Ако ще е формална логика,да е.
По горе с всички бяха означени всички ангажирани в съответната сделка а не всички хора
Оттук следва че не съм говорил за всички

Аз исках да кажа че понякога за запход мракобесника е много важно някой друг да е щастлив

Zaphod мракобесника ... тъмната сила във форума ..

Колеги,
Мисля, че всички разбираме за какво говоря. Съжалявам, че с думите си провокирам такава полемика отклоняваща се от темата. Целта ми не е такава. Нека се върнем към същността на темата ...

Същността на темата е всяка жаба да си знае гьола. Ако инвестираш (пари, труд, идеи или там каквото се сетиш) - можеш да претендираш за процент. Ако получаваш заплата - забрави всички проценти. Не може хем заплата за по-сигурно, хем процент. Но пък съответно може половин заплата и някакъв процент. Всичко обаче е въпрос на договорки и другото, което трябва да се знае - инжинерите не са артисти, т.е. има поне още хиляда, които биха направили същото нещо по същия начин. Та според мен много глупости се изписаха за неща, които са ясни като бял ден и са уредени със закони и правилници. Напълно подкрепям zaphod и ТоНи (двамата горе долу мислят в една насока). Няма начин всички хора на тая планета да живеят като бели хора - ресурса е ограничен, не безкраен .

Добре де тука се изписаха доста мнения как капиталът бил важния, как работника не поемал рискове.
От 5 години работя на заплата в една и съща фирма. Превърнах хобито си в професия. Работих в началото на доста по-ниска заплата. Устройство в което отидоха години за разработка едва наскоро започна да се продава. Кажете вие аз не рискувам ли? Не ангажирам ли години от живота си за да работя за тази фирма? Не съм вложил капитал, но съм участвал с труда си. Всъщност съм инвестирал време, което за мен е много по-ценно от паричните знаци.
Айде работодателите да не ми се сърдят ама не рискуват само те.
Не съм съвсем съгласен с тази част на оригиналния пост в началото на темата, където ставаше дума как най-сладката част била когато започне "мултиплицирането" на една разработка. Може да съм нещо сбъркан, но за мене най-сладката част от една разработка е началото, когато се оформя идеята, когато работиш по т. нар. "proof of concept", когато с нетърпение чакаш да ти пристигнат от доставчиците разни екзотични елементи, оживяването на прототипната платка, първата работеща версия на firmware и т.н. Така че да се възползваш максимално от труда си при положение че всеки случаен инженер може да седне на твоето място и да се справи дори по-добре от теб за мен означава да работиш със сърце. Аз лично често сутрин, когато тръгвам за работа си спомням как се палех като дете, когато четях "Микропроцесора сърцето на микрокомпютъра" и съм благодарен, че сега мога да работя точно това.
В момента освен основната заплата получавам премии в зависимост от резултатите на фирмата, но честно да си призная не се чувствам чак толкова мотивиран от това.
Повече ме мотивира започването на нова разработка. Участвам и в т. нар. "мултиплициране" ама усещането не е същото.

Zdrav,
Под "мултипликацията е сладката част" имам в предвид сладката част от "възползването от труда си", а не, че това е най-слатката част от оформянето,създаването и реализацията на продукта. Вероятно не съм се изразил правилно в предишните си писания ...
Разбирасе и аз като инженер - превърнал едно от хобитата си в професия - няма как да не се кефя като тебе в началният етап от "чивота" на един проект. Тука ама напълно те разбирам и съм съгласен с тебе.
А не мислиш ли, че "идеалният" вариянт би бил точно както го описваш + процент от "мултиплицирането" ?

И аз като младо инженерче на времето се "палех" и живеех с проблените и решаването им по проектите по които работех за работодателят си. Но само с "кефене" от упражняване на хобито си - не се живее. ... Някои от работодателите доста умело се възползват от устрема и ентусиазма на младите и определено не до там ориентираните ... И защо сега все още не работя за същият работодател ? Ами защото той не ме кара да се чувствам "щастлив" ... Елементарно, нали ?

"Очаквайте добре свършена работа само ако я вършат ДОВОЛНИ хора" ...

(надявам се да не изпадаме в спорове провокирани от тази мисъл)

>>
"Очаквайте добре свършена работа само ако я вършат ДОВОЛНИ хора" ...
>>

Точно така. И ако правилно съм схванал идеята - въпроса е как да намериме баланса между интересите на участниците в един проект. Т.е. вариянт в който "и вълка сит - и агнето цяло" ... Няма да е лесно, но мисля че би било възможно...

Освен това остахах с впечатлението, че говорим за малки или "старт ъп" фирми. Това едва ли би било възможно в една голяма фирма ... (въпреки, че съм чувал голями форми да раздават част от акциите си на работниците ...) Но това в БГ едва ли е възможно ...
(дано да греша)

баланса на интересите се намира много лесно - като не съм доволен си вдигам шапката и си тръгвам. Същото е и за работодателя - ако му излизам прекалено скъпо - ми бие шута. Баланса е по средата.

Що се мъчите да правите от прости неща - сложнотии?

Никой не ви пречи да си правите собствен бизнес мама му стара. Аз например (а и много от колегите тук) правят точно така - на заплата + собствени начинания. Ама всичко е чисто и просто - на шефа не му се бъркам в процентите искам си заплатата. За собствените начинания рискувам собствени капитали и си нося цялата отговорност, съответно и процентите са за мен (ако ги има )

Аз ако съм ви шеф - няма проблем ще ви давам процент от печалбата. Обаче като дойде кризата (или продукта не върви) ще ви удържам от заплатите :):) Всъщност това се прави в големите фирми - вместо заплата - акции на фирмата. Искате процент - да ама той върви с отговорност.

То това Цецо държавна работа + собствени начинания е до едно време , две дини под една мишница е трудничко, освен ако дините не са ябълки, а мишницата не е като на бар Арни.

По скоро както в играта на карти има две стратегии или залагаш на една боя или от всички цветове събираш най-силните.
Който го е старх да скоча в басейна щото не е сигурен дали има вода,
избира Цецовата стратегия може там да си остане цял живот и да си е хепи може да се гледа като на подготвителен етап.
Верно че се губи скорост но е абсолютно безопасно.

Бе то "абсолютно безопасни" работи няма, животът е рисковано начинание, но наистина
разликата между това да правиш нещо частно между другото - имайки някакъв осигурен
доход - и да захвърлиш всичко останало, за да живееш от частното си начинание, е огромна
и само който е опитал и двете може да знае за какво става дума. Дори започването с "гарантиран
клиент" и подобни нагласености не се броят в тоя контекст.

И не е особено вероятно човек да успее другояче освен хвърляйки се изцяло в съответното
начинание - то и в тоя случай възможностите не са големи, шансовете за провал са поне 1000*
тези за успех, а колко намаляват от това да хвърли вътре само част от силите си не си струва
и да се смята май.

Е то не може хем *уя до края, хем душата в рая!

Така е, ако и да може, аз поне не знам как...

За Zdrav, а ти реално какво си рискувал, рискувал си това че може фирмата да фалира и ти да осатнеш на улицата .... подобен риск поемат всички работещи, дали фирмата ще фалира или ще ги увонят няма голямо значение. За смтка на това този който ти е плащал заплата 5 години ми се струва че е рискувал доста повече, или дори да не е било риск, пари с които е можел да направи много други неща са отишли в този проект. Т.е. ти си можел по всяко време да си хванеш чукалата и да си тръгнеш, в случая бих казал че освен че е рискувал с инвестиции е рискувал и с тебе. Казваш че заплатата т се е увеличила, значи все пак човека цени това което правиш, и може би това което ти дава е това което може да си позволи. Ако е човек на място предполагам ако това което сте правили потръгне ще ти увеличи и още заплатат за да си по доволен, но ако отидеш и му кажеш абе аз игубих 5 години и рискува дай сега процент много вероятно е да те изрита, аз лично бих постъпил така. Ако ти си правил нещо извън работа и сте се договорили той да го позлва е друг въпрос, т.е. да му даде нещо изцяло твое.

ТоНи ще се опитам да отговоря на всеки от въпросите ти.

От моя гледна точка това е риск. Дали е по-голям или по-малък, дали е от значение за работодателя или не това е риск. Като вземеш в предвид че за тези 5 години се родиха и двете ми деца... Не ми се влиза в подробности, но през това време не съм бил имунизиран с ежемесечните инжекции под формата на сигурна заплата.

Времето събрано в тези 5 години през което бих могъл да направя много други неща е отишло в този и други проекти на фирмата.

Подобен риск поемат всички работодатели дали фирмата ще фалира или работниците ще си вдигнат чукалата няма голямо значение.

Ако си забелязал аз не оспорвам това че работодателя/инвеститора рискува повече от работника и това че рискува с наемането на работник, който може да си вдигне чукалата по някое време.
Нямам претенциите моя частен случай да обобщава цялата ситуация. Мисля обаче че малко преувеличихте хипотетичната ситуация с процента от оригиналния пост. Дори като че ли се опитваш да я прехвърлиш и върху моя случай.
Аз съм за отборната игра. Един играч не е незаменим, но ако гледаш на него само като на един наемник/подизпълнител с отговорност ограничена до размера на заплащането което получава, не може след това да се оплакваш защо и мотивацията му се ограничава до размера на неговото заплащане.