъде на тая страница: http://www.mcu-bg.com/mcu_site/viewtopi ... 6519#76519. Имам нещастната практика в около половината случаи, когато се захващам с други колеги за съвместен проект нещата да се дънят. Вярно е , че се хващахме с неща, които много други преди нас са отказвали да работят - не са прости. Проблемът не е само в това да са добри специалисти, важно е и отношението към работата, комуникацията, доверието...
Един съвет, който мога да ти дам е преди да се гмурнеш при акулите да поемеш дълбоко дъх - да си понаправиш проекта в колкото се може по-голяма степен. Редно е и да имаш резервен вариант, пък бил и той някоя простотия. Още един съвет. Използвай момента. В следващия момент това, което си го намислил (или възложили) може и да не е нужно. Трябва да си бръз. Ако не си , помисли си дали въобще да се захващаш.

не си ли чувал израза "орташка работа...", или "много баби хилаво дете", или "вълка му е дебел врата щото си върши работата сам"
аз съм на мнение че ортаци по добре да няма, щото в един момент забравят за работата и всеки почва да се прави на директор, типично българска черта.
също не е добър вариант да плащаш на някой без да знаеш какво точно върши той, ако този вариант е наложителен в големите фирми наемат мениджъри които разбират и знаят какво да изискват от работниците, ако искаш сам да си си мениджъра значи ти си човека който трябва да разбира, в противен случай работниците много бързо надушват че не си в час, и резултата е ясен

ами лошото тук е че няма корпоративка култура, и когато се почват орташките работи не се изясняват докрай в началото да е ясно кое как и защо а се остават за по-нататък като работата тръгнела, и става че работата малко да потръгне и всеки почва да дърпа чергата към себе си

Проблема е такъв, но не е до корпортивна култура, и 200 страници договор да подпишете, в един момент пак всеки ще дъра към себе си и ще търси начин да взема повече. Ако не може да го прави от директни печали ще почне да се пробва да вкарва свои доставчици на надути цени от които да си взема комисионна, ако и това не стане ще пробва да крадне... изобщо племето ни е смотано ...