здрав, човек и като пресича улицата рискува. трябва ли някой да му го плаща това? тук е момента да спомена че не съм съгласен с логиката на местните кандидат робовладелци - "щом не поема риск значи не трябва да му се дава процент". не трябва да му се дава процент, не защото не е поел риск, а защото ще бачка и за без процент. реално кой на когото може да извие ръцете той диктува. в тази светлина и само като техническо средство идеята на младежа не е глупава сама по себе си (да държиш кода и да лапаш от всяка бройка), но тая схема би сработила само ако друг не може да свърши работата. реално в 99% от случаите това не е така и схемата ще изтрещи. иначе разни философски спорове кой има моралното право на какъв пай от печалбите са пълни глупости - който иска пай трябва да си го извоюва, само позовавайки се на разни философско етични "доказателства" никой няма да му го даде.

отговора на въпроса :Как максимално да се възползваме от труда си ?
Има чисто математически две части :
Като на един и същ труд се вземе максимално възможната цена И като се продаде максимално възможен брой пъти.
Дотука само се нищи първата част - за цената.
Втората има несравнимо по-голям потенциал обратно пропорционален на мълчанието по тази възможност.

работотдател да дава % от продажбите на "работник" е абсурдно.
Принципно затова си има шефове и работници. Ако работника е достатъчно къдърен и предприемчив ще отвори собствена фирма ще работи дори сам и ще взема повече отколкото който и да било работодател ще му плаща като заплата.
А по въпроса, че работника рискува работейки за даден шеф и си "губи времето", през това време му се "раждат деца" , човек остарява и т.н. това е така да се каже личен избор - шефове много, като не ти харесва някой и по някаква причина не правиш сам бизнес просто го смени. И е хубаво човек да си спомни, че има месеци през които със сигурност не е имал много работа но е вземал същата заплата като и през натоварен месец или пък например лятото почива 1 месец (като шеф на малка фирма едва ли ще си го "позволи", най-малкото телефона няма да спре да му звъни с проблеми посред почивката).
Отговор на въпроса как да се възползваме макс. от труда си е постоянно търсене на перфектния шеф. Тъй като този шеф принципно не съществува човек трябва да се развива, да учи и да създаде свой бизнес, ако това не стане поради ред причини като раждане на деца, здравни проблеми или някаква друга причина то нищо не му остава освен да се примири с текущото положение, ако човек не се примири той ще се превърне в едно злобно и непродуктивно създание, губещо поне 50% от работното си време в оплакване от шефа си, писане по форумите оплаквания от фирмата в която работи и създаване на интриги.

Edesign понеже цитираш изрази от моите постове се чувствам задължен да поясня. Не се оплаквам от избора си. Нито от шефа си от колегите си или от заплатата си.Никога не съм го правил. Дори и тогава когато както казах съм работил за доста по-малко пари. Напротив както казах по-горе всяка сутрин тръгвайки за работа благодаря на Всевишния че подреди така живота ми, че работя това което искам.
Така извличам максималното от труда си.
Създаването на собствен бизнес в нашия бранш и държава ми звучи малко като излизането на поредния вълк единак. Според мен в добре сработен екип човек е много по-продуктивен и може да не взима лъвски пай или да има водеща роля, но може да участва в по-мащабни и значими проекти. Освен това в отборната среда виреят и други ценни неща като приемственоста например.
А вариантите с изнудването(за процент) и извиването на ръце са приойми с временен ефект.

Цецо,
Би ли споделил с нас (ако е удобно разбира се) как решавате въпроса с конфликта на интереси който възниква (или би възникнал) ако "допълнителна" ти работа е сходна с тази която вършиш за заплата? Т.е. ако самостоятелно подхванеш проект, които е близък с този, който разработваш(разработвал си) за работодателят ти?
Или още по-интересен вариянт - ако самостоятелно си разработил преди време нещо, което сега получиш като задача от работодателят ти да разработиш ? Как бихме могли да постъпим в тези случаи? Интересна ми е гледната точка и на работника, и на работодателя в тези случаи.

Ако имаш собственна разработка, която сега трябва да "разработиш" за работодателят ти -той вероятно ще се опита да я "получи" ако не за без пари - то за почти никакви пари. Познавам такива "работодатели". Като младо инженерче работех за един такъв, който се опита да ми "завлачи" разработката на симулатор на съпротивление (Pt100) под предтекст, че работата ми във фирмата е "провокирала" мисленето ми да направя такава разработка и да "измисля" принципа на който тя да работи. Разработката я имах доста преди той да се сети за нея. Резултата беше ясен - опита се да ме "смячка", а аз не се "смачках" - и в крайна сметка - "кой от дето е" ... В случая той загуби много повече токолкото аз, но може пък и да греша с преценката си ...

Как в такъв случай да разрешаваме конфликтите на интереси, които възникват при тази форма на работа - за работодател + лични проекти?

rumen - абсолътно си прав , че въпроса има две части. До сега се опитвах да ги включа под "общ знаменател" - но не бях прав. Нека както предлагав = да разделим въпроса на съставните му части и да помислим върху тях ...

Не разбра ли че докато ти плащат да си на работа, каквото и да направиш е собственост на фирмата дори и да си го бил измислил преди това ако се налага да го измисляш пак, пак си остава собственост на фирмата. Единствения начин да изкараш пари от това, е само и само ако преди си го бил патентовал като изобретение или нововъведение и т.н. и сега да искаш пари от него чрез използване на този патент. Само в този случай може да извлечеш полза. Демек ако си го бил правил преди и няма патент губиш ,сега просто ще ти е по лесно и какво от това пак си е собственост на фирмата.

Твоя труд е собственост на фирмата, продукцията е собственост на фирмата, не виждам смисъла да се обсъжда

plameniv,
А-ми това означава - че идеята на Цецо "Заплата+собственни разработки" не е работеща...

Да ама не

Баланса за който пита човека го правя аз, а не шефа. Т.е. аз решавам кога има конфликт на интереси между собствените начинания и служебните проекти. Както и кога мога да си позволя да толерирам подобен риск. Т.е. дали мястото ми във фирмата е достатъчно ценно или цената която ще взема от собствените начинания е достатъчна да покрие риска шефа да ми духне под опашката. Риска пак си е у мен, както и преценката какво да правя. Нося си риска, обирам си дивидентите (както и негативите).
Относно втората част от въпроса - ако се стигне до момент в който шефа иска да придобие нещо от което аз се храня "на частно" - ами тук си говорим за придобиване на бизнес :):) Пак аз си правя сметката - дали ще играя контра на шефа, дали ще го изтъргувам или дали ще му го дам без бой. Всичко зависи какъв ще е резултата като тегля чертата.

Не съм работник за пример със сигурност. Ама това е проблем на шефовете не на мен. Апропо шефовете (и то баш тези в чужбина) са наясно, че имам и "странични занимания". Засега го преглъщат, като им дойде на въпреки - ще преговаряме пак

Въобще когато човек играе на два фрона, винаги трябва да търси баланса. Това най-лесно става като се стремиш да държиш нещата максимално отдалечени. Нещо като перефраза на оная умна приказка - "Там където работиш не си го вади от гащите"

Ами значи нещата според мен са горе долу така:
1. Отиваш при шефа и казваш, ето това го имам готово, и мога да спестя два месеца развой срещу Х пари, забележи пари не процент.
2. Шефа ти дава Х време за разработка а ти стоиш и си клатиш краката защото вече си го направил
3. Разбираш кой е клиента, казваш чао на шефа и се пробваш да му го продадеш ти

Лично за мен вариант 1 е най-приемлив и за двете страни, аз бих платил за нещо което да ми спести време, ако един човек ще ми струва Х пари и У месеца за да направи нещо, аз бих бил склонен да платя повече от тези Х пари защото винаги има допълнителни разходи, и да си спестя това време У. Друг въпрос е обаче че с тази си сделка работника се задължава по всяко една време да се знаимава с тази си разработка, дори и след като напусне. Т.е. ако се появи бъг да си го оправи, ако нещо трбява да се доизпипва, да се изпипа и т.н. Съответно в момента в който му го платя това нещо става моя собственост и не би следвало той да го продава на други под какъвто и да е вид.
Само че това ще е така ако човека има точно това което ми трябва, ако примерно на мен ми трябва дата логер от акселерометричен сензор, ще искам точно ткаъв какъвто на мен ми трябва, това че той може някога да е праивл нещо подобно и мисли че може да се продаде не ми върши работа. Освен това тук идва и дрго решение, ако на мен применро ми трябва просто web сървърче за д апредава една температура, мен може да ми е изгодно да позлвам PIC, но той да ог има направено с ARM, това в случая никак не ме устройва, а преработката от ARM към PIC ще ми излезе по-скъпа отколкото самото му правене за PIC.

Та отново идваме до един много специфичен момент, в който работника трябва да прецени дали да се опитва да спазари нещо което е направил, дали да си трае и да използва това което има за да си улесни работата, съотвенто по бърз развой което ще направи впечатление, или да бъде откровен, да каже ето аз имам това и това, от него може да позлваме това което ще ни спести Х време в разработка, съответно всеки работодател на място би следвало да оцени подобно поведение което по нататък може да се изрази по различен начин.

Това ми е мнението и като работодател и като еидн вид работник, тъй като моята фирма консултира и управлява бизнеса на други фирми, съответно много често аз им предлагам неща за които не са си плащали или сме се договаряли, с основна цел това да спести време както на тях така и на мен. В резултат мога да кажа че фирмите с които работя винаги са били доволни от това което им предлагам, като изражението в нашия случай е чисто финансово, тъй като няма какво друго да бъде.

п.с. един съвет към всички работници, не е добре човек твърде много да цени труда си и да си мисли че той единствен е изобретил топлата вода и може да копае седнал. Аз лично не се страхувам да се цапам, и въпреки че работтаа ми е да ходя с костюм, не рядко се цапам повече и от работниците, но пък знам че всичко става както трябва.

[/quote]
Съответно в момента в който му го платя това нещо става моя собственост и не би следвало той да го продава на други под какъвто и да е вид."
[/quote] (alt+q)

ToHu, а какво правиме, ако работника е продал разработката си на друг(или други) - преди и ти да поискаш да я купуш? Т е. работника се е опитал да "мултиплицира" приходите от труда си (това е повече от нормално). Е, какво правим в този случай с "интелектуалната" стойност на разработката? Получава се някакво противоречие в случая.

[/list]

Интересно как при учените откриватели, които работят в разни институти или лаборатории на компании е уреден въпроса с интелектуалната собственност на откритията които правят?
Едва ли всичко е собственност на университетите и фирмите.

Това не би било много стимулиращо ако е така ...

Ами винаги казват учени от този университет направиха това.Патента на университета или фирмата.

emilsto, май имаш конкретен проблем.

Проблемите и отношенията между хората могат да бъдат много разнообразни и няма универсални решения. Иначе би било скучно. По различен начин стоят нещата за големи и за по-малки фирми. В по-малките фирми трудно може да се скрие нещо задълго. Затова е по-добре да се подхожда открито - както препоръчва Тони в първа точка. Иначе неминуемо ще настъпят проблеми и то колкото по-късно - толкова по-големи могат да са проблемите. За по-голяма фирма могат и да ти не обърнат внимание (все пак зависи от началството), затова с упех можеш да изпълняваш втора точка от горните вариянти и да се надсмиваш вътрешно.
Имал съм случаи, когато идва задача, която е над моите компетенциим, а зная, че работникът е правил нещо подобно. Директно му казвам - "Колко искаш?" или "Делим 50/50". Все едно ми е външен изпълнител. Имах случаи , когато работникът не можа да си направи добре сметката и двамата бяхме вътре.
Това с процента от продажбите има смисъл само , ако изделията са много сложни (а не модел на резистор) и серията е малка. Масовите изделия обикновено трябва да с китайски цени, в които частта на разработката в себестойността клони към нула. Имал съм случай със софтуерна грешка, която я откриха 5 години, след като бях сдал задачата. Ами я си представи, че има такъв бъг в масово изделие и завалят рекламации след 2 години. Работата може да замирише и на фалит, но разработчика какво му пука - взел си е процента, вече е на друга работа, а ако не е ще се премести следващата седмица. Този подход не е в интерес на работата.

При нас, а и при всички компании, които знам патентите са собственост на фирмата, а на "откривателя" се плащат някакви пари за всеки патент, които много варират при различните компании. Но тези пари са повече като бонус, защото все пак това ти е работата в тая фирма и все пак се отразява и в заплатата. Само за сведение - разходите по регистрирането на един патент са около $25к, които ги плаща фирмата. Имаме и клауза, която ни забранява 5 г. след като напуснем фирмата да работим за конкурентна фирма, ама това последното не ми е много ясно как се спазва и контролира, още повече, че в последните 10-на г. не е известно някой инженер да е напуснал доброволно .

Че защо да не може ? Всичко зависи от договора за продажба между работника и първата фирма купувач. По принцип, а и по закон, втората фирма, в която работи нашия главен герой, не може да се интересува от това какво прави работника в извънработното си време; това дава шанс на работника да работи на две и повече места едновременно. Например във втората фирма работи на трудов договор, а в първата на граждански договор. Това е урегулирано добре в закона. Интересно е ситуацията, ако при продажбата на първата фирма е включен параграф в договора за продажба, в който изрично се казва, че работника няма право да продава тази разработка на друга фирма, тогава как ще реагира работодателя от втората фирма, когато възложи на работника да проектира същото нещо и нашия човек му сервира, че е подписал договор с първата фирма и че навлизат в опасна територия, ако нашия герой започне работа в тази област Примерно, това което е сътворил работника-герой първата фирма го е вече патентовала