О, проблемът с патентите е много голям. Не толкова за това, чия собственост е. Естествено на организацията, която ти възлага задачата.
Проблемът е, ако на тебе ти хрумне някаква идея самостоятелно, примерно за някакво изделие и го патентоваш. Самата процедура отнема години Не си защитен от никъде. Най-добрият случай е да дойде голяма фирма и да ти предложи да ползва патента, или да го купи. По-лошото е, че заинтерисованата фирма, може да заобиколи патента, да направи нов патент, като основна роля за това имат адвокатите. Човек на нашето положение е абсолютно незащитен.
Имаме един нашенец, с изобретения в областта на скоростните кутии. Но той работи във "патентна" фирма, която държи под шапката си такива като него и само с това се занимава - да защитава патентите на "работниците". Преди 1-2 години осъди Тойота затова, че използва идеята му вид автоматична скоростна кутия. От Тойота опонираха , че техните инженери са измисили метода, но важен е документа.

Има една поговорка, че геният може всичко освен едно нещо - да храни семейство...
Умението да се пазариш за заплата не се брои за гениалност, а пък умението да патентоваш и да правиш пари от патенти е една друга специалност.
Затова добрите инджинери по-добре да са на заплата и да си гледат работата, която разбират

Ужас. Жълтеницата....

Аз пък предпочитам да продам едно супер сложно и скъпо изделие за 100к, вместо да продам 10000 дребни за по 10лв. , които китайците веднага да изкопират и да ми закрият бизнеса Само дето на никой не му пука за предпочитанията ми

Въобще това че истината е в мултиплицирането, е много голяма заблуда. Всъщност там е истината ако си огромна корпорация и/или се намираш в Китай. Защото мултиплицирането в големи количество неминуемо води до намаляване на принадената стойност в продукта. От там се налага пройзводство на още повече бройки и т.н. по спиралата. Това е пазарен закон. А иначе много по сладко е продукта да е с голяма добавена стойност и малки серии.... За чии ти е да правиш GSM-и, ако можеш да пройзвеждаш тестер за измерване на звуковото налягане на пърдящи пеперуди в близост до радарите на армията например

Ама за съжаление ние тука май сме както винаги по средата - ем ефтино, ем малко бройки :):)

Ами в случая пак правим същото, защото в противен случай се оказва че директно стимулирам конкуренцията, т.е. не само че той продължава да продава конкурентен продукт, ами го и финансирам за това. Ако той има продукт който продава и е разработил като пазар марект, аз бих се отказал от този продукт. От твоя страна би било коректно да го уведомиш че имаш подобен продукт който продаваш. В един определен момент може да се окаже че е възможно да се измисли някаква съвместна схема на работа, но като цяло нещата са твърде относителни. прост пример, ти си направил GSM комуникатор който предава някакви сигнали, това е ОК, аз като твой работодател ти възлагам да направиш такъв комуникатор за специфични проблеми и хардуер към него, със специфичен интерфейс съответно приложение. Тук твоето устройство само по себе си за менне струва нищо, ако всичко му е наред, е написано и проектирано добре, и може да се интегрира може би бих платил някава сума, но то само по себе си не е това което аз правя. В случая твоето у-стройство е само някава част от цялостна концепция и продукт. Ако обаче аз съмрешил да правя телефонен дайлер, и ти имаш такъв който отговаря на всички мои изисквания бих платилкато за продукт, но ако се окаже че ти си си реализирал пазар за 1000 бр на месец, аз силно бих се замислил каква полза бих ималот него ако ти продължиш да го продаваш самостоятелно, което немога да ти забраня ако не подпишеш някакво споразумение.
Да обаче от моята практика мога да кажа че много рядко има подобна ситуация, ако погледна набързо в папка изделия виждам 146 папки, не съм сядал да броя колко уникални изделия са, но не са по малко от 100-на, та досега не ми се е случило да дойде клиент, или пък да ми хрумне някаква идея и да отворя папката и да намеря готовото изделие, да не говоря че не само готовото, ами и такова което би ми свършило работа не намирам. Ето един пример, преди 8 години правих източник на ток за вана за галванизиране, преди 4 години правих един източник на ток с цел да тествам едни захранващи модули, в момента правя източник на ток за вана за електролиза, и общо взето освен идеята от предните два проекта не мога да ползвам нищо друго и схемата е различна, компонентите са различни, контролера е различен ... т.е. освен натрупаният опит и проучване не мога да използвам нищо друго. друг пример, имаме далекомер ултразвуков, перфектно написан софтуер, устройство което е в производство, в момента работим по друго у-во използващо същия далекомер, но релно почти всичко се променя поради специфични изисквания, и отново освен опита друго едва ли можем да изпозлваме.

Ако не е патентована какво пречи да я продадеш на колкото фирми си искаш ако си е твой бизнес да продаваш разработки.
Но в твоя случай като работиш за фирма не опитвай да продаваш твоя разработка а си използвай източника за улеснение, защото никой няма да ти повярва че не е направено докато си там, просто си клати краката известно време и така. Дори ако продаваш подобно нещо на часно най добре е да я направиш да изглежда различна, че утре ако продължаваш да продаваш старата може да си имаш пробеми с фирмата ако от там разбрет че си изнесъл тази разработка
Разсъжденията са ти погрешни и чисто по български. На работа се отива за да се работи за това ти се плаща а не да се пазариш извън пазарлъка който си имал в началото и сам да променяш постоянно условията. Излиза че ти искаш повече за нещо което вече си се спазарил.

Да - на работа се отива за да се работи - тука две мнения няма. Въпросът е как да се избегне момента "работя им колкото ми плащат" или "плащам им колкото ми работят", защото това е порочен кръг и не води до нищо добро. Въпросът е как да се стимулира креативността на работниците и в същото време как да се "развърже кесията" на работодателя. В крайна сметка нещата опират до това.

А относто исканото в повече от това което съм договорил - ами ако имам основание (примерно дал съм нещо което не съм бил длъжен да дам от себе си)- защо да не го поискам? "Бебе което не плаче - не суче" казват хората. Е- стига да не се превръщаме в ревльовци и стига да не останен "ненакърмени"

Това е двустранен процес и не късае само работника или само работодателя. Най-лесният вариянт е - "взимам си шапката" и кой от дето е, но това не е мого градивно все пак, нали ? В случая може би ще загубят и двете страни...


[/quote]

Е хубаво, ето и ти си наясно как стоят нещата принципно. Пазариш се срещу труда си и си търсиш цената която те устройва и формата под която да я получиш. Ако искаш преговаряй за процент от печалбите, ако искаш стой на твърда заплата, ако искаш прави си сам бизнеса. Трудовото законодателство предлага всякакви алтернативи (вкл. и как да го заобиколиш). Каква точно дискусия по въпроса искаш от нас обаче продължава да не ми е ясно. Какво очакваш - да формулираме универсален наръчник за това как да си търсим работа ли? Или какво да изискваме от шефа без риск да ни изрита? Или как да правим бизнес сами? Е няма универсалност в случая - с г-н Петров като се пазариш е едно, с Пешо Картофа е съвсем друго, а с г-н Джон съвсем пък различно.

[/quote]

Ами да, въпрос на пазарлък е, и точо за това като си се хванал за 200 лв на месец пак трябва да даваш 100% тъй като едва ли работодателя ти е казал ще ти плащам 200 пък ти работи колкото искаш. ова е типично българксо мислене, за колкот ми плаюат за токвоа ще работя, като никой не може да каже колко всъщност трябва да му плащат за да работи както трябва. Щом си се хванал значи приемаш условията, те не са да работиш колкото ти се плаща, ако не ти е харесвала заплатата защо си се хванал с тази работа? Честно казано точно таква най-много ги мразя, ще работя колкото ми се плаща, ама аз мога да бия много повече от колкото някой може да не работи.

цялата тема отива малко към детски разсъждения
Първо ако човек работи в голяма фирма да речем под голяма разбирам над 100 човека персонал то тези фирми имат цял отдел, който се занимава със заплатите. Т.е. шефа иска някакъв % растеж като шефа са акционери и т.н. а не един човек който да развързва и завързва кесията. След като на събрание на управителите се приеме бизнес плана то той се разпределя на мениджъри и те от своя страна го разпределят надолу по йерархията и така заплатите излизат от някаква не много сложна сметка и общо взето се уеднаквяват за дадена позиция с малки разлики от 10тина процента от човек до човек. А големите фирми имат естествено чуждестранно участие, а чужденците идват в малки и бедни държави да печелят а не да вдигат стандарта на живот на персонала като в своите държави иначе там биха си правили фирмите.
Второ ако работиш в малка фирма с 10тина човека и шефа е само един ти какво очакваш с колко да развърже кесията си? Може би оборота на такава малка фирма е 100 000лв или може би няколко стотин хил.? То развързването на кесията се изразява в 20,30---- 100 лева месечно едва ли с повече.
Така че това е положението ако работиш в малката фирма както казах трябва да се примириш с условията ако работиш в голяма фирма и си напорист стани мениджър така може да се окаже, че месечно ще вземаш по-голяма заплата и от шефа на малката фирма с 10 човека.

От тези два варианта сигурно има и изключения но ако един работник се смята за толкова велик че да прави разработки и да иска % от печалбата да се замисли колко повече е инвестирал шефа от работника - намерил е пазар, намерил е печаливша идея щото разработки много ама пазар?, инвестирал е време, пари в софтуер, в организация и ред други за да започне да прави фирма а не седейки пред изделието си самовклюбено да мисли колко е велик

с две думи може да се пазариш за процент колкото си искаш стига някой да го устрои твоето предложение и да го приеме
за да стане това трябва да си нещо уникално и незаменимо, аз досега такива работници съм нямал нито пък търся / ми трябват

И да иска няма как да стане. Няма луд шеф да каже ще дам от продажбите процент на работника че така иска работника!
По скоро аз ако съм шеф и имам добър пазар и ми трябва количество ще му вържа заплатата с норма и качество. Колкото повече пройзведе толкова повече ще получи. Колкото по малко брак има пак повече ще получи. А процента от многото продадени изделия изобщо там някакъв си работник не трябва да го интересува а и няма какво да се обсъжда какво е и колко е. Това може да принадлежи като стоиност само и само на търговеца на изделията но не и на работника!
С две думи да си наляга парцалите и да бачка, като не му харесва да си търси друга работа!

Да, определено има логика в написаното от вас, но всичко за което пиша има също логика - нещо повече - мога да го подкрепя и с примери.

plameniv - идеята ти за норма при производство е добра, стига да не се "изроди". Какво имам в предвид - Има една пловдивска фирма, в която началниците мислеха като тебе. До тук добре. Обаче се оказа, че настройчиците които сглобяваха устройствата получаваха по-високи заплати от инженерите които ги разработваха. Е - с интелигентен човек шега небива - инженерите подадоха молби да ги прехвърлят в производственният цех да сглобяват и настройват устройства ... Шоуто беше много яко ...

А относно "незаменимите" работници - и за това имам интересни примери. Та в една пловдивска фирма - шефа (собственника) се прави на велик и си мисли, че инженерите са като "строителни общи работници"(не че имам нещо против тях) - може да ги сменя както и когато си поиска. "Незаменими хора няма" - принципно вярно, но въпроса е колко струва "замяната"? Та така беше "разгонен" един от работниците, които както се досещате веднага си намери работа в София. След известно време "великият" шеф се вдигнал - отишъл в София и започнал да "кандардисва" работника да се върнел, а той щял да му плаща "Софийската" заплата ?!? (И що ли не му я е плащал преди да си загуби човека ?!? Май "икономията" е надделяла над разума) Та в резултат на тези преговори - работника се върна в старата си фирма, като получи "софийската" заплата + процент от собственноста на фирмата (съдружник). Та "хитрата сврака - с двата крака" ... Тъпо, нали? Ненужно упражнение и за работника - и за шефа ...

Цецо,
Една от целите на тази дискусия която подхванах е да провокирам и работниците - и работодателите да се замислят, за да не изпада и едната или другата страна в такива комични ситуации. Мисля че няма нищо лошо в това ...

Имам познати, които смятат, че нетрябва да си искат увеличение на заплатата, а направо ще напуснат и ще си търсят по-платена работа. Лично на мене това не ми се струва много умно от тяхна страна ...

А тоносно увеличаването на заплатата - ами примерно като младо инженерче и аз като вас започнах на невисока заплата. Е - с работата -натрупах опит, повиших си квалификацията, започнах да върша много повече работа - и ми се струва повече от необходимо в такива ситуации работника да си поиска по-висока заплата. Да - фирмите малко или много си "инкубират" и "отглеждат" кадрите ... Защо е нужно други фирми да се възползват от труда на вече "отгледани, научени и формирани" кадри ?!?

А относно ежегодната корекцията на заплатите ПОНЕ с процента на годишната инфлация - смятам, че не следва ВЪОБЩЕ да подлежи на обсъждане. Би следвало жизненият стандарт на работниците ако не да расте, то поне да не намалява. Нека си припомним, че "можем да очакваме добре свършена работа само от "доволни" хора" ...


За работата на работника - вярвам ще се съгласите с мене, че хората от този специализиран форум са разработчици, а на такива хора е много е важно да се стимулира креативността им (и моята в това число). Да се стимулират да "генерират" нестандартни и ефективни решения, а не да вършат работата като по "апликейшън документите" или да ползват тривиални решения. (Вярвам ще се съгласите с мене, че например елегантните схемни решения няма да ги намерите по дейташитите и апликейшън документите на чиповете ...)

Това дали е умно зависи от крайния резултат и ползите извлечени от тях. Може и да е умно, може и да е глупаво - няма общо правило.



Ами искай бе, кой те е спрял? Да не искаш да помолим ние шефа ти да ти вдигне заплатата?



Това е проблем на работодателя, не твой.




Това което на теб ти се струва задължително, всъщност е просто пожелателно. Защо например в условия на криза шефа да вдига заплатите на всички служители? Нещо повече - той даже вероятно ще уволни служители. А ако фирмата няма достатъчно печалби за да увеличи заплатите с темпа на инфлация?



Работника е там за да работи. За което му се плаща и заплата. В едни случаи е добре да е креативен (инженерни кадри). В други е добре да няма грам креативност, а стриктна изпълнителност (пройзводствени кадри). В БГ обикновенно тия неща се мешат до степен на хаос - инженерите често бачкат по принципа копи-пейст, а работниците влагат творчество в продукцията, щото ги мързи да изпълняват правилата.

И пак стигаме до там, че работодателя и работника трябва да си договарят отношенията, и това си е лично техен проблем

Аз лично смятам да ви отърва от присъствието си по тая тема.

emilsto -- Иска но не му стиска
Има само един начин да разбереш дали си гущерче или крокодил.
Прегледай постовете на работодателите виж как расъждават нямат нищо общо с психологията на работника.
Добре е да си отговориш на въпросите:
Какво най-лошо може ди ми се случи след като поискам по-голяма заплата , % или започна частен бизнес.
Какво най-хубаво ще ми се случи ако остана на работа там.
Задължително е да съобразиш че има световен спек. Той ще влияе в двете посоки :
Ще си намериш по ефтини работници, съдружници и т.н.
Ще ти е по-трудно с намирането на клиенти.
Мисли спокойно без емоции последното за което трябва да се грижиш е за работодателя си. Той няма нужда от твойта грижа ако искаш ми вярвай.